ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Площта на изгарянето се определя по правилото на деветките
Притежава редица фактори на патогенност

Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Модератори: админ, консултанти

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 27 юни 2017 09:18

Доколкото"тук и сега" ще се изпълни ако разрешиш голяма част от вътрешните си противоречия. Тогава няма да има за какво кой знае колко да мислиш и ще живееш в реалността без да се насилваш да игнорираш мислите си.
Аз се бях уплашила, че развивам деменция или че имам МС. Поставих си за цел да имам точно определено място за ключовете в чантата, телефона, както и да сядам и да се опитвам да си спомня кога последно съм го ползвала, за да го тамеря и.... няма ми нищо. Само когато съм притеснена или позволя на децата да ме притеснят, ядосат, само тогава прибирам нещата по инерция.
Позволявам на хората лесно да ме извадят от равновесие... обръщам прекалено внимание на другите. Липса на внимание към себе си...
Другите разправят какви шмекерлъци са правели, когато са работили за първи път.
Аз не обичах да лъжа. Но казвах, че просто не ставам за тази работа-продавач.
Говоря за себе си негативно, а как само звучи това наличие на морал в днешно време, погледнато отстрани?
Имах само един свестен панталон по едно време и не спирах да си мисля какво ли си мислят за мен хората.

Дори в момента съм като рекламно лице на евтини магазини. :P Но в крайна сметка е важно че ми стоят добре.
Това забелязах аз. Другите говорят за себе си като успяващи. На мен ми се мре, че трябва да работя за Чистотата скоро. :lol: Ми разправяха да се докажа :lol: .... хм.... като гледам количеството текст.... доказала съм се.
Бе да им е*****търъм търъм.... колониална държава сме в общи линии.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 27 юни 2017 09:50

На дъщеря ми изследванията са в норма.... :P Рахатлясах направо. Създадох й навик да си мие ръцете редовно. Струва ми се, че е по-малко нервна отпреди. Рисува по-добре. Май че се справих.
:P
Пак за "тук и сега.
Емоционалната интелигентност, Габи, е нещото, което ще ти помогне да знаеш как да реагираш в различни ситуации.
Това е другото, което ме паникьосва. Преди 3 дни си ударих кокалчето на крака, нараних вената и потече ужасно много кръв. Уплаших се. Ако знаех, че ше спре за по-малко от минута, нямаше да вдигам всички вкъщи на крака. :P но за отрицателно време имаше малка локва кръв на земята.
Когато науча езика или в бг ще завърша курс за първа помощ. Мисля че знанието какво да правя намаля паниката ми.
Лекарите им не са толкова зле. В крайна сметка изследванията й са ок, не са сгрешили, казвайки че са просто вируси.
Доколкото емоционалната интелигентност.. всичките нещица, които съм разисквала в последно време тук са важни. Така си изясних, че желанието да се самоубия е емоция, а обичта към децата - настроение.
Не го знам този твой психолог... Иво ли беше? :P То и на него едното му око бега на една страна... по тоя признак и на мене можеш да ми се довериш.... аз не бих ползвала думата автоагресия, а самокритика, а като лечение:
Ако обичаш да лъжеш-имаш търговски нюх
Ако не обичаш-си благородна.
Всичко е с положителен оттенък, което изменя представата за себе си в положителна светлина.
Когато отпадне религиозния морал като закон... може човек са си позволи да лъже. Примерно.
Не бих нарекла тези болести нелечими.
За мен всичко това е въпрос на възпитание.
Единствено ако някой обича да е садист....единствено това няма лечение, мисля. Може би след определена възраст. Нямам представа как е един съученик, но пък една мутра от едно време има дете и белодробни или други проблеми и се е кротясал.
Сигурно след 22 години ако това държание продължава.... но ученикът, който ритнал учителката си.... никога не бих приела такъв човек за нормален.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 27 юни 2017 10:16

Също. ..тоя коловоз, за който говориш, не е лошо нещо стига да изглежда, както на теб ти харесва.
На мен би ми харесал такъв, в който има баланс между работа/забавление. Като забавлението за мен е развлечение за децата, за теб ше е друго - дискотеки, мъже, туй-онуй според семенейния статус

Да имаш режим, график... това спасява от психично разстройство.
Купих си удобна чанта. И гледам да я приведа в ред. Да е абсолютно женска-да съдържа всичко, което може да ти потрябва.
Нещата ти да изглеждат щато аптека-също :P
Или поне да не се притеснявам толкова, че да помня къде ги "метвам".
Режимът не е лошо нещо, когато е съобразен със здравето.
Тук много излизат на излети. Кърлежи сигурно пак има, но са по-малко заради отсъствието на бездомни животни. Дори в междублоковите пространства на тревата могат да се правят пикници. Абсолютно държава за семейства с деца.
Ако бях на теб, щях събота и неделя да се уговарям с хора да разглеждам галерии и прочие с приятели/в зависимост от града/. Не знам що преди не го направих в сф.
Трябваше да се изнеса на квартира, за да не се чувствам подтисната от семейството си....
Жалко. Можех да изживея забавно младостта си.
Но...децата растат и са силно повлияни от мен. Имам си неотлъчна компания за подобни разходки занапред.
Диагнозата не е доживотна. Ако през повечето време си адекватна... ако можеш се изнасяй от бг. За съжаление нямат тоя нюх да откриват работни места, а и явно целта е да работим в чужбина.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 27 юни 2017 10:24

Организирай се... с две думи. Когато си изпълниш плана, ще се чувстваш удовлетворена.
И моля ти се прочети ги постовете. Мисля че са важни. Това са моите изводи.
Много от нещата трябва сама да определиш дали ти харесват. Изземеш ли ги "на сляпо" си е бордърлайн.
Трябва да се самоусетиш. Но за целта ти е нужна емоционалната интелигентност. Малко тъпо звучи, но... и как да обичаме се учим... водейки се по примера на родители или хора чиято връзка е можело да наблюдаваме отвътре и ни е харесала. Освен по филмите... навсякъде другаде кусури намирам, но.... :P сексът, музиката и рисуването са достатъчно хубави неща. Мда. На 35 е фаза зрялост,тогава няма вече да пиша. :P
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 27 юни 2017 10:45

Иначе относно садизма. На мнение съм, че всеки човек, дете най-вече минава през такъв период, бих го нарекла "период на балансиране на агресията". Сллед малтретирането на мухите станах отвратително добродушна. Което говори за мен хубави неща като човек. Не съм харесала тази роля. А и се чувствах безсилна пред тоя рояк. :lol:
За разлика от мен, вие може да не се поставяте в такова уязвително положение всички да ви знаят кирливите ризи. И затова специално психично болните трябва много да ме обичате. Изложих се заради вас. Не се ограничих с "имах шантави приумици понякога като дете".
Все още обичам риболова. :P и ЦСКА. :P
Периодът до 20 години се свързва с опитване на нови неща. Да не забравяте как да обяснявате глупавото си поведение. :P
Споделяйте, но с мярка. Моето е рисковано, неоправдано.... но пък е пример и евентуално може да спести пари за психотерапевт.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 27 юни 2017 10:55

И преди съм казвала....едва във форумите разбрах какво е да си дете и какво е "детска постъпка", "децата са попивателни гъби". Реакцията на родителите ми винаги е била"нормално ли е?!".... а същевременно като са ми разправяли като малки какво са правели... майка ми организирала шуротиите по лагери, баща ми стържел със струните на китарата да дразнят учителката.... а аз нямам спомен да съм била инициатор на друго освен да ходим на кафе вместо на училище... направих сравнение и се разбрах и успокоиф.
Габи, важни са постовете. Поне за мен, но..
Намерете време и прочетете. Може и да помогне. С "емоционалната интелигентност" плюс разлика между емоция и настроение.. една година свикване ви трябва мисля и.... после се броите за излекувани.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 29 юни 2017 04:13

:P мъжа ми ме събуди за хубави работи и.... се размислих за предстоящото пъттуване до бг и сън не ме лови.
На времето до квартирата ми имаше кафене. С наемателя се "имахме" понеже беше на хазяйката и си откарвахме по някой и друг час там. Веднъж ми беше казал най-чистосърдечно да си живея живота, да не слушам родителите си толкова, че познавал една, дето ги слушала и на 25 не била много наред с главния.... оказа се прав./писах си със съквартирантката си вчера /
Също... мре ми се, щото не изкарах курсове, с които да превърна хобитата си в професия.
Май това са само реално грешки.
Вади си изводи за себе си ако можеш.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

marina hope
Мнения: 7
Регистриран на: 07 окт 2017 18:24

Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от marina hope » 07 окт 2017 18:41

Здравейте група,
имам дълга история с психични проблеми, последната ми диагноза е шизоафективно разстройство. Имах няколко по сериозни кризи и кратки престои в психиятрия, за съжаление и опит за прерязване на вена. в момента съм на Експлемед, изключила съм всякякъв стрес и функционирам. все още се чувствам много ранима и бързо се уморявам. имам малко приятели, затворена съм, но се старая да не се изолирам и излизам. ходя на танци, поработвам почасово. Ужасява ме мисълта, че съседи, приятели, и тн. знаят или ще узнаят за заболяването. вземането на лекарството от аптеката всеки месец и ходенето на преглед при психиатър много ме депресира. за съжаление при мен беше налице много стрес, травми и дисфункционални отношения между родителите. има и известен наследствен характер.
Бих желала да комуникирам с хора, страдащи от това заболяване и да получа съвет как мога да го преодолея. засега наблягам на спорт и диета, изключваща глутен и мляко. зная, че е важен соц. контакт с хора. избягвам го, защото се чувствам неадекватна и с бавна мисъл и реакции. хората го виждат и реагират, и това ме наранява.
Моля за становище дали трябва да пия лекарствата си доживот. като страничен ефект получих и заболяване с обмяна на веществата и надебелях.
Благодаря

Tamara33
Мнения: 28
Регистриран на: 03 апр 2017 15:40

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от Tamara33 » 04 яну 2018 23:00

Здравейте, Марина.
Аз също съм с диагноза шизоафективно разстройство. С това заболяване съм от много, много години назад.
Много хубав, че работите. Аз не мога още да се социализирам и ми е трудно да започна да работя.
Не знам защо си мислите, че сте глупава. Имате много трезва мисъл и се изразявате много добре и точно.
В психиатриите доброволно ли сте влизала?
Приемете, лекарствата като нещо нужно ви, като витамини. Мен ми трябваха над 10 години за да ги приема като нещо необходимо ми, полезно.
:) :) :)

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 04 яну 2018 23:45

Ето още една активистка, потенциално срещу лифтовете и цигарите вкъщи. :P
Дори да имаш социални контакти, то те не трябва да се въртят само около болестта и говоренето за нея. Дори да се срещаш със себеподобни, трябва да можеш да говориш и за друго, не за проблеми.
Как да се преодолее?
Кое по-точно?
Аз също донякъде се опитвам да се затворя. И не го приемам за болест. От откритост какво хубаво видях, дори тук?
Промяна на възгледите. В моя случай... една позната добре го каза:децата ти боледуват, но те всички боледуват често, но като цяло са здрави. Тоест... това беше промяната. Макар че все си ме е страх, е по-малко. А и взе да ме хваща яд. Понеже моите сами си докарват настинките с поведение, което съм критикувала.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 06 яну 2018 01:42

Освен това мъжът ми явно откри, че като заведе децата на лекар и аз имам диагноза,, не стигам до криза. Как да им обясня, че ме наплашиха и то основателно със свинския грип и предпочитам да се консултирам с лекар? Хванахме някакъв вирус с повръщане. При мен стандартно с гадене - не знаех дали не е от кафето. Като повърна 1 и след 2 дни другото разбрах, че съм го изкарала и аз. Та... като не мина 2 дни при голямата, която използва 10те дни без лекарства при малката.... почнах да се възмущавам, че пак трябва да правя циркове за да я види лекар. Не знам какво да правя вече. Миналата година дадох витамини/известни/ и двете на другия ден с разстройство, та нищо не давам за имунитет...
Аз дори когато пия.... последно изпих максимума си преди 3м.и пак бях гипсирана, та не вярвам някое хапче да ме успокои. Ако вярвам, че ми действа добре и вит.с имам чувството, че може да ме лекува.
Мен ме сдухват основно две неща:опасност за близките и когато не мога да покрия нечии критерии на близък човек.
Мисля че като е ясно кое предизвиква кризата, близките могат да променят отношението си. Ако не искат лудост.
Доколкото настинките... такъв ентусиазъм ме гонеше с гладенето, че миналата година няма да се повтори.... когато лекарите нацелят лечението на децата-кризи нямам. А-да. Когато ме обиди някой, който не съм очаквала. Дори първата ми криза беше свързана и с това.
Когато близък -кръвен роднина, ме заплаши с шамар.... просто.... не съм очаквала, че някой ще си позволи от тях да ми говори така. Та.... за мен е нормално да направя криза. Смъкнах капаците от ушите и очите.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 06 яну 2018 01:47

От там явно съм прещракала на асоциации с преследване. За първата криза накои неща винаги ще си останат с въпроси.
Трябва да почна работа и да видя криза ще има ли.
Доколкото лифтовете.... аз възприемам дърветата по земята като космите по краката. :P
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 09 яну 2018 00:21

Значи... когато човек се усеща наясно със себе си, идва момент, в който трябва да забрави, че е бил болен.
Не знам как ще стане това, когато ме е страх от недоспиване в комбинация със скандал, но като цяло когато получа това, което искам/преглед от лекар/ съм пред криза, но не и в криза. Би трябвало да няма повече.
Относно съседите... в бг донякъде ме беше срам, но те винаги са били добри с мен, наясно са с това, че съм подлудена, а не луда по принцип.
От друга страна... хората, които смятам за повече от себе си май по-скоро клонят към нула и като цяло ако ме интересува нечие мнение е хо-скоро заради дискриминация/потенциална/, отколкото че ще загубя нещо, което искам до себе си. Всъщност ако работя за някой, който знае, че има опасност от налудни озарения за 2 седмици към края на зимния период, максимум 2 пъти в годината, няма да се тревожа от чието и да е мнение.

Всъщност най-важното е, че има хора, които ме приемат радушно с цялото знание за кризите ми.
Е, не цялото знание, но в общи линии не се стеснявам да говоря за преживяванията си ако на някой му е любопитно.
Тоест... по принцип ме е срам, но като си дам сметка като цяло с какво сме облъчени, ми минава. Тоест... спомням си ученическите и студентските години и веднага почвам да се чувствам нормална. :P
Много яко звучи да си обличам изблиците в научни определения.
Плюенето и активността от нашия тип във фейсбук е преходен момент на изграждане на здравословен егоизъм.
Относително ми помага да съм наясно какво целя. Въпросът е, че когато не съм спала, мозъкът ми изключва на моменти, буквално го усещам и последователно мислене е трудно възможно.
Иначе да не кажа, че не съм правила бъбречна криза,за*би. :P Два дни съм се пищисала кое ми е проблем:бъбреците или матката.
Назландисвам се да ходя на лекар. Трябва да си пусна кръвни изследвания и урина поне, но... лекарят ми ме поядоса. С този стандартен оспамокс сума време чувствам остатъчната кашлица все пред разболяване.
В общи линии ме е яд, че трябва да опирам до знанията на някой друг.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 09 яну 2018 00:54

Доколкото хората, които са ме видели тук.... ами онзи, който всеки ден се моля да получа инфаркт, понеже преди две седмици или една, по думите на останалите е бил жена си пак... аз чух, че се карат, но заспах... жена му по инфо сега е в болница с бъбречна криза. Един бог знае дали не е заради разкъсвания. Това е шефът на мъжа ми.
А че другите.... спрях да разговарям с тях и да споделям опитвайки да обясня че ги правя кризите от тревога... питаха ме известно време... все отговарям добре сме и толкова... в общи линии ме гледат с насмешка, но са от 10г.тук и дойчето им е на нивото на моето.
Обижда ме, когато някой, който знае повече от мен е зле настроен... от 7 години насам май само веднъж ми се случи. Ако изключа това тук виртуал.
Но... то същество не умее да сравнява...
Даа се интересуваш от мнението на хората било на шизофрения. :P Всеки ден се уча като отмина познат да не се опитвам да гадая за мнението му за мен.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5366
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 09 яну 2018 01:00

Всеки ден се лекувам.
Мисля, че тук не остана нещо, което да ме завръща. :)
Не знам как ви помага на вас това, при мен всичко е относително равновесно. Не е лесно, но точно с тоя тип хапчета не мога да си представя живот.
Така че докато не усетя деменция не пия нищо.
:P
Тоест... до 60г.АД и АП кусвам епизодично, ако нещо прекалено ме е разтърсило.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Отговори

Върни се в “Шизофрения. Циклофрения. Психично здраве”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост

cron