ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Откри френски научен екип
Ацетилсалициловата киселина може да предпази от усложнения при...
Може ли един размер да пасне на всички мъже?
Превантивното средство е почти готово за пускане на пазара

Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Модератори: админ, консултанти

fantagiro
Мнения: 4994
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 05 май 2017 11:17

матрьошка написа:
05 май 2017 09:21
fantagiro написа:
04 май 2017 20:20
при него винаги всичко е било интерес .



Тоест според теб "се прави" на болен?
В интерес на истината майка ми беше първата, която моментално намери "вторичните ползи", както ги нарича терапевтът, от ПР.
Но не е само това. Когато се налага да съм лоша, наистина се изтощавам. А ми се налагаше често. Друг е въпросът, че може да се каже, че ше колабирам от бяс, но... все тая. Факт е, че не се чувствам добре по този начин. А няма как да изключа за нещата, от които се дразня.
На мнение съм обаче, че да дамгосаш някого с "неизлечимо болен си, ше пиеш хапчета доживот" е равносилно на това да разболееш някого, който може само докато е недоспал, преуморен, да е луд.
Понеже около седмица, две по - късно след първата криза аз бях напълно адекватна. Може би уплашена, понеже не знаех какво ми стана, нямах обяснение за кризата си.
Не е невъзможно да си права.
Лично аз... щях да оставя децата да правят, каквото си искат в живота, бих оставила "отворени врати" за помощ. Но ако смята да лежи на твой гръб финансово, това е грешка.
Кажи му, че има лечение, макар че ако е решил да изстуди просто леко взаимоотношенията си с теб, ти може би трябва да приемеш... да си гледаш живота, курорти, почивки... на тая възраст това ти прилича да правиш. Или да гледаш внуци. :P


Май че има проблем и с цитирането, всичко излиза сиво. Джери.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

матрьошка
Мнения: 24
Регистриран на: 26 апр 2017 16:55

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от матрьошка » 05 май 2017 15:41

Аз се обърнах към форума защото ми е интересно и искам да те попитам какво точно са налудностите ? Четох много в нета но като никога не съм имала не мога да си го обясня .При моя син в началото мислите се появяваха сутрин след събуждане и е много сигурен ,че това е вярно и всеки ден измисляше различна история и всичките са били случели се когато е бил малък и във всичките истории ние най близките му хора сме искали да му навредим , това е налудност .Въпроса ми е ако някой е имал налудности как точно тези случки изплуват в главата ? ППише ,че това е поток от мисли но на мен не ми е ясно какво точно е това и каква е разликата от свръхценни идей и налудности ? Благодаря ти fantagiro ,виждам ,че искаш да ме успокоиш :oops: , аз не се притеснявам за това ,че ме мрази сега ,това е от налудностите , той си е моето момче и аз винаги ще го обичам но искам да е здрав за да не се провали живота му занапред , ще направя всичко по силите ми за да се лекува но това първо зависи от него :P

fantagiro
Мнения: 4994
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 05 май 2017 17:47

Значи... то е малко трудно да си го обясня сама на себе си това.
Психиатрите май не са по - малко затруднени. Ако сравниш БАР, ОКР, шизофрения, параноя... все едно говориш за едно заболяване. За първите се говори, че били много креативни, артистични, творци, хора на изкуството. Но пък като видях колко хора с шизофрения са и все такива, които са известни - Ван Гог например. С БАР - Вивалди. Общото при повечето /и мен/ е, че сме имали ушни инфекции. :P
Друго, което наистина е така е, че:

Страхът от бъдещо събитие се преживява като реален. Тоест... ето ти най - параноидния пример, който ми идва на ум сега. Мислех си какво ли ще бъде ако умра и все пак съм дух, виждам децата си, но нито мога да говоря с тях, нито да им помогна ако има нужда. В следващия момент аз вече чувствам на моменти, че съм мъртва, почвам да ги пипам, бутам завесите, за да се убедя, че съм жива. Този случай беше от втората психоза, мисля. След това идва момент, в който нали се самоубеждавам, че съм жива, но буквално цялата ми същност се тресе от страх, поради което не мога да заспя и продължавам ли продължавам да мисля какво ли би било ако съм мъртва, и все пак виждам какво се случва След мен... и така накрая си стигам неадекватна в психиатрията.

Аз си обяснявам с това този факт. Че като цяло съм била в голям стрес и това е направило невъзможно да продължа да си разсъждавам спокойно различни варианти. Ако ще да съм дух, нали, как ше се справя със ситуацията, но без в един момент да почна да си мисля, че наистина съм.

Специално за сина ти, първото, което ми идва на ум е, че тревата е незаконно нещо и това го кара да е параноичен като цяло. При мен бяха натрапливостите ми.
Тоест параноята идва от нещо, което си направил или правиш, но не ти се струва много редно.

Доколкото, че всяка сутрин ставал с нова история от миналото си... аз честно ти казвам, съм склонна да му вярвам. Нещо, което на теб ти се е струвало безобидно, на него му е оказало влияние.

И да кажеш, че това нещо не се е случвало, пак на него по - бих повярвала, понеже е по - млад. Същевременно... когато е намесена трева, съм малко по - несигурна.

Също... друг пример за налудност е, че два дни смятах едно време, че спец службите са ми спрели нета и са ми влезли в мрежата, докато... накрая не намерих изскубания кабел на интернета ми, най - вероятно от децата. В смисъл много трудно излязох от повечето от конспирациите. Беше ме страх, доколкото помня, да не ми влязат в профила и да направят през моето ай пи каквото и да е, незаконно, и да си изпатя аз - невинна. Всъщност на мен това ми е основният страх май с мрежите, макар че го надживях, изхождайки от идеята, че не я ползвам само аз, а и... по - не ми пука за мен.

Ако се върна пак към първата психоза.... значи за тези събития можеш да ми вярваш сто процента. Друг е въпросът дали не преувеличавам, но в крайна сметка събитията са реални.
Свако ми беше казал на свекър ми, че докато съм била при тях шест месеца нищо не съм бутвала. А ние бяхме 4 жени. Докато не стъпих в леля ми, нито една дреха не съм гладела, понеже нямах ютия. На теб как ти се струва да изгладиш една камара дрехи? :P Освен това не исках да се натягам. И досега си мисля, че съм постъпвала правилно, необслужвайки приятелите на братовчедките ми. Съвсем щяха да драматизират, че свалям някого от тях, ако бях това, което мога да бъда, ако реша. Просто го почувствах като нож в гърба, тогава, когато свекър ми ми каза, че и свако ми не ме харесвал ли, завиждал ли, не помня вече. Един месец може би преди кризата, се бяхме събрали цялата рода на мъжа ми плюс мен и майка ми да се разбираме, как ше се спогаждаме без да се караме. После всичко си продължи по старому.

Та... при условие, че свако ми беше главен герой в единия от всичките дни, преди да се забележи, че видимо съм неадекватна... или на самия ден, а да, преди да ме откара до 4км мъжа ми, си мислех, че свако ми заговорничи нещо с майка ми, другото заради майка ми вреди на мен.... сега като мисля с по - трезв поглед на тези събития, си давам сметка, че той винаги е сравнявал братовчедките ми с мен и сестра ми. Оказа се, че завиждал и за къщата, че сме успели да си я построим... А това е човекът, заради който аз съм държала децата ми да викат на батко ми свако, не лелинчо - много държах на титлата. Не че нещо не се пречупи в мен две години преди завършването може би на висше, но нямам идея защо. Или средното. Не помня.

Не знам доколко мога да съм ти полезна. Но изхождайки от себе си, бих казала, че някой от близките ви се е държал егоистично с него, а това е било нещо, което не е очаквал и до този момент се е доверявал сляпо, откъдето след това очаква всичко от всеки.

Но аз не си измислям нищо за миналото. По - скоро съединявам пъзел от оскъдни спомени, които съм въртяла в главата си години наред, за да проследя как дребни на пръв поглед грешки на родител могат да доведат до големи последици.

Подробно ли описва случките? Понеже знам аз как се различава налудност от реално случила се ситуация в миналото, но това разбрах едва преди една, две години, когато отдавна се бях изляла тук... само че дали трябва да казвам, не уча ли така другите с налудности как да лъжат?
:P


На другия ти въпрос, че е поток от мисли.... ами да. Поток от мисли около проблеми без решение или въпроси без отговори. Като цяло няма нищо лошо в това. Лошото е, когато човек не може да си спре мислите и да заспи.

Аз направих така. Намерих отговори, които ме задоволиха поне по въпросите с извънземните, богове и прочие. Така намалих бройката на неяснотите. Всъщност мен това ме вълнуваше.

Във връзка с близките ми... ами понеже вече свикнах с мисълта да очаквам всичко от всеки, не се шашкам толкова и сякаш параноята позатихна. И не че не съм на тръни, имам си конспирации, но гледам да не се влияя. Два пъти на първия етаж тук имаше пожар. В единия случай на нашия етаж комшията бил някакъв си полицай, дошъл от Изтока... инсталацията изгоря нещо, нещо даде на късо ли, някой залял там с вода контакт ли... вече не помня, но на мен ми щукна, че това е предупреждение да не пиша тук. И- след малко ще ти обясня що.
При втория някой беше забравил включен фритюрник върху включен котлон и тръгнал за магазина. Добре че и в двата случая си бях вкъщи по пижама, май че, сънена. Много ме е страх да не ме обвинят за нещо, за което не съм виновна, а с това психично разстройство съм толкова удобна....
Сега като се прибрахме вкъщи пък комина откъм механата се подпали. Обаче аз не знам от колко време не е бил чистен, а там нонстоп се е печала мръвка... та агнешкото се наложи да го правим във фурни, но... нацепи се - вкъщи чак се закъди, а мъжът ми горе каза, че два см имало разепление, не може да се ползва вече.
А предната вечер вкъщи нагости все бяха... полицаи и все от този сорт.
:lol:
Ммммммм... аз каквото имах да го кажа, съм го казала вече.
Конспирациите не ме напускат напълно, понеже... в момента ако кажа, че съм за Слави, по - малко или много влияя на околните, които могат да ме вземат за авторитет на излекувала се. Понеже обаче и на него по едно време писах някакви несвързани неща и спасение не дойде... за никой не гласувам. И това пак влияе на четящите. Освен това доскоро бях от хората, които трудно се сдържат да не си дават мнението за каквото и да е. По едно време всяко мое участие във фейс - бях харесала чиче, завършваше с доста харесвания. Това ме сепна.
Не знам колко ти помогнах с разбирането на конспирациите....
Всъщност тези хипотези за бъдещето, които си развивам като поток от мисли не са нещо лошо. В крайна сметка така човек взема решения.
Лошото е, че се преживяват като реалност понякога.
Как да не се, ако питаш - трябва да се повиши чувството за сигурност.
Сега се чувствам малко по - добре, понеже не се тревожа толкова за финансите.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 4994
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 05 май 2017 18:51

Гледам я другата тема, тази с гъбите, в която участвам прилично и аз, и... все пак не съм я споменала чубрицата? Но пък си умувах над това. На дъщеря ми й се наби парченце чубрица в езика и тогава се пищисах, че трябва да преосмисля как майка ми ме е гледала като цяло. Но пък... съм оцеляла, и то прилично. Откъдето ми хрумна, че с прекомерното обгрижване се създават деца, които нямат никакво чувство за самосъхранение. А дали не съм споменала, че съм имала такъв случай с дъщеря ми и пак май влязох в джаза, вместо да си изведа извод занапред и да престана да се тревожа?
:P
Нямам гъби. Езикът ми е получист заради пушенето, профилактично вземам с клечка, но е по - прилично с лъжичка да се изстърга внимателно без да се наранява и така.
Хахахах, Джери, с това издевателстване и преместване на постовете ми в моята тема като в килия, сега мога да кажа, че сте изтрили чубрицата. :P
Все ми е тая. Дали съм повод за филм по някакъв начин или не. Продължавам да му хвърлям едно око на филма и много ми хареса.
Доколкото параноята... не знам що стана така. Мога да дам хиляди причини, определения, но най - важното е, че сънят, храната трябва да имаме режим, ние с пипирудите в главата и толкова. Когато съм се наспала, доста по - неемоционално възприемам всичко. Като сега. Поне в два прилично големи поста съм се побрала, вместо в десетки малки.
Питай, ако искаш. Мисля, че сега мога да съм доста по-конкретна, отколкото когато нещо ме тревожи или си мисля, че си някое лице пак под прикритие. Още не съм се отказала от мисълта, че си Динолова, но това не ми пречи да ти отговарям сериозно, понеже може пък и да ти помогна за Случаите ти.
:P
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 4994
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 06 май 2017 00:15

Така де... то в случая е важно дали се разбира с приятелката си. Тя има ли проблем с болестта му.
Аз не бих казала, че това е точно болест. Честно... писна ми от обяснения и критики и проверки и рамки от психолози кого и как да обичам.
Предполагам и че на него му е писнало да доказва...
Хубаво е да идете на някакъв пси. Но... Димо Станчев беше казал и че за семейна терапия ше ми препоръча друг. Че искал само мен да терапевтира...аз си изведох извод, че няма идеално прав и идеално виновен...
Виж какви фантастики са били в главата ми. Сега няма такива. Има предпазливост.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 4994
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 06 май 2017 00:50

Доколкото натрапливостите с децата...
Успокоих се като го си го казах като другите-растат и не знам как да се държа с тях понякога.
Отделно, понеже съм обвинявана в урочасване, се наложи да погледна на човек като на компютър с три опции-платонична обич, сексуална обич, необичане. Когато обвиниш някого в урочасване,ако притежава съвест ще се килне в посока необичане или сексуална обич, но последната е извратеност.
За моите деца си казвах,че щат не щат трябва да изградят имунитет срещу урочасването ми. Но кризата мисля,шесте месеца след нея де, бяха месеци на отблъскване.
И някакси насред натрапливости как да ги обичам, ги отгледах. Много рядко успявах да се събера, за да съм до тях спокойна.
А можело. Още ме е яд, че заради алчност или посредственост всичко се протака толкова.
Сега нямам проблеми с обичането. Може би съм малко много незанимаваща се с тях. И това им липсва, понеже с натрапливости или без, съм си иглала с тях,чела съм им и т.н.
За твоя син... важно е с приятелката как е.
Не е невъзможно да се излекува. Аз бих заменила тревата му с обикновени цигари. За мен те причиняват параноята му. А защо те мрази... и ти казва,че си искала да го убиеш на 9... само той може да каже. Не знам дали е възможно някой да фантазира чак толкова и да си вярва. Аз давам различен поглед за себе си за реални случки, за които ми е натяквано не един и два пъти в детството...всъщност.
Доколкото,че все от интерес ги правел нещата... :P За мен няма напълно безкористни хора. Просто повечето не са се гмурнали надълбоко за да видят това.
Идеята е как човек да остане уважаващ законите пре това положение навсякъде. Щото за мен живот, разбиващ живота на хората не е достоен.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 4994
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 06 май 2017 10:27

Доколкото, че за пред психиатрите говоря мило, нежно, добродушно, свързано...
Ако така си мислите, сте болни с вяло протичаща шизофрения. Таковата - параноя.
За никого не ми дреме толкова, колкото за децата. Понеже са мое произведение поне на половина.
Знам, че има хора, които си измислят, за да оправдаят престъпленията си. Нямам представа как да се "улови" това.
Говориш ми, че доказвал обичта си постоянно. На мен това ми говори, че може и да си го манипулирала, за да се доказва. Както майка ми.
Да ти кажа, писна ми да доказвам, а насреща да не изисквам доказване. Едва, когато чашата преля и братовчедка ми ми забрани да ходя при сестра ми, понеже мъжът й искал да си почине, да се видели като кумове и други, и сестра ми ми каза, че знае, че не постъпва добре, но да си премълчим и да изпълня... по някое време ги застъпих да избират.
Та... мълчейки, видях любовта на всички. Единствено със сестра ми поддържам връзка, която искам да поддържам. Познавам я на 99% като човек, а съм оставила 1% вероятност просто да изплющи от годините. Това е единственият случай, в който ме е пренебрегнала. И знам, че тогава е било под влияние на майка ми. Изправих им възгледите що годе на всички. Това, че майка ми веднъж си позволи да ме накара да си тръгна, понеже братовчедките ми бяха там... е причина да съм винаги с едно на ум за нея... в момента продават земя, която на мен на времето ми беше скъпа. Единствено аз трябва да дам пълномощно. Още се умувам дали да го правя или не, понеже се замислих, че... мога и да не се съглася. :P Или това малко парче ще е последното, за което ще се съглася току така. И други семейни идиотии.
Затова ти казвам... заради децата си поддържам връзки, понеже знам как съм държала на братовчеди и как сме спирали да се виждаме заради простотията на възрастните.
Със сигурност почти стопроцентова мисля, че имаш някаква вина за случилото се, но ако аз бях психолог, който знае как се случват тези неща, щях да дам пълна информация на всички родители, за да не се стига до болести, след като човек може да бъде здрав.
Знам, че някои избират целенасочено да бъдат лоши. Психопатите. Но това са хора, при които ценността на семейството не е предадена добре. Мисля. При мен такива проблеми няма. Буквално ми оскверниха и малкото хубави спомени от миналото.

Най - интересното е, че нещата, за които питах тук и отговор не получих... са виждани от Органите. Сигурно трябва да си изведа извод, че съм дребнава. :P Само че като наложих това нещо за напълно непознати хора и.... съм без думи. Тогава обаче пак не бях защитена аз, с моите си възгледи. И пак това беше причината да бъда изгонена от вкъщи.
Ъъъъъ и други идиотии.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

матрьошка
Мнения: 24
Регистриран на: 26 апр 2017 16:55

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от матрьошка » 06 май 2017 11:17

Благодаря ти за отговора .И на теб не ти е лесно , но няма лесно в живота ! Виж аз си мисля ,че при моя син това са страхове които е имал като дете , просто той е бил с параноичен характер , той винаги е бил множо жизнено дете , имаше много проблеми с дисциплината в училище , едвам завърши средно образование , по характер за каквото и да е ,все някой друг му е виновен , винаги съм мислила ,че това е просто характер но не е било само характер .Обвинявам се ,че ако съм знаела по рано ,че ще има проблем щях да го водя на детски психолог и щях да взема мерки но по нищо не личеше ,че може да има проблем .Относно приятелката той винаги е казвал ,че много я обича но сега на нея и е трудно не е лесно да слушаш обвинения всеки ден за неща които не си извършила .Помагам и с каквото мога но е трудно .Дано има сили това момиче да издържи ,не знам ,може и да се разделят и не и се сърдя ако го направи , трудно се живее с човек които има проблем :roll:

fantagiro
Мнения: 4994
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 06 май 2017 11:58

Ама пък майка ми за такива случаи, в които се оправдавах, че еди кой си ме накарал, ме питаше дали ако ме накара да се хвърля в реката, ще се хвърля.
Да речем, че и това е вредно пък. Съвсем да не се оправдаваш сам пред себе си, понеже резултатът е пак психично разстройство. Това моето е автоагресия.
Докато при сина ти... шмекерлъци са били до едно време сигурно.
За приятелката му... ти като ми говориш за целодневни обвинения, ше излезе, че мъжът ми, майка ми са параноици плюс незнайно още колко хора.
:P
Нищо де. Споко. Според пситата всички излиза, че сме психично болни.
Идеята е, че е странно, че приятелката му виси при него, при все, че я обвинява за неща, които не е направила. Сигурно ревност?
То е хубаво да се даде общ съвет как да се приведе чувството за собственост на някого в норма.
Би трябвало да се научи да му отвръща, да го затапи... щото аз това не умеех едно време.
Само че това няма да е живот за нея. Изхождайки от себе си. Независимо, че ревността отдавна я няма, зъбите ми са гарант за вярност, но... :P ...та...
не знам, Матрьошке. Търси съвет и ако не получиш адекватен от психотерапевти, пиши ги всичките тук в черен списък. Друго не можеш да направиш, за да си оправдаеш излишното даване на пари тук и там.
Нямам идея що за момче е синът ти и дали просто няма да иска да остане болен, понеже ще му е по - лесно така.
Аз не съм болна в истинския смисъл на думата. Така мисля. И днеска ми е изморено никакво, не знам на какво се дължи - на писането тук, или на смяната на времето, която не можах да усетя, понеже си идвахме до бг. И от там да е това. Но е истина, че преди психози аз вечно съм психически и физически изтощена, та... не знам, за мен моето е депресия, генерализирана тревожност и преумора. Независимо какви бръмбари имам по време на психози.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 4994
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 06 май 2017 12:31

Освен това, казваш, че е бил проблемно дете. Откъдето следва, че съм права, че е имало момент, когато си му била ядосана и си направила нещо, което той е възприел като желание да го убиеш. А може и моментно да си съжалила, че си го родила. В това няма нищо ненормално, Матрьошке. По - скоро майка ми като ми каза, че й писвало понякога и че е нормално, се успокоих, щото и на мен не рядко ми се иска да избягам в психиатрията, представяш ли си? :P
Е, като ми разправят как е там, ми се изпарява желанието, но да си представя, че съм в психодиспансера с Димо Станчев за лекар, ми... става ми мило бе.
:lol:
Откъдето всеки психично болен трябва да се успокои, че не изникват току така несъществуващи събития, за които се разправя, а по - скоро има различни гледни точки над стари събития.
Защото като ми казваш така "Говори за несъществуващи събития", ме хвърляш в транс, вярвай, по - рано имаше такъв момент, в който се чудех дали наистина пиша в интернет или само си въобразявам. :P Дори донякъде втората ми психоза имаше такъв елемент. Докато първата беше с привкус на... има ли духове или няма, има ли обсебване от духове извън това, че някой манипулирайки те, ти вменява своите възгледи, но пък какво ли е тогава възпитанието - не е ли пак обсебване с ценности, които във вековете, хората са извели, придържайки се към правилото за равнопоставеност?
И.... имам за пример един, който направи опит да изнасили друга моя леля и братовчедка ми. Беше лъгал, че са били гаджета, че тя го сваляла или нещо подобно. Само че... той е знаел какво върши. Имал е и лютив спрей.
Откъдето при всички положения, излиза, че няма такова нещо като зрителни халюцинации, а има различен поглед над ставащото около нас.
Много успокояващо ми действа това ми заключение, понеже за да съм нормална трябва само да си изправя възгледи. То всъщност при мен няма какво да си изправям, така като си обясних на себе си, оправдавайки се, натрапливостите, не остана и помен от тях.
Аз си представях брака като нещо хубаво. Ако синът ти си го представя по същия начин, има шанс да се излекува.
Ако е л*но, което чака да умре, докато през това време се надрусва прилично... имаш си втори син, имаш си мъж, предполагам, имаш си курорти... живей. :P
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 4994
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 07 май 2017 10:42

А ти преди да ми се обидиш, че те давам като пример как параноика се оказва, че не е чак такъв параноик и е имало някакъв проблем в миналото, ще те изпреваря като ти кажа, че някой трябва да каже на сина ти, че ако иска да има хубави взаимоотношения с това момиче, трябва да се научи да балансира между своите желания и нейните, и ако твърди, че я обича, да гледа за нейното щастие. Да не изхожда от това как едно време жената е припкала около мъжа до примала от 5 сутринта до 11 вечерта. Вместо това да се установи някакъв баланс, в който и двамата се съобразяват с натоварванията в ежедневието и просто да си помагат. Аз така разбирах брака. Само че натрапеното "жената трябва" ме доведе до изтощение. Мъжът ми е бил безобразно несъобразителен, влияещ се от родителите си, почитащ ги... просто погрешен избор съм направила. Но децата ми са хубави. Макар да казвам полупровал... просто съжалявам, че нямах повече нерви, за да им отказвам всичко, което уврежда зъбите им. Бих бомбандирала не друго, ами цеховете за боклучета от типа на снаксове, всичко, което е прекомерно солено и в големи количества просто драска червата, изсушава ги, според мен, близалки, въобще всичко, което лепне по зъбите или ги троши. Сокчетата също... или по - скоро нямаше да слушам братовчедка ми, точно тази, заради която имаше наглостта да ми казва кога да ходя при сестра ми, да давам сокчета вместо кисело мляко.
Тъпото е, Матрьошке, че наглед дребни неща, за които не си информирала/санкционирала децата си, могат да доведат до психично разстройство.
Недей се кося, нали ти казах, за психиатрите всички са болни, любовта дори си има мкб не знам си кое.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

матрьошка
Мнения: 24
Регистриран на: 26 апр 2017 16:55

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от матрьошка » 07 май 2017 11:54

fantagiro написа:
07 май 2017 10:42
А ти преди да ми се обидиш, че те давам като пример как параноика се оказва, че не е чак такъв параноик и е имало някакъв проблем в миналото, ще те изпреваря като ти кажа, че някой трябва да каже на сина ти, че ако иска да има хубави взаимоотношения с това момиче, трябва да се научи да балансира между своите желания и нейните, и ако твърди, че я обича, да гледа за нейното щастие. Да не изхожда от това как едно време жената е припкала около мъжа до примала от 5 сутринта до 11 вечерта. Вместо това да се установи някакъв баланс, в който и двамата се съобразяват с натоварванията в ежедневието и просто да си помагат
Да абсолютно си права , аз никога не съм се бъркала в отношенията им , те живеят заедно вече седем години и никога не съм се бъркала по какъвто и да е повод .Момичето е добро , след като се разболя моя син аз винаги съм била на нейна страна защото виждам ,че не и е лесно , сега в това състояние което е моя син ,мога много малко неща да му кажа и той да ме чуе .Преди да се разболее , помагаше много в домакинството , работише , сега е друго ,нищо не прави и чака на готово , отдавам го на болеста защото не може за един ден човек на 30 години да се промени ,тайно се моля един ден да се събуди и да си е пак същия човек , надявам се :roll:

fantagiro
Мнения: 4994
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 07 май 2017 12:14

Аз съм сигурна, че за себе си, ако те поразпитам още малко, ще открия кое е причинило кризата му, но... трябва да имаш едно на ум, мен винаги ме притеснява, че историята ми виси тук. Не чак толкова, че да спра да пиша, но се свивам при мисълта, че все пак това стои тук. Имай едно на ум и ти. Аз си те питам, понеже исках да докажа, че може и да не е лъжа, че си го засегнала в миналото без да искаш и това му се е отразило. Понеже казваш, че говори за несъстояли се събития, но излиза, че може и да са се състояли, но ти да не си осъзнала как излизат нещата отстрани. Не те обвинявам. С цялото четене, пак съм нананикъде понякога, когато се опитвам да намеря решение за нещо.
Ако изхождам от себе си, мъжът ми е капризен. Гледала съм и как майка ми е избутвала баща ми, поемайки цялата отговорност за всичко... сега друг е въпросът дали той се е и натискал, но тя казваше, че когато той ни се карал, й се свивало сърцето. С мъжа ми трябваше да му вдигам скандал, за да ми остави разположението на сушилника, както на мен ми е удобно, а не както на него, който веднъж месечно може да сготви макс или да измие чиния. Представяш ли си?! :P Имам си жена вкъщи, не мъж. Да не би мацката да е такава, взискателна тоест?
Аман от такава взискателност, да ти кажа. Вчера празнувахме и всичко приготви той, аз като дете, от тук от там.
:P
Най - вече... казваш, че седем години са заедно. А надали не си чувала, че седмата година в един брак е кризисна.
Много неща може да му се кажат, включително, че 7 години не са малко време и не бива да се профукват, и той, и тя ще съжаляват ако се разделят, а са държали един на друг и са се обичали. ПРосто писва от време на време, но ако са били с хубави взаимоотношения, а не както при мен още в началото с кошмари, просто им трябва семеен терапевт. Знам, че звучи като реклама, ама дали е само реклама, след като съм се изляла така тук в писане, си помисли. Знам, че прекалявам, но не виждам друг начин. Просто някой, от който той ще поеме. Баща му?
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 4994
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 08 май 2017 13:51

Хахахах, и този път и вече наистина спирам.
Аз съм убедена, че при сина ти всичко е тръгнало от страха, че прави нещо незаконно.
Доколкото психозите... Тези дни умувах над това, че по време на първата психоза си мислех, че някой ми е сложил нещо в кафето, че ме е надрусал.
Когато отидохме при психиатърката, ми прави тест за наркотици. Нямам идея дали това отчита и пушенето на марихуана, но...
Не мога да се сетя дали тези дни около психозата, някой не ми беше дал да пробвам някакви други цигари.
Сега като си дам сметка, не е невъзможно дори на подобно място някой да си прави бъзик, надрусвайки някой друг и гледайки му сеира отстрани.
Не твърдя, че някой ми е дал трева тогава.
Но това може би е трябвало да бъде спокойната ми мисъл: Да не вземам цигара, предложена от колега, който не познавам добре.
Заради това, че стресът от емоция се е превърнал в настроение/а разликата между емоция и настроение я описах някъде тук /, тези иначе наглед нормални мисли, част от чувството за самосъхранение, се превръщат в психоза.
Аз отдавам психозите си на това. Стресът от емоция се е превърнал в настроение. Поради което нормалното обмисляне на каквото и да е е невъзможно.
Дори разсъжденията във връзка с бог, духове и прочие са нещо нормално. За да ги приемеш или отхвърлиш като истина, ти трябва да размишляваш, да ги анализираш.
Ненормалното е, когато не можеш да се изкажеш пълноценно.
Тоя луд, за който споменавам от време на време, точно това не можеше. Говореше за нещо, но без увода, за да го разбера.
Та... това нещо се лекува, само че той отгоре на всичко беше и алкохолик.
Доколкото блъскането, тръшкането по време на криза... ами нуждаете се от превъзпитание как да изразявате гнева си, мили мои лудетини. :P
Наистина не мога да повярвам, че за това се дават хапчета.
Трябва да експериментирам, почвайки работа нещо връзки с клиенти и прочие, за да видя дали все още се изтощавам толкова, докато разговарям.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 4994
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 09 май 2017 09:31

Най-вече никога не съм си представяла, че един протестиращ, който хвърля камъни, после се диагностицира. В някои случаи дори се възхищавам на смелостта/ако същевременно този човек е културен в ежедневието си/.
Може би и това е хубаво да се уточни чрез медиите, защото, Тамарке, много лесно може човек като теб да стане пример за подръжание. И не че каузата ти е била лоша. Просто е безсмислено да пропиляваш живота си, живеейки на хапчета.
Иначе на Оскарите последно някой беше казал да се благодарим на лудите, че са муза за филми/нещо такова/.
Аз съм раздвоена. Зависи за какви цели се застроява, мога да бъда за и против.
Въобще... психоанализата, която си дръпнах, даде резултати.
Само че е мудна.
Всеки един пси ако още по време на психозата, обясни на лицето, което са му довели, какви процеси се случват в тялото при неспане и неядене, терапията се провежда като ПР и би трябвало човек за 6 месеца да е на себе си поне долу горе!
Това, че не говорех почти не означаваше, че не възприемах.
Да се има предвид.
1 година, независимо от състоянието трябва да е достатъчна.
За мен е абсурд, че не са могли да ти увладеят състоянието. Не че не изплющявате, природозащитниците, но приведени в некрайно поведение, сте ценни за обществото. Какво по-хубаво от човек, който си хвърля хартийките в кош, търсейки и чакайки да види такъв, вместо на момента- на земята?!
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Отговори

Върни се в “Шизофрения. Циклофрения. Психично здраве”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта

cron