ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Какво се крие зад този код на етикета на храната?
Кои минерали не си набавяме достатъчно с храната?
Най-тежки са в Северна Америка, най-леки в Азия

Мнение относно психично заболяване

Модератори: админ, консултанти

Simone199
Мнения: 7
Регистриран на: 14 ное 2017 01:17

Мнение относно психично заболяване

Мнение от Simone199 » 14 ное 2017 04:15

Здравейте!
Първо, искам да изразя своите адмирации към създателите и админите на този форум.
Второ, искам да разкажа за своето психологично и психиатрично състояние, както и да получа мнение, ако е възможно.
Реално не знам откъде да започна.
Млад мъж съм(под 30г.), а историята на заболяването ми е немалка(около 7г.), но по мое мнение е имало наченки в ранното детство(както и да е).Следвах в университет, но прекъснах заради проблемите си(успехът ми беше висок).
Основната диагноза, която ми е поставяна в течение на времето е депресия, но през последната година се сдобих с БАР.Основните лекарства, които съм взимал в исторически план са Ципралекс, Есцитил, Прозак, Тритико, Мерсинол, Флуанксол, Рисполепт(отвратително лекарство), Зипрекса, Абилифай, Клонарекс, Неуротоп и Конвулекс..С една дума тази година на два пъти ме диагностицираха с БАР в ЦПЗ. И двата пъти постъпих доброволно, но вторият път отидох сам(по препоръка на личната психиатърка поради суицидни намерения)..По време на първата хоспитализация ми бяха изписани Абилидщфай-1 сутрин, Неуротоп Ретард- по 1 сутрин, обед и вечер, Зипрекса -1 вечер и Клонарекс-1 вечер. Всичко на всичко 6 хапчета на ден.. Спях много, нямах сили дори да измия чиниите, потиснато настроение и много други неща..
Епикризата, която ми дадоха 1-вия път беше написана много несвързано.. Същото нещо го каза и личната психиатърка.. Стана така, че изпаднах в много остър депресивен епизод с моменти на разведряване, спрях всички хапчета самоволно и възстанових приема на антидепресант, което ме подобри, но има някои детайли.
Ще прескоча втория си престои в ЦПЗ и ще опиша настоящата си ситуация, подчертавайки, че знам, че вероятно нещата се "клатят" в психиатрично отношение. Но вече имам съмнение, че това май не е БАР, а нещо повече(дано да греша).
По мои наблюдения са налице следните симптоми:
-леко приповдигнато настроение(понякога);
-късно заспиване, но сънят е с нормална продължителност(последните десетина дни);
-наличие на мисли, че съм олигофрен, както и понякога започвам да се псувам на глас с тези изрази;
-започване на различни неща, от които впоследствие се отказвам(учене на езици, изучаване на книжлета по право, икономика и тн.н.;
-наличие на нервни изблици(викане, псуване-няколко пъти по няколко минути);
-обща суицидни мисъл.. реално аз не виждам друг изход от ситуацията, в която се намирам, но в момента не съм с депресивно състояние;
-на няколко пъти си обърках пътя от търговския център до нас(отдалечени едно от друго места, но все тая.. преди не ми се случваше подобно нещо);
-наличие на глупави, нелогични, прибързани постъпки(немалко, но и немного)..да го наречем недобра организираност от време на време ;
-това не знам как да го обясня.. ако чуя някой да изрича думата "олигофрен", ще го свържа със себе си.. вероятно не е за мен. но аз се възприемам като такъв поради много причини;
-наличие на пулс над нормалното(101 удара-рядко, ама...);
-може би на няколко пъти ми се е случвало, когато трябваше да отида до конкретни отдалечени места (по логични причини)да имам недостатъчно правилно ориентировъчно поведение, без значение че не познавам районите.;
-паметта, свързана с усвояване на информация считам, че е доста добра, но за краткосрочната май не съм много сигурен(случва ми се понякога да забравям къде съм оставил дистанционното преди 2-3 минути( не е често, но това е някакъв симптом)..
През 2014г. в резултат от спиране на антидепресанта страдах от загуба на памет, което направо ме влудяваше.

От друга страна, нямам нито халюцинации, нито мисли, че ме следят и преследват, нито такива врели-некипели..
Единственото, което знам, е че имам някакъв проблем, а вероятността от шизофрения ме притеснява доста.

Какво е вашето мнение?

fantagiro
Мнения: 5377
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Мнение относно психично заболяване

Мнение от fantagiro » 14 ное 2017 10:01

Когато в 1 през нощта ти блъскат по прозореца и знаеш, че тези особи са дърпали момичета, няма как да изключиш това мислене от инстинкта си за самосъхранение.
Промените в настроението ти са в зависимост от това за какво си мислиш. Няма безпричинна промяна на настроението.
Трябва ти терапевт, за да спреш да се взираш толкова в миналото.
Тези пари, които си щял да заделиш за семестри... ги дай за практични курсове. Аз съжалявам, че не съм направила така, но надали някой от родителите ми би ме чул дори да ми беше хрумнало. 1 нещо да знаеш, но да си професионалист в областта.
Голям коктейл от лекарства?!
Да забравиш това онова е нормално. След като при прибирането мислите ти са били другаде. Просто трябва щом прибираш нещо важно да го правиш съзнателно.
Загуба на памет... за несъществени неща.
Или през цялото време на хапчета си спал и си имал чувството че нищо не помниш. А ако нищо не се случва евентуално някой сън да помниш само.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5377
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Мнение относно психично заболяване

Мнение от fantagiro » 14 ное 2017 10:11

Посттравматичен стрес с реене в миналото. Ситуации, които трябва да се обсъдят с терапевт за да добиеш нов поглед и да затвориш тези "страници"
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5377
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Мнение относно психично заболяване

Мнение от fantagiro » 14 ное 2017 11:42

ПА, обсесиите какво са? Не са ли пак взиране в миналото? Психозите?
Така доказах наличието само на ПР. Всъщност.
Веднага някой ще плесне диагноза окр плюс па, бар прюс па... аз бих казала ПА плюс ритуали па плюс психози, които са много опит, но неприложим за ситуацията...
Старчески домове трябва. И рехабилитационни центрове. Не психиатрии.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Simone199
Мнения: 7
Регистриран на: 14 ное 2017 01:17

Re: Мнение относно психично заболяване

Мнение от Simone199 » 15 ное 2017 19:55

Благодаря за отговора, Фантагиро!
Всъщност психиатричните заболявания са като една мозайка с преливащи един в друг цветове..Прави ми впечатление, че много често специалистите се колебаят в диагнозите на хората, а колебанието е несигурност, а несигурността е характерна за философията, където има въпроси, но няма абсолютни отговори.От което следва, че психиатричната преценка е философска преценка нерядко.
Единственото категорично нещо са промените в биохимични баланс на мозъка(серотонин, допамин, адреналин, кортизол, мелатонин и тн.н.)..
При мен ритуали няма, нито каквито и да било други компулсии, докато обсесиите имат малко по-сложен характер(все тая).
От друга страна, при мен настъпва една криза на идентичността.
Преди да попадна в клопката на психичните заболявания моята личност е била една. В резултат от болестта параметрите на личността се изменят доста, а с прием/след прием на лекарства имаме вторична промяна...
Обяснено простичко: Аз(1)-преди болестта.. Аз(2)-в активна фаза от болестта..
Аз(3)-в състояние на ремисия.. Кой съм аз в действителност? Това е въпрос, който се отнася до всички ни.. Дали ние в резултат от приема на лекарства сме реалното НИЕ.

fantagiro
Мнения: 5377
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Мнение относно психично заболяване

Мнение от fantagiro » 15 ное 2017 21:06

Simone199 написа:
15 ное 2017 19:55

Единственото категорично нещо са промените в биохимични баланс на мозъка(серотонин, допамин, адреналин, кортизол, мелатонин и тн.н.)..

От друга страна, при мен настъпва една криза на идентичността.
Преди да попадна в клопката на психичните заболявания моята личност е била една. В резултат от болестта параметрите на личността се изменят доста, а с прием/след прием на лекарства имаме вторична промяна...
Обяснено простичко: Аз(1)-преди болестта.. Аз(2)-в активна фаза от болестта..
Аз(3)-в състояние на ремисия.. Кой съм аз в действителност? Това е въпрос, който се отнася до всички ни.. Дали ние в резултат от приема на лекарства сме реалното НИЕ.
Те не могат да измерят нивата на серотонин и допамин директно. Тоест допуска се, а не че е 100% доказано.
Доколкото какво е аз... ами към 7-8хил.поста имам на тази тема. :P Сформира се в детството и е някаква уникална смесица/отражение на средата. Средата могат да бъдат и книгите. След определена възраст постепенно се учиш средата да не ти влияе. Ако искаш. Ако не... не се променяш.
Аз като аз разбирам... когато си се представя едикак си, да се чувствам добре.
Появата на тези кризи е пречка човек да изгради самоувереност. А сигурно нея психиитата наричат идентичност. Поне аз това разбирам.
Същевременно на времето за един захлюпен ми беше жал, че хем забит, хем умен :P , колежките ви казаха, че съм нямала идея колко е надут. Знаейки, че ако бях сама и някакси пак минех през криза и стигнех до ремисия, бих се затворила не от подтиснатост, а защото много малко хора се вълнуват от сериозни теми, когато се събираме. И ми казват, че все на сериозни теми налитам. Ами... то и мен ме дразни вдървеността, която се предполага на 35, но повече ме дразни ако трябва да говоря за времето. Тоест.. пак вид високомерност.
Нямам идея как да изградя външна самоувереност. Аз съм малко бита карта. На нищо не приличам вече.
И други на нищо не приличат, но това не им пречеше да са добри в работата си.... и все пак... ама аз наистина рисувам хубаво.
:P
Бих била хубав програмист или дори... как се наричат тези, които правят конфигурациите?
Просто нямам къде да реализирам потенциала, който имам. Или нямаше къде и как.

Единственото, което ме притеснява е, че си изпил много хапчета и нямам представа колко са променили веществата в мозъка ти. Нямам и представа къде са границите на агресията ти. Аз имам достатъчно кризи, за да знам, че на човек не мога да посегна първа по време на криза дори.

За краткосрочната памет:водя си дневник. Пиша не повече от половин страница... но е достатъчно, за да усетя подобрение. Пиша датата, което не позволява да изгубя кой знае колко представа кой ден сме.

При мен е малко по-различно. Малката на 21 хвана стрептококи. Има едно прокашляне, което ме притеснява. Докторът й би ваксината. Няма температура, но й чувам леко пресипнал на моменти гласа. Мен ме влудява това, че докторите си карат по схема, мъжът ми... за него това прокашляне било нормално, но като го питах що голямата не го прави - мълчи. Сега открих от какво било кръвотечението от носа - прочетох упътването на физиологичния разтвор/натриев хлорид/. Ами моята хубава педиатърка що не се е сетила толкова години?!
Омръзна ми да се налага да съм лекар като съм без образование. При все, че се идентифицирам преди/след първа криза като любяща майка... това не е ли достатъчно основание за гняв.
Както и да се държа пред лекарите, те не биха променили подхода си. Остава да продължа да се вживявам в ролята на д-р Георгиева.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5377
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Мнение относно психично заболяване

Мнение от fantagiro » 15 ное 2017 21:53

Още нещо, което обяснява тази първичност по време на криза: терапевтът ми беше писал, че човек не си обяснява любовта, докато не стигне до депресия и терапевт. Тогава се налага да си я обясни и преименова на преносна невроза.
Тоест... е нормално да се държа лудостно като всякакво държание не променя средата. Но тъй като и този опит води до задънена улица, се налага да направя инстиктите си напълно съзнателни действия.
Не знам как ше ми се получи без да направя депресия, че знам кой е проблемът на дъщеря ми, оправя се бързо, но няма кой да приеме всичко това присърце и да ми помогне. Поне да проверя дали съм права. Мъжът ми се съгласи ваксината да я бият понеже му било писнало всеки път да ходи до лекаря.
И
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5377
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Мнение относно психично заболяване

Мнение от fantagiro » 15 ное 2017 23:00

Освен това тогава, когато затвориш тези "страници" на миналото, съвсем/почти/естествено ще ти се възстанови концентрацията. Което обяснява пък защо след един инцидент аз загубих способността си да запаметявам бързо уроците си. Постоянно се връщах към него и се самообвинявах.
Успокоих се напълно. Благодаря ти.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Simone199
Мнения: 7
Регистриран на: 14 ное 2017 01:17

Re: Мнение относно психично заболяване

Мнение от Simone199 » 09 дек 2017 09:52

Със сигурност хормоните имат значение за проявите на болестта, но има и друг фактор..Симптомите са признак на болестта, но те са свързани с житейския път на човека. Цялата система на функциониране на заболяването е много подла.. Всеки симптом е свързан с някаква травматична картина психиката. Психиката не желае да приеме тази картина, поради което я изтласква, създава множество свързани спомени, докато накрая се превърне в симптом. Целият процес се нарича"отпор"... Много често осъзнаването на ядрото(огнището на симптома) води до деактивирането му.Важното е да се разбере психичнивт механизъм.Проблемът за клиничната психиатрия е това, че не се интересува от съдържанието и формата на симптомите, а именно там е заровена"бомбата". Един от проблемите при лечението е, когато се изгради бариера между пациент и психиатър.А бариера може да се изгради при недоверие към уменията и способностите на психиатъра, както и поради това, че пациентът е чул, забелязал надменно поведение при доктора. В повечето случай състоянията имат смесен характер..

fantagiro
Мнения: 5377
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Мнение относно психично заболяване

Мнение от fantagiro » 09 дек 2017 12:36

Simone199 написа:
09 дек 2017 09:52
Цялата система на функциониране на заболяването е много подла..
**** не е подла. Поне не част. Част от заболяването ми се дължи на това, че съм чела неподходящи книги. А съм била доверчива към държавата, че щом нещо е издадено може са му се има доверие. И стотиците политици, които се кръстят, докато ни водят към бедност..и т.н. та част от заболяването ми е било чисто и просто проверка на достоверността на книгите. Подчертавам - проверка.
Другото е агресията. Превърната в симптом.
Третото е когато се опитвах на 15-20 да си обясня симптомите чрез Фройд. Някак с това изтласкване заблуждавате пациентите да търсят забравени спомени. А всъщност като се връщам назад, на всяко действие гледам като на някакъв бунт. И папагалстване. Всъщност... знаеш ли, осъзнах колко глупава съм била. Нищо повече. Жалко, че не съм отишла на пси по-рано, за да "намеря" себе си. Или по-скоро да се приема. Да разбера, че на 15 не съм била голяма. А дете. И така да направя тихомълком разграничение между мен като голяма и мен- като малка.






Всеки симптом е свързан с някаква травматична картина психиката. Психиката не желае да приеме тази картина, поради което я изтласква, създава множество свързани спомени, докато накрая се превърне в симптом. Много често осъзнаването на ядрото(огнището на симптома) води до деактивирането му.Важното е да се разбере психичнивт механизъм.
Да, но както казах, с тази вяра в паранормалното аз отвличах вниманието си от мислите, с които съм вършила това и анова, прехвърляйки вина на родителите си, очаквайки че така са ме травмирали, че съм забравила. Всъщност... не знам дали ако бях се оправдала сама пред себе си с думичките... бях дете, така се расте с абсурди и грешки... дали нямаше да пропусна психичното разстройство. Не виждам как по друг начин да намеря обяснение за детските и пубертетските си прояви.


***аз подценявах влиянието на спомените, които имах. Сега като посвикнах с краха на живота ми, мога да кажа, че родителите ми е било абсурд да осъзнаят как едно или друго тяхно изказване ще ми се отрази. В смисъл... не се сърдя вече. Но пък майка ми не може да използва обичта ми към нея, за да скланям глава и да пренебрегвам себе си заради други.
Аз просто не виждам път, по който е можело да избегна психичното разстройство. Всъщност намерих го, в горния абзац писах.



Проблемът за клиничната психиатрия е това, че не се интересува от съдържанието и формата на симптомите, а именно там е заровена"бомбата". Един от проблемите при лечението е, когато се изгради бариера между пациент и психиатър.А бариера може да се изгради при недоверие към уменията и способностите на психиатъра, както и поради това, че пациентът е чул, забелязал надменно поведение при доктора. В повечето случай състоянията имат смесен характер..

Значи... аз самата бих се отнесла със себе си надменно, в детството.

Но пък като се има предвид, че аз и преди недоспивах... някак все отнасям неадекватността си до недоспиване.

Хормоните също влияят, да. Но състоянието на хормоните се влияе от психиката, нали? Тоест... терапевтът с приказките си играе с хормоните ми.
:P

Не знам.... щях да кажа, че съм индивидуален случай на идиотизъм, но не напразно има бг приказка"децата са като попивателни гъби".
Всъщност на мен ми тежаха спомени от миналото, за които вината ми е много малка или никаква.
Все пак... към момента аз съм добре. Тоест суицидните мисли не ми пречат на домакинстването, то то всъщност ги произвежда. :P
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5377
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Мнение относно психично заболяване

Мнение от fantagiro » 09 дек 2017 12:41

Бих се развела като един вече разумен и психически уравновесен човек, но... финансово аз съм напълно зависима от мъжа си. Освен това се страхувам, че или лекарят не е преценил дозите добре през лятото, или тук всички деца са пълни с това. Много се надявах, че дребното вече не е дребно и ще спре да боледува толкова, но уви. На мен ръцете ми се цепят да мия, а тук и да питам.... ще ми сумтят, вместо да ми кажат при тая ситуация какво да правя. Поне за малката. За развода... аз съм обезобразена, с мъжа ми без мъжа ми на нищо по-различно от накилник и идиот не бих попаднала, та няма рентабилност в развода ми никаква. За него също. На месец пове 1300€ трябва да получавам като домашна прислужница.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5377
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Мнение относно психично заболяване

Мнение от fantagiro » 09 дек 2017 12:47

Пропуснах да кажа, че психически към добре. Независимо че говоря за суицид. Когато настивам обаче винаги имам усещането, че ми бягат мислите. И се пищисвам, че ми става нещо, тоест, че отново полудявам, докато сополите не заговорат. Струва ми се и че при първата и останалите психози беше така. Щото лятото нямам спомен да съм правила психози.
В последната бях брутална спрямо мъжа си. Отвратих го от себе си. И си усетих агресията тогава. Та... не би трябвало повече да има психози.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5377
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Мнение относно психично заболяване

Мнение от fantagiro » 09 дек 2017 13:21

С две думи - пазя си 6те часа сън. Ако трябва са не спя, знам че после задължително трябва да наваксам.
Примирила съм се със смъртта дотолкова, че правя каквото трябва, а каквото не зависи от мен... вече ме психира по-малко. И все пак е... трагично, че проблемите ми са напълно решими, без особени усилия - колко коства един ренген 2бр.изследвания на фекалии за месец и в краен случай кръвно изследване? Все пак има вероятност... това от лятото да е било само 1, но да е увредило бронхите... само че в тези случаи не се играе на тото. Та... абсурдно е, просто абсурдно.
И... да допуснем, че си някое тралала навътре в психотерапията. Извинявай, че те занимавам с неща, некасаещи пряко теб или болестта. Понеже твърдейки, че съм излекувана, би трябвало да мога да реша проблемите си, вместо са се оплаквам.
Ама така посочвам причините за психоза.
- Правила си го неопределено количество пъти. -каза любимият.
- Все пак надеждата умира последна. Някое доки може да се включи с мнение, различно от "Мога да препоръчам специалист. Добре е да се направят изследвания." Я го знам бееееее.
Опс... напомни ми на някого, а след като мога да свипя една песен 100 пъти и повече, за да е перфектно изпълнението си, представи си кога ще ми омръзне да пиша.
Така и не разбрах защо не ме блокираха. Във фейсбук го направиха и полицей не ми е чукал на вратата.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5377
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Мнение относно психично заболяване

Мнение от fantagiro » 09 дек 2017 14:05

Би било хубаво някой терапевт или психиатър да се включи тук и да направи заключение за диагнозата ми, за да се знае кое състояние разбирам и владея. Така мисля. Може да нямам самочувствие, може всичко, но нито съм агресивна безпричинно, нито съм неадекватна, уча, в курса поддържам добри взаимоотношения, дори занесох на една арабоговоряща учебник, за да й помогна за нещо.
Аз бих написала ПР и социална фобия, постравматичен стрес ако въобще фигурира като отделна диагноза, ОКР, може би бордърлайн, но понеже не ползвам наркотици, нямам загуба на паметта по време на психоза/за дребни неща и в нормално състоянии забравям/, параноя, БАР, но... не мисля, че ентусиазмът на младостта да промениш света трябва да се нарича БАР. То в противен случай и подаването на проектозакон да психотерапията е биполярен акт.хаха. :P
Та... признавам като болести ОКР,ПР, соц.фобия и... деменция. Първите три са кризи на възрастта. Както съм казвала, ако не знаех що е това мензис -ужасна дума :P щях да мисля първият път, че умирам. Така... терапевтът е един мъдрец, който замества родителите понеже времената са други и съветите - неадекватни. Тоест... не говорим за болест, а за едно превеждане през всяка възраст с нужното знание, което се дава от терапевта. Позицията му е важна и ако се възползва от нея-стават бели, ако е съвестен -чудеса. Хубави при това.
Деменцията.. при доказана деменция това вече не е психично заболяване, а физическо увреждане.
Та... да се върна на теб. Бих направила скенер на мозъка, за да проверя за увреди и ако няма такива бих ти назначила терапия. Плюс изследване за паразити и бактерии. :P
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5377
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Мнение относно психично заболяване

Мнение от fantagiro » 09 дек 2017 14:32

А от това, което съм чела за мозъка, в различните дейности, чувства ако щеш, участват винаги повече от 1 център мисля. Поне за абстрактните неща. И така дори при частично увреждане, функциите на увредената част се поемат от съседните клетки. С това се обясняват, мисля, и подобренията за известно време дори при доказана деменция. В такъв случай, би следвало теоретично да е възможно пълното ти възстановяване с помощта на терапевт, дори при увреждане на част от мозъка в следствие употребата на наркотици/лекарства.
Съдейки по себе си и многото упойки... аз съм доказателство и за липсата на нужда от психиатрии и за възможностите на мозъка да се справи с леки увреждания било поради употреба на алкохол или опаразитяване, или упойки, които са пак вид наркотици.
Тоест... или терапия, или затвор. Четох пак за серийните убийци. Те възприемат това като игра. Не мисля, че подлежат на терапия. Те не вярват в любовта. Нямам представа как се случва тяхното формиране на психика... или допускам. Хора, които не са получили нежност. Или не им харесва?
Все тази. Нито психолог, нито полицай ше ставам, за да се налага да разбирам това напълно.
Държанието на човек/дете се определя в 90-100% от средата.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Отговори

Върни се в “Шизофрения. Циклофрения. Психично здраве”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост