ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Методът има не само релаксиращ но и лечебен ефект
Блуждаещ нерв – отделя влакна към вътрешните органи
Чупенето на ноктите през зимата има решение

Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Модератори: админ, консултанти

fantagiro
Мнения: 5275
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 27 юни 2017 09:18

Доколкото"тук и сега" ще се изпълни ако разрешиш голяма част от вътрешните си противоречия. Тогава няма да има за какво кой знае колко да мислиш и ще живееш в реалността без да се насилваш да игнорираш мислите си.
Аз се бях уплашила, че развивам деменция или че имам МС. Поставих си за цел да имам точно определено място за ключовете в чантата, телефона, както и да сядам и да се опитвам да си спомня кога последно съм го ползвала, за да го тамеря и.... няма ми нищо. Само когато съм притеснена или позволя на децата да ме притеснят, ядосат, само тогава прибирам нещата по инерция.
Позволявам на хората лесно да ме извадят от равновесие... обръщам прекалено внимание на другите. Липса на внимание към себе си...
Другите разправят какви шмекерлъци са правели, когато са работили за първи път.
Аз не обичах да лъжа. Но казвах, че просто не ставам за тази работа-продавач.
Говоря за себе си негативно, а как само звучи това наличие на морал в днешно време, погледнато отстрани?
Имах само един свестен панталон по едно време и не спирах да си мисля какво ли си мислят за мен хората.

Дори в момента съм като рекламно лице на евтини магазини. :P Но в крайна сметка е важно че ми стоят добре.
Това забелязах аз. Другите говорят за себе си като успяващи. На мен ми се мре, че трябва да работя за Чистотата скоро. :lol: Ми разправяха да се докажа :lol: .... хм.... като гледам количеството текст.... доказала съм се.
Бе да им е*****търъм търъм.... колониална държава сме в общи линии.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5275
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 27 юни 2017 09:50

На дъщеря ми изследванията са в норма.... :P Рахатлясах направо. Създадох й навик да си мие ръцете редовно. Струва ми се, че е по-малко нервна отпреди. Рисува по-добре. Май че се справих.
:P
Пак за "тук и сега.
Емоционалната интелигентност, Габи, е нещото, което ще ти помогне да знаеш как да реагираш в различни ситуации.
Това е другото, което ме паникьосва. Преди 3 дни си ударих кокалчето на крака, нараних вената и потече ужасно много кръв. Уплаших се. Ако знаех, че ше спре за по-малко от минута, нямаше да вдигам всички вкъщи на крака. :P но за отрицателно време имаше малка локва кръв на земята.
Когато науча езика или в бг ще завърша курс за първа помощ. Мисля че знанието какво да правя намаля паниката ми.
Лекарите им не са толкова зле. В крайна сметка изследванията й са ок, не са сгрешили, казвайки че са просто вируси.
Доколкото емоционалната интелигентност.. всичките нещица, които съм разисквала в последно време тук са важни. Така си изясних, че желанието да се самоубия е емоция, а обичта към децата - настроение.
Не го знам този твой психолог... Иво ли беше? :P То и на него едното му око бега на една страна... по тоя признак и на мене можеш да ми се довериш.... аз не бих ползвала думата автоагресия, а самокритика, а като лечение:
Ако обичаш да лъжеш-имаш търговски нюх
Ако не обичаш-си благородна.
Всичко е с положителен оттенък, което изменя представата за себе си в положителна светлина.
Когато отпадне религиозния морал като закон... може човек са си позволи да лъже. Примерно.
Не бих нарекла тези болести нелечими.
За мен всичко това е въпрос на възпитание.
Единствено ако някой обича да е садист....единствено това няма лечение, мисля. Може би след определена възраст. Нямам представа как е един съученик, но пък една мутра от едно време има дете и белодробни или други проблеми и се е кротясал.
Сигурно след 22 години ако това държание продължава.... но ученикът, който ритнал учителката си.... никога не бих приела такъв човек за нормален.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5275
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 27 юни 2017 10:16

Също. ..тоя коловоз, за който говориш, не е лошо нещо стига да изглежда, както на теб ти харесва.
На мен би ми харесал такъв, в който има баланс между работа/забавление. Като забавлението за мен е развлечение за децата, за теб ше е друго - дискотеки, мъже, туй-онуй според семенейния статус

Да имаш режим, график... това спасява от психично разстройство.
Купих си удобна чанта. И гледам да я приведа в ред. Да е абсолютно женска-да съдържа всичко, което може да ти потрябва.
Нещата ти да изглеждат щато аптека-също :P
Или поне да не се притеснявам толкова, че да помня къде ги "метвам".
Режимът не е лошо нещо, когато е съобразен със здравето.
Тук много излизат на излети. Кърлежи сигурно пак има, но са по-малко заради отсъствието на бездомни животни. Дори в междублоковите пространства на тревата могат да се правят пикници. Абсолютно държава за семейства с деца.
Ако бях на теб, щях събота и неделя да се уговарям с хора да разглеждам галерии и прочие с приятели/в зависимост от града/. Не знам що преди не го направих в сф.
Трябваше да се изнеса на квартира, за да не се чувствам подтисната от семейството си....
Жалко. Можех да изживея забавно младостта си.
Но...децата растат и са силно повлияни от мен. Имам си неотлъчна компания за подобни разходки занапред.
Диагнозата не е доживотна. Ако през повечето време си адекватна... ако можеш се изнасяй от бг. За съжаление нямат тоя нюх да откриват работни места, а и явно целта е да работим в чужбина.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5275
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 27 юни 2017 10:24

Организирай се... с две думи. Когато си изпълниш плана, ще се чувстваш удовлетворена.
И моля ти се прочети ги постовете. Мисля че са важни. Това са моите изводи.
Много от нещата трябва сама да определиш дали ти харесват. Изземеш ли ги "на сляпо" си е бордърлайн.
Трябва да се самоусетиш. Но за целта ти е нужна емоционалната интелигентност. Малко тъпо звучи, но... и как да обичаме се учим... водейки се по примера на родители или хора чиято връзка е можело да наблюдаваме отвътре и ни е харесала. Освен по филмите... навсякъде другаде кусури намирам, но.... :P сексът, музиката и рисуването са достатъчно хубави неща. Мда. На 35 е фаза зрялост,тогава няма вече да пиша. :P
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5275
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 27 юни 2017 10:45

Иначе относно садизма. На мнение съм, че всеки човек, дете най-вече минава през такъв период, бих го нарекла "период на балансиране на агресията". Сллед малтретирането на мухите станах отвратително добродушна. Което говори за мен хубави неща като човек. Не съм харесала тази роля. А и се чувствах безсилна пред тоя рояк. :lol:
За разлика от мен, вие може да не се поставяте в такова уязвително положение всички да ви знаят кирливите ризи. И затова специално психично болните трябва много да ме обичате. Изложих се заради вас. Не се ограничих с "имах шантави приумици понякога като дете".
Все още обичам риболова. :P и ЦСКА. :P
Периодът до 20 години се свързва с опитване на нови неща. Да не забравяте как да обяснявате глупавото си поведение. :P
Споделяйте, но с мярка. Моето е рисковано, неоправдано.... но пък е пример и евентуално може да спести пари за психотерапевт.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5275
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 27 юни 2017 10:55

И преди съм казвала....едва във форумите разбрах какво е да си дете и какво е "детска постъпка", "децата са попивателни гъби". Реакцията на родителите ми винаги е била"нормално ли е?!".... а същевременно като са ми разправяли като малки какво са правели... майка ми организирала шуротиите по лагери, баща ми стържел със струните на китарата да дразнят учителката.... а аз нямам спомен да съм била инициатор на друго освен да ходим на кафе вместо на училище... направих сравнение и се разбрах и успокоиф.
Габи, важни са постовете. Поне за мен, но..
Намерете време и прочетете. Може и да помогне. С "емоционалната интелигентност" плюс разлика между емоция и настроение.. една година свикване ви трябва мисля и.... после се броите за излекувани.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5275
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 29 юни 2017 04:13

:P мъжа ми ме събуди за хубави работи и.... се размислих за предстоящото пъттуване до бг и сън не ме лови.
На времето до квартирата ми имаше кафене. С наемателя се "имахме" понеже беше на хазяйката и си откарвахме по някой и друг час там. Веднъж ми беше казал най-чистосърдечно да си живея живота, да не слушам родителите си толкова, че познавал една, дето ги слушала и на 25 не била много наред с главния.... оказа се прав./писах си със съквартирантката си вчера /
Също... мре ми се, щото не изкарах курсове, с които да превърна хобитата си в професия.
Май това са само реално грешки.
Вади си изводи за себе си ако можеш.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

marina hope
Мнения: 6
Регистриран на: 07 окт 2017 18:24

Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от marina hope » 07 окт 2017 18:41

Здравейте група,
имам дълга история с психични проблеми, последната ми диагноза е шизоафективно разстройство. Имах няколко по сериозни кризи и кратки престои в психиятрия, за съжаление и опит за прерязване на вена. в момента съм на Експлемед, изключила съм всякякъв стрес и функционирам. все още се чувствам много ранима и бързо се уморявам. имам малко приятели, затворена съм, но се старая да не се изолирам и излизам. ходя на танци, поработвам почасово. Ужасява ме мисълта, че съседи, приятели, и тн. знаят или ще узнаят за заболяването. вземането на лекарството от аптеката всеки месец и ходенето на преглед при психиатър много ме депресира. за съжаление при мен беше налице много стрес, травми и дисфункционални отношения между родителите. има и известен наследствен характер.
Бих желала да комуникирам с хора, страдащи от това заболяване и да получа съвет как мога да го преодолея. засега наблягам на спорт и диета, изключваща глутен и мляко. зная, че е важен соц. контакт с хора. избягвам го, защото се чувствам неадекватна и с бавна мисъл и реакции. хората го виждат и реагират, и това ме наранява.
Моля за становище дали трябва да пия лекарствата си доживот. като страничен ефект получих и заболяване с обмяна на веществата и надебелях.
Благодаря

Отговори

Върни се в “Шизофрения. Циклофрения. Психично здраве”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта

cron