ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Риби в депресия помагат за разработване на антидепресанти
Мнението е на експерти по въпросите на грипа
Ето кои са подходящите грижи за кожата.
Може ли един размер да пасне на всички мъже?

КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Модератори: админ, консултанти

nadejdata
Мнения: 15
Регистриран на: 01 май 2008 02:31

КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от nadejdata » 12 май 2008 14:19

Здравейте!Както вече споменах имам болен брат от шизофрения,който не желае да се лекува.Той постоянно говори за пари,постоянно иска пари от майка,баща,баба,дядо.Всеки който му дава пари е добър за него и обратно всеки,които му отказва е лош.Изобщо парите са болната му тема.Наскоро спомена че ако му дадем голяма сума пари,можел и да си помисли за лечение.Той направо ни изнудва.Искам да попитам това на заболяването ли се дължи?Как е най добре да се държим с него?Той прави голям проблем когато нещо му се птказва.Трябва ли да изпълняваме всичките му прищевки?Той много често ни убижда вулгарно,дори ни псува.Какво трябва да му отвърнем-да си замълчим ли,да му направим забележка ли или как?

lidoil
Мнения: 3
Регистриран на: 17 юли 2008 16:13

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от lidoil » 17 юли 2008 16:39

Моят брат също е болен от шизофрения от малко повече от 4 години. Сега е на 25 години. В момента е доста зле, пак е в криза. Опитвали сме с халоперидол, лепонекс не дадоха резултат. Даже и в психиатрия беше около 2 месеца, преди две години. Около година и половина беше на Зайпрекса, но с прекъсвания от по няколко месеца (просто решава, че лекарството му пречи и го спира). От около три месеца не иска да пие лекарства, нищо не иска да прави, напусна работа, нервен е, не може да спи, има мания за странстване, просто тръгва на някъде без да се обади и го няма по няколко дни, станал е доста агресивен, неконтрилируем е на моменти...Казва, че не е болен, че лекарствата само му пречат, че не се чувства човек като ги пие...От около година много пие алкохол и кафе, пуши...След престоят му в психиатрията лекуващият го психиатар му постави диагноза БАР, макар че му каза, а и на нас, че според нея и колегата й това е шизофрения. За нея просто беше по-важно той да се лекува с това лекарство, а не каква диагноза ще му постави. Според нея брат ми имаше реалните шансове да се подобри за година и нещо, ако не спира лекарствата и не пие алкохол...В началото той спазваше всичко това, но в момента, в който се почувства по-добре ги спря и пак започна да се влошава. После сам помоли психиатарката си да му предпише пак лекарството...Март месец тази година на последната консултация с нея му казала, че не се подобрил, а напротив и че не може повече да му отпускат Зайпрекса с тази диагноза БАР, че трябва да му пишат шизофрения, за да му отпускат лекарството...Той не иска, щяло да му пречи за работата...Не знам как да му помогна, чувствам се напълно безсилна, агресивен е към мен дори...Баща ми не предприема нищо (а майка ми не живее при нас и не поема отговорност за сина си), не му се иска психиатрия, даже и за диагнозата не е съгласен да му я поставят...Страх ме е, че ще нарани себе си или някой друг, случвало се е преди, без основание...

stunito
Мнения: 38
Регистриран на: 25 окт 2007 13:43

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от stunito » 03 авг 2008 21:25

за съжаление психиатъра е прав зипрекса се отпуска безплатно само за диагноза шизафрения ,диагнозата би попречила само ако в момента вадиш медицинско,тя не се поставя доживот а само за периода в който трябва да изпишат лекарства,затова по добре стази диагноза и лечение.Успех

Силвия Д.
Мнения: 5
Регистриран на: 29 юли 2008 10:35

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от Силвия Д. » 04 авг 2008 11:11

Здравейте!
Мога да споделя опит с вас. Аз имам болна сестра,който е на 29 години с диагноза Шизофренна параноидна психоза. Борим се от 10 години и продължаеаме. Едва сега се вижда напредък. В момента е на правилното лечение с правилното лекарство. Иска да има нормален живот и добър спътник в живота. Работи. Дори понякога е по-спокойна от мен. Незнам до кога ще продължи това състояние. От цялото ми сърце се надявам да е колкото се може по-дълго.
Аз съм на 25 години и когато сестра ми започна да се държи странно аз бях на 15. Тя изглеждаше просто травмирана пиеше много алкохол и пушеше дори криеше под възглавницата си успокоителни,които тайно си бе купила от аптеката и взимаше с големи количества. Когато я 'хванаха' родителите ми налагаха наказания и т.н. ,но никой не се запита. Какъв е проблема? И дали това е повече от просто настроение. Две години се борихме " с настроенията" на сестра ми. Докато не започнахме да разбираме,че пробем има и то голям. Тогава майка ми пое грижата за сестра ми. Започна истинската борба. Отиха на психолог, той ги прати на психиатър и поставиха диагноза и лечение. За да се стигне до това обаче не беше лесно тя се съпротивляваше, както вече става ясно това е от болеста отричането и. Как успяхме? С много исилия и безотказна борба , говорене опити да се обясни какво защо и как и насила накрая и с нотка на сила, в смисъл, че нещо което обича няма да и бъдат дадени пари за да си го купи и от този род. Но докторите не могат да помогнат ако пациентът не осъзнае,че е болен и сам не пожелае да се лекува. До достигане до този истина за себе си сестра ми премина през много неща. Запали се и се фанатизира по отношение на религия"слава богу не секта", но фанатизма е опасен в която и да било сфера. Омъжи се спонтанно и се разведе след една години на скандали. Остана вкъщи след това. Кризи многобройни не ги споменавам не са приятни, агресия, свръх чувствителност. Обиди непрекъснато няма "здравй" има обиди и то несъстоятелни. Всеки ден така непрекъснато... Аз започнах да се побърквам. Близките можем да въздействаме на болните като се борим с това да им помогнем да разберат проблема си, когато се обръщат към нас за помощ за разговор за подкрепа да не им отказваме ,да ги водим по доктори , но не можем да им помогнем с това да осъзнаят,че са болни с думи и убеждения. Изобщо не е лесно да приемеш,че си различен психично болен, неразбран и отритнат, че имаш многество проблеми в главата,които ти пречат да стоиш дори временно в една стая с даден човек. Не е никак лесно. Ако се опитаме да разберем какво чувстват... мисля че можем да помогнем и те ще започнат да ни слушат. Опитайте да не се затваряте за ,това което мислят и чувстват болните ви близки така че им помогнете. Аз твърде дълго бях много затворена,защото сестрами разбиваше всички бариери които си поставях. Беше груба и агресивна и аз още повече се затварях за нея. Не исках да и помагам не исках да я слушам исках само да се махна и да избягам. Не издържах. Имах свои проблеми любовни , в университета, тежка загуба на близки хора с много малка ралика във времето и в ден в който сестра ми имаше своята обичайна криза на обиди и агресия аз и се опълчих. Тя стана още по агресивна,направо война в къщи. Майка ми се опита да успокой нещата.Сестра ми реши,че и двете сме се съюзили срещу нея и стана още по отбранителна и агресивна и в този момент нещо в мен се пречупи. Толкова бях насъбрала. Получих нервна криза за първи път в живота си не можах да спра да плача и да говоря, че се изнасям и го направих. Беше ми много трудно, минах през много неща подкрепиха ме родителите. Трябваше ми повече от половин година за да възвърна предишното си равновесие. Сестра ми се успокои. И в къщи настана мир. Бах дразнител за нея, конкуренция в очите и за вниманието на родителите ни. И като ме нямаше настана временно покой. Майка ми за тези години не спираше да се бори, но нападенияата на сестра ми и борбата която водеше и костваха здравето. Получи микроинфаркт на 45 години. Изведнъж се състари и много промени посърна, сякаш в нея нещо загина. Сега е на лекарства. преди няколко месеца и тя се изнесе намери спокойствие при друг мъж. Сестра ми остана сама с баща ми. Баща ми е агресивен, властен и работохолик човек. Има финансова възможност в това отношение няма проблеми. Сега сестра ми може да бъде осуетена само от него,за това често недоволства,защото се чувства зависима. Незнам дали от болеста, но не се чувства достатъчно смела да се бори за нещата които желае, да поема отговорност за действията си. С нея вече може да се говори, да се стои в една стая, дори да даде съвет и да бъде пълноценна. Лечението не трябва да се спира в никакъв случай за никого, който има диагноза. Подобрението е временно дори да продължи с години то е временно.
Ще заключа,че за постигането на успех с болен роднина, не трябва да се затваряме и да го приемаме като личен проблем, психичните заболявания са болест на обществото и средата в които живеем според мен. Трябва да се даде гласност и прозрачност в тази борба и най-вече за предотвратяването на тези заболявания. Българското общество все още е прекалено затворе и уплашено. Дори най-здравия психично човек не е застрахован. Бъдете здрави!

lu4ezar
Мнения: 3
Регистриран на: 20 дек 2008 08:54

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от lu4ezar » 20 дек 2008 09:07

i az imam golqm problem,saprugata mi e taka ot 15 godini,prez 2-3-4 godini vliza vav faza seksualni avantiuri i tursene naq nqkoi koito ne e ot na6iqt grad za da otide da jivee pri nego,kazva 4e ve4e ne me obi4a i decata sa6to sa bez zna4enie za neq.lo6oto pri neq e 4e 15 god q lekuvaxa ot strxova nevroza s antidepresanti,iskreni=o se nadqvam 4e lekarqt koito i nazna4i novoto le4enie 6te i pomogne,za6toto ve4e cqloto i semeistvo ne izdarjamoe,imame sin na 20 god.i da6terq ve4e naq 16 i te sa6to go izjivqvat mnogo tejko,da 4akat maika si da otide pri nqkoi da marsuva mesec-dva,sled koeto i doide providenieto i se zavarne s dumite 4e ni obi4a i bez nas ne moje

lu4ezar
Мнения: 3
Регистриран на: 20 дек 2008 08:54

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от lu4ezar » 20 дек 2008 14:33

ako nqkoi moje da mi dade savet molq 4akam s nai-golqmo jelanie

anelia22
Мнения: 9
Регистриран на: 17 дек 2008 11:14

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от anelia22 » 21 дек 2008 13:46

lu4ezar,napulno te razbiram-moq priatel e neshto pdoobno.Xodim ot 5 godini no ne sme jeneni oshte,a kakto i izglejda ako zavisi ot men veroiatno i niama da se ojenim! Tova negovoto e neturpimo-vliza v saitove v internet i to neprekusnato dokato ne e na rabota i vse tursi novi vruzki i zapoznanstva s cel sex nai-ve4e de,ima si edna mania- jenski zadnici i e lud po tazi tema- ne vqrvam ako nqkoq mu preldoji , dori i pred o4ite mi,toi da i otkaje ! tova negovoto naistina ne e normalno,v smisul 4e vseki muj nali si ima jelania v tazi sfera,no negovoto e prekaleno,to se vijda 4e ima neshto stranno! i se opitva da me ubedi 4e trqbva da si vliza a na men tova da ne mi pravi vpe4atlenie,zashtoto toi do sre6ti ne stigal i t.n. i t.n.,no kak,kajete mi,da jiveq s tzi misul 4e toi si vliza i se zaribqva?! kato ima men?! a az ne sum nikak grozna i tupa,da uto4nq,naprotiv-stra6no mnogo obojateli imam,no ne znam zashto sam se zainatila 4e tozi 6te go promenq !!! znam 4e me obi4a- tova e qsno,no ve4e na momenti si mislq 4e dori i ponqtieto mu za obi4 pri nego e po-razli4no, i to dosta,a ne kato pri normalnite hora...shtom ne moje da vidi che partniora mu neshto ne go jelae i toi da produljava da go pravi...tc tc... tova ne e obich za men !
spored men,lu4o,edinstvenoto koeto mojesh i TRIABVA da napravish,e, kolkoto i da ti e jal za tazi jena - trqbva da q izgonish ot vas !!!!!! ostavi q na ulicata,bez dom,bez semeistvo,da vidim togava s koi 6te se zaribqva i koi 6te tursi da jivee s nego !!!!!!!!!!!!!!! zashtoto tova si e mastiiska rabota i znaete li,tova 4e sa ludi i bolni hora ne zna4i 4e nie-normalnite trqbva vinagi i za vsi4ko da gi opravdavame!!!!!!!!!! te 4ovek da ubiqt,da izneverqt,da naletqt na nqkogo-vse sa opravdani... gorkite bolni hora!!!!!!!! a kakvo da kajem nie,malkoto koito ostanaxme normalni v tozi svqt?! za nas jivot nqma li ??

ilkay_77
Мнения: 3
Регистриран на: 08 яну 2009 12:59

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от ilkay_77 » 08 яну 2009 19:27

сестрата на мъжът ми е болна от шезофрения от близо 10 год. избягва от майка си още на 16 и идва да живее на село при баба си. майка й искрено мрази бабата, която и е свекърва, опитва на няколко пъти да я прибере при себе си но тя седи месец и се връща или те я връщат защото ги излага пред целия блок а и съседите ги плашат с подписка за изгонване от жилището. искам да питам имат ли това право? може ли да ги изгонят от домът им при положение че тя има психични проблеми? относно държанието и наистина е отвратително.съблича се гола пред брат си и непрекъсното иска пари от баба си за цигари и кафе. когато не и дава я бие, и тормози. лекува се в клиника за по 6 месеца но когато излезе спира леарствата и до седмица започва да прави същите неща. започнахме да мислим за дом в които да я пратим.не можахме да намерим пътя кам нея, или тя не пожела да ни допусне до себе си, защото има мания за някакво величие. когато е в къщи проблемите са непрекъснати. притеснява и съседите като ходи нощем да им иска цигари. хората се страхуват от нея както и аз. когато съм без мъжът ми винаги се заключвам. какво да предприемем. наистина ли е по- добре да я пратят в дом за психично болни? не иска да пие лекарства и ни обижда, мъжът ми не и забелязва но тя говори и кълне даже дъщеря ни която е само на 2 год. и половина, това вече го изкарва от релсите и започват скандали и даже се стига до бой. разбирам, че не е хуманно да я пратим в дом но в крайна сметка кадето и да иде тя само създава проблеми и иска непрекъснато внимание. как да постъпим?

iwa
Мнения: 975
Регистриран на: 22 юли 2008 12:10

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от iwa » 08 яну 2009 22:19

Много хора които не са живяли с такъв човек сигурно ще те укорят, но те наистина не знаят какво е това.
Приемете спокойно, че сестраму не е сестра му - това наистина е така, болестта отдавна е заменила момичето което познавате е някое непознато. Дори опасно момиче - малко дете се беше нагълтало с лекарствата на леля си, която уж ги пиела , а иначе хвърляла под леглото - едва го спасиха.
Така, че приемете спокойно факта и я настанете в дом.

г-жа Иванова
Мнения: 3
Регистриран на: 18 яну 2009 20:17

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от г-жа Иванова » 18 яну 2009 20:38

Здравейте! Майка ми е на 61 години и е болна от тази коварна болест- шизофрения.Заболяването и е от някъде около 20 години.През първите десет години имаше доста кризи и престой в болницата. И естествено смяна на какви ли не лекарства.След това настъпи "покой",в който почти не личеше заболяването. Но от около 5 години насам нещата започнаха да се влошават. Тя започна излишно да се тревожи и въобразява,че не е добре със сърцето /а сърцето и е наред/, водихме я на доктор, но тя и на него не вярва,че няма проблем със сърцето.Често говори само за това,че не е добре. Притеснява ме това,че започна много да забравя.Комуникацията също се превърна в проблем.Затруднява се при изговаряне на думите- учленяват се несъществуващи такива,при което не говора става неразбираем.Появи се и треперене,липса на апетит. Не искам да я оставям в болница, тъй като самата тя изпада в ужас само при тази мисъл.Опитвам се да говоря с нея,много ми е трудно и мъчно да я гледам така...Но не е лесно..

magy
Мнения: 195
Регистриран на: 31 юли 2007 12:54
Местоположение: Sofia

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от magy » 24 фев 2009 20:44

Госпожо Иванова, много ви моля, споделете с нас какви лекарства е пила майка ви през последните години. Те явно са и се отразили зле и сигурно трябва да се сменят. Аз съм със същата диагноза от 17 г. и смених доста лекарства, но и сега не съм сигурна кое е най-доброто за мен. Като прочетох колко много се е влошило състоянието на майка ви, се притесних доста, защото за съжаление почти всички лекарства за това заболяване са с много силни странични ефекти. Ще бъде полезно за всички , страдащи от шизофрения, а и техните близки, да знаят кои лекарства трябва да избягват.

г-жа Иванова
Мнения: 3
Регистриран на: 18 яну 2009 20:17

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от г-жа Иванова » 01 мар 2009 08:25

Здравейте,Маги! Майка ми от доста време пие лепонекс, а сега от скоро за - почна да пие и милгама ,а също така и конвулекс. Тези последните две лекарства имат за цел да и помогнат с говора и паметта,но не знам вече какво да очаквам. Доста е влошено състоянието и,а когато е притеснена /тя сама се притеснява и търси поводи за това/ не може да учленява думите правилно. Доста започна и да забравя. Интересното е , че в дадени дни е спокойна ,няма притеснение и тогава нормално си говори и общува. Но за съжаление има и от тези неспокойни дни,в които е доста трудно за самата нея и за нас.

magy
Мнения: 195
Регистриран на: 31 юли 2007 12:54
Местоположение: Sofia

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от magy » 07 мар 2009 13:28

Благодаря Ви за отговора, г-жо Иванова. Изглежда, че лепонексът не е много добро лекарство, щом има такива последствия.Аз също съм го пила известно време, но в един момент престана да ми действа и го спрях. Не мисля да го подновявам. Ако някой е пил абилифай по-дълго време, нека сподели впечатленията си за него.

raio
Мнения: 1
Регистриран на: 06 мар 2010 01:59
Местоположение: sofia

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от raio » 06 мар 2010 02:18

Mnogo me trognaha vashite komentari i tova darjanie na bolnite :cry:Izkam da vi spodelq neshtu ot moi lichen opit.Az sam diabetik ne e svurzano sas vashata bolest no pri moqta bolest sushto si ima mnogo stranichni efekti da go narecha.Naprimer vidovete insulin ili sa ot jivotni ili ot chovek i do nqkade ot tqh choevek stava po agresiven .Ot nachaloto neznaeh zashto izbuhvam taka rqzko i vikah psuvah vsichki bqh se izpokaral s cqloto selo i sas vsichki v kushti duma ne davah da mi se obeli za men.Obache v opredelen moment nashte se usetiha che neshtu ne e nared s men vidqha me che az sam mnogo iznerven i reshiha che trqbva da napravat neshtu po vaprosta eto i edni ot stupkite koito napraviha te.
Purviq vapros na bashtami beshe sine iskam da si pogovorim a ti izkash li ? bi li mi odelil edna minuta vreme ?Pokani me da sedna na masata i me popita kak e s gajetata az mu kazah che gajeta nqma da kazva za kvo iska da govorim che burzam.
Toi spodeli neshtu za ekskurziq na panichishte edno mnogo priqtno mqsto blizo do nasheto selo.Toi znaeshe che taka moje da me odalechi ot cigarite i compiutrite.Pomoli me da otida s nego maikami i bratqta mi za 2 dni na panichishte i otam trugna vsichko .Toi znaeshe che tam shte ima vreme az da pogovorq sas vsichki i che shte uspee da me nakara da spodelqm s tqh.Zatova vecherta napali ogan i vsichki se sabrahme na oganq az pak bqh nerven i izkah veche da hi hodq toi ne mi otkaza no me pomoli purvo da sednem i da izpiem po 1 bira.Sednahme okolo oganq i dokato piehme bira toi mi zadavashe razni vaprosi obshto zeto za moq jivot.Toi razbra che neshtu v psihikata mi ne e na red che az sam super iznerven i che trqbva da uspokoq nervnata si sistema.Izpihme birata i toi me zakara v kushti.Pochnahme mnogo po chesto da si govorim na vsqkakva tema i toi vinagi beshe saglasen s men samo che go praveshe po edin stranen nachin.Kakto pri birata purvo me nakara da sedna i da si pogovorim kato ne zabravi dumichkata (molqte) sedni samo oshte edin chas i shte te zakaram v kushti.Cqloto mi semeistvo si promeni otnoshenieto kam.
S tova neshtu iskam da kaja che vie ako priemate bolniq kato bolen normalno e da se darji taka tarsete nachin da mu pomognete chrez govorene drujte se taka s nego sqkash toi vi e pruv priqtel spodelqite si.Ako obqsnite vash problem pred nego mislq che toi shte se pochuvstva gord s tozi fakt.Neznam do kolko bi bila polezna moita statia tuk no lekarstvata ne sa variant za pomagane pone za men ne bqha istinata e v spodelqneto i zabravete tezi 3 dumi (ti) (si) (bolen) !!!!!!!!!!!!!!!! Odnasqite se kam nego kato normalen chovek kogato trqbva mu se skaraite kogato trqbva go pohvalete.Izlizaite po chesto navan i sred hora spored men tova e varqnta za uspeh dano sam vi pomognal pone malko i uspeh :cry:
Iskam samo da kaja che v momenta dori az samiq ne mislq che sam diabetik i che sam s neshtu po razlichen ot ostanalite.Predi depresiq i neiskah da si biq insulin zashtoto tova dokazvashe moq diabet a sega nqkoi kato nqkoi nepoznat se zapoznavame i toi me gleda che az sam si klioshta me popita zasahto si tolkova slab az prosto kazvam hvana me diabet i nemoga da nadebeleq oshte dovijdane za sega ot men

Meigan
Мнения: 6
Регистриран на: 30 яну 2011 09:37
Местоположение: София

Re: КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С БОЛНИЯ?

Мнение от Meigan » 30 дек 2011 04:59

Здравейте :)
Виждам, че има много препатили като мен и моето семейство, което ме натъжава от една страна, но пък от друга ме кара да не се чувствам сама в борбата с коварните болести.
Зачетох тази тема "Как да се държим с болния?" понеже съм малко объркана какво да мисля и от там не съм на 100% убедена, че постъпвам както трябва.
Имам сестра с повече от 11 години по-голяма от мен. Тя винаги е била странна, много различна от всички, включително и от нас - нейното семейство. Нека да спомена, че сме артистичен род - музиканти, артисти... Тя е художничка - нормално е да има малко по-развинтена фантазия от другите. Но напоследък (близките 2 години) поведението и започна да се променя. Стана още по-затворена, не комуникира с никого, само в и-нет има приятели. С нас общува, но не трябва да и противоречим. Вглабила се е в изследване на светилищата на България и всеки камък, който срещне е заснет, нарисуван и описан след това в и-нет пространството. Според нея, едва ли не, в основата на днешната цивилизация е българският род. Всичко от българския стар бит е свещено за нея, същевремено всичко от сегашния живот е грозно, "поамериканчено" и тя бяга от него. Пише на стар български, използва стар словоред, диалектни думи от фолклора ни, поставя "ь" в края на думата, ако има съгласна... и седи по 15 часа на компютъра. Тук трябва да кажа, че е и инсулинозависима - 3 пъти на ден трябва да поставя инжекции. Според всички указания на лекарите, когато човек е с диабет трябва да прекарва минимално време пред компютър, най-много по час на ден. Тя не спи. Това е една от причините да пропуска да си слага инсулин и да няма нормален режим. Другата причина е, че понякога просто забравя или казва, че не иска да си отвлича вниманието, ако в момента се занимава с нещо интересно за нея - ако побликува в и-нет, ако таче или прави друга някаква творба. Винаги е била разсеяна, но не толкова! Притеснява ме и друго - както споменах, тя не търпи противоречие. Ако започне да ни говори разни неща от сорта на "Как е възможно да гледаме реклами по телевизията, те ни облъчват, насждат ни разни глупости, притъпяват ни съзнанието..." и т.н. и ние и казваме - никой не ги гледа, просо чакаме да продължи предаването/филма. ЛОШО! Следва още по-голяма вълна от възмущение, гняв, неодобрение и по-късно започват и упреците, повишава се тон, не може нищо да чуе и най-често тя си отива в стаята блъскайки врати. Никога не е била такава!
Докато аз бях малка тя учеше в друг град, после висшето си образование завърши в София. Дори и да сме били заедно аз не можех да преценя, че може би не е само проблем на характер. След това аз отидох да уча в София, виждали сме се по празници и по някой друг път в София - на тези краткотрайни срещи виждах, че я мъчи нещо и съм говорила с нея точно, както по-горе е описан случая с бащата и сина на Паничище, доверявала ми се е за някои неща, за други изобщо явно не помисля (например за времето, когато няма да има кой да я храни). Давала съм и примери с мои близки, които са правили консултации с лекар - психолог или психиатър, описвала съм състоянието в което са били и след лекарската намеса как са се подобрили. Питала съм я дали би искала и тя да види, ей така за успокоение. Тя слуша с интерес. Уж го приема, ама... не казва "отивам" или "и аз мисля, че имам проблем". Преди 2 години тя напусна работа, понеже шефът и "си имал любовница", а също се кичел с "чужда слава" - имайки предвид, че работниците му ( в това число и тя ) му вършели работата, а той обирал овациите. От тогава не работи. Върна се да живее при нашите - майка е пенсионерка, татко е безработен на помощи все още. И чак тогава наблюдавайки я всеки ден и час, нашите започнаха да обръщат внимание и да се чудят на налудничавото и поведение. Аз чак сега мога да видя нещата като възрастен, преди докато бях ученичка нямаше как да се случи - първо тя не беше при нас, второ - бях свикнала, че моята кака е странна и всички я приемахме такава, каквато е. След 6-7 години борба с други мои близки, страдащи от депресия, много разговори с психиатри и моите вече навършени 28 години виждам, че нещата НЕ СА НАРЕД! Проблем, разбира се, са и родителите ни, които вътрешно не искат да повярват, че тя има психичен проблем. Водихме я на психолог - 5 месеца ежеседмична работа, за някои неща имаше промяна, но като цяло състоянието и се влошава. Този месец я заведохме на психиатър, който работи заедно с психолога. И двамата специалисти са несигурни дали е хипер сложен характер, или е болест. Ние не знаем как да се държим с нея - като с болен или здрав човек. За съжаление това незнание доведе до поредната караница в къщи, този път и аз се намесих (до сега все успявах да балансирам нещата между нея и родителите ни). Тя започна да чупи, да блъска, да хвърля, каквото срещне по пътя си. Няколко поредни дни преди това пак се караха, беше викала на майка и татко, имитира ше ги, подиграваше им се... Това са и мои родители и ме болеше да го слушам. Насъбра ми се много и когато стана последната разправия тя заяви за пореден път, че ще отиде в гората, изкара всичките дрехи навън, разхвърли ги из стаята - къса, чупи закачалки... и аз не издържах и я плеснах. Ако не е болна... това поведение какво е?!?!?!
Не знам какво да мисля... Смятаме да потърсим мнението на друг психиатър, което ще стане след празниците. Но докато това стане, как да се отнасяме с нея? Ако не е болест, а е характер какво да правим? Това не беше така преди...
Багодаря предварително на всички, които ще обърнат внимание на това и най-вече за търпението да прочетете моята "болка-изповед"
Меги

Отговори

Върни се в “Шизофрения. Циклофрения. Психично здраве”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта

cron