ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Природната дарба на светулката влиза в широка употреба (видео)
Инфекцията засяга най-често деца между 5 и 15 годишна възраст
Пийте чай от джинджифил

Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Модератори: админ, консултанти

Tamara33
Мнения: 27
Регистриран на: 03 апр 2017 15:40

Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от Tamara33 » 03 апр 2017 16:04

Здравейте,
Аз страдам от психическо заболяване от 2000 год. Бях настанена в детска психиатрия, след като майка ми замина за Щатите. Д—р Антон Славчев ми беше лекуващ лекар. Той разбра, че съм пушила марихуана и каза, че това е предизвикала, първоначална депресия. Моментите обаче, в които се напушвах за повече веселие с приятели, ме докарваха до много силна параноя. Тази дрога до такива внушения ме докарваше, че е трудно да се опише. Беше ми зле, рядко ми е било смешно.
След като майка ми се прибра, аз се оправих. Лекарят ми каза да забравя за тази марихуана. Така и стана. Изгубих много приятелства след тази детска хоспитализация и това, че дигнах луд скандал пред гаджето ми , бившо вече и приятели. Раздадох си на тях всичките дискове. Казаха ми, че съм се побъркала.
До 2004 година бях добре, живеех добре и не бях на лекарства. Но лятото се събрах с една компания, която пушеше. Лошото е, че пуших с тях, и това беше грешката. Отключи ми се заболяването, този път с пълна скорост. Полиция ме вкара със съдебно решение, поради агресия в Шипковенски на Екзарх Йосиф. Това стана през 2005 година. Предписаха ми Солиан и Депакин.
През 2007 год. декември си спрях лекарствата и се влоших пак.
През 2008, пак на Екзарха, и след това в Курило за един месец.
Много мога да разказвам. Това е само половината.
Сега съм в полуремисия, тъй като изпаднах в депресия.
Чувствам се много самичка.
Много ще се радвам да ми пишете, да си споделяме, относно промяна, дори спорт, приятелства и обмяна на опит.
Била съм в Холандия на семинар относно хора с психическу проблеми.
За съжаление не поддържам връзка с никой от там вече
Сега съм на Солиан и Золофт.
Пише те ми или оставете коментар много ще се радвам.
Емайл: indigosensation@gmail.com

fantagiro
Мнения: 5281
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 04 апр 2017 18:11

Аз много искам да ми кажеш каква беше майка ти спрямо теб? Понеже аз страдам от потисната агресия, докато при теб е била силно изявена. Какво дете си била? Откакто съм родила наблюдавам, че много родители не съзнават, че оставяйки децата си да изразяват прекалено свободно агресията си, всъщност им проправят път към психиатрията.
Също ми хрумна отговор на въпроса как във фейсбук правят профил на човек и спрямо това какви статии да му пускат, за да му "избие психозата".
Първо се определя дали човек е предимно с потисната или с предимно изявена агресия. Във всички случаи, в първия случай патриотични статии и статии с призиви за помощ, оплаквателни статии са нещото, което предизвиква психоза, понеже човек е ориентиран към удовлетворяване нуждите на другите, а статиите без решение на проблем остават в съзнанието му. Във втория - патриотични, заради манията за величие и желанието да си победител. В първия патриотичните статии ще действат отново, понеже такъв тип човек смята за благородни делата за благото на народа.
От там остава само безработните психиатри и психолози да чакат "чудото да стане" и поредната им жертва да попадне в психиатрията.
Доколкото лично твоя случай... никога не съм пушила марихуана и пак ме хвана. Според мен трябва да работиш над това да изразяваш адекватно агресията си. Аз самата имам определени личности, с които когато разговарям губя контрол, понеже се налага да изяснявам елементарни неща. Всъщност, когато се налага да се разправям с по- психично болни от мен. Аз съм по- скоро разбран човек.
Мммм... извинявам се, че прописах. Бях се зарекла да не го правя, понеже изключително много се дразня, когато някой замълчи, а става въпрос за деца, не за мен. Ще спестя мнението си. Просто челите знаят, че имах съмнения, че всичко се разрази някъде из фейсбук и бг мама. В последното... не знам дали всичко не започна с шибаните ваксини и мненията за и против. От там... не съм сигурна аз ли съм глупава или просто съм била наивна и не съм предполагала някои хора на какво са способни, но... мисля, че там някой умело ми е вменил да вземам решения за децата, вживявайки се в ролята на лекар. Хубаво е, че все пак четейки, си изведох извод, че трябва да ваксинирам децата си, но... като разгледах имунизационния календар дори само на голямата... всеки месец за около 5 дни общо аз съм била под напрежение как ще мине ваксината.
...
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5281
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 04 апр 2017 19:07

И... е хубаво да посетиш терапевт, защото според мен,за да посегнеш 2 път към марихуана е имало огорчение към близък човек.
Също как да пазиш независимостта спрямо родителите въпреки разстройството и без да им навредиш физически.
Това от мен.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Tamara33
Мнения: 27
Регистриран на: 03 апр 2017 15:40

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от Tamara33 » 05 апр 2017 11:57

Здравейте,
Благодаря, че ми писахте.
Имах много хубаво детство, имала съм и трудни моменти, но като цяло бях много щастлива. През тийнейджърските години бях много харесвана от момчета.
Майка ми е прекрасен човек, много ме подкрепя.
Иначе, аз съм ходила на психотерапевт достатъчно много време, това беше 2008 и 2009 година. Имах много голяма необходимост да ходя.
Наскоро ходих пак, тази година просто да си сверя часовника.
В момента не съм обвързана, нещо се притеснявам ... малко ми е трудно да опиша чувството си.

Tamara33
Мнения: 27
Регистриран на: 03 апр 2017 15:40

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от Tamara33 » 05 апр 2017 12:02

Майка ми и баща ми са разведени. Може би нещо като по—голяма свобода ме е накарала да посегна към марихуаната. Именно тя ми отключи това заболяване. Аз не употребявам вече такова нещо много години, от 2004.

fantagiro
Мнения: 5281
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 05 апр 2017 12:47

Да, но ако аз бях твоят терапевт, бих нищила втория път, когато си посегнала към марихуана, въпреки че си знаела вече какво ти отключва. Какво се крие зад това.
Прекомерното въображение, внушение отшумява като просто порастеш. То е част от детския тип мислене. А детето престава да бъде дете, когато постепенно родителите се отдръпнат и това му позволи да види нещата, каквито са, а не каквито те са ги преставяли пред детето. Не мисля, че въображението, внушението трябва да бъдат повод за диагноза.
И друго ми хрумна на мен. Казваш, че си се карала с приятели, викала си нещо... аз лично стигнах до заключението, че приятелите ми са лицемери. И че при цялото ми лицемерие в миналото съм постъпвала достойно в доста случаи, когато е можело и да не.
Също единственото, което ми направи впечатление на мен и което е проблем по време на психоза е, че изгубвам способността да мога да мисля по повече от една версия за развитието на нещата в бъдеще, което предизвиква неадекватни действия, но... успях да си установя режим сън - бодърстване и да не казвам голяма дума, не ми се случват вече такива неща. Но седем години се тресях в психози. И още съм малко не като хората, по - скоро защото по навик съм свита.

Доколкото обвързването.... :P Ма боже, в бг съпругата е синоним на робиня, която ако не изпълни нещо, както трябва имаш правото да я шамаросаш.
Напий един мъж и го ядосай, за да знаеш какво ще ти се случва ако се омъжиш за него.
Какво друго да ти кажа...
Ако пиеш само поддържаща доза хапчета и се чувстваш добре, не си ги спирай.
Иначе това с нежеланието да ходиш където и да е... преходно е.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Tamara33
Мнения: 27
Регистриран на: 03 апр 2017 15:40

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от Tamara33 » 06 апр 2017 17:09

Здравей отново!
Радвам се, че си ми писала.
А ти какви лекарства си взимала, какво ти е било, лежала ли си в болници?
Каква ти е била диагнозата?
Сега казваш, че си добре, тоест преодоляла си психозата, но как успя наистина?
Иначе да аз ще си пия лекарствата, те си ме поддържат, тоест дори като не съм в депресия пия само солиан половин сутрин и вечер!
Моят лекар ми предложи да пия литий. Какво мислиш по въпроса!? Това е с цел да не изпадам в депресии и да овладее манията. Литият има такива свойства! :x

fantagiro
Мнения: 5281
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 07 апр 2017 00:47

Аз не съм вземала кой знае колко много лекарства. Имам 3 официални кризи с посещение на психиатър, след всяка за по макс три месеца лекарства съм пила, не съм влизала в болница. Спрягаха ми от ПР до шизофрения и БАР като последно затвърдиха позиции за БАР.
Най - тежкото в психозите преодолях като направих максимално пълен анализ на това какви ги върша по време на психоза, защо, кои мисли ме докарват до психоза. Всъщност мога да ти дам пример... чух звъна на веригата на кучето ни и помислих, че е звънът от ключовете на св. Петър. :P Сега като се замислих, тогава ми беше дошло нанагорно, аз и досега през ден през два си мисля за самоубийство, от там съм започнала да мисля какво ли би било ако умра, дали съществува бог, което обяснява налудностите. Не мога да се сетя с точност дали си помислих, че е св. Петър или просто направих асоциация и се замислих за смъртта, откъдето безумният страх от предстоящата някога смърт ме направи допълнително неадекватна.
Всъщност:
Когато направих първата психоза, а и втората, имах много въпроси, на които нямах отговор. Сега имам отговори на всичките. Не вярвам в бог, а клипчетата с извънземни са всъщност полети на военни пилоти/висш пилотаж с въртене/. Мисля, че е важно да си отговориш на всички въпроси, на които нямаш отговор, както ти, така и всеки друг с психоза.
Все още не мога да се оттърва от мислите за самоубийство, но това е, защото не се разбирам със съпруга си, а и не мисля, че някога ще. На мнение съм, че ако имах по - мек съпруг, дори да бях направила психоза заради миналото си, нямаше да продължа дълго с депресията и щях да се възстановя напълно.
Аз не обичам лекарствата. Не изпадам безпричинно в ярост, а и да изпадна, в общи линии се владея/не напълно, но мисля, че при тези условия достатъчно добре/.
Срещу депресия все си мисля, че единствен лек е ако попаднеш на свестен мъж и той остане до теб.
Та... хубаво е да направиш анализ на психозите си. Да поумуваш ако не си, ама трябва да си всъщност - с толкова ходене при пси, какво означава да си възрастен за теб, какви черти би искала и прочие.
Също... аз например имам липса на две качества - агресия и наглост, надменност, макар да ги има в писаниците ми, на яве аз не съм се отнасяла пренебрежително дори с един работник тук, който се катери по кофите за боклук, за да може да вкара повече след това. То това е например причина за прекомерната ми емоционалност, откритост, което е черта на БАР. Например аз не мога да подмина един, докато пуша на входа понякога, без да му кажа нещо, макар и да не знам езика. И така се поставям в една смешна ситуация. Всите тук знаят, че нещо ми има. А ако бях надменна, дръпната такава - нямаше.
И при теб има качества, които липсват, за да си в това положение. И трябва да си ги откриеш кои са, за да можеш да попромениш нещичко.
Обаче понеже не съм терапевт, аз не знам как да те предпазвам от собствената си депресия. Така че ако имаш излишни пари - ходи или чети. На мен все ми се струва, въпреки отношението тук, че писаниците ми са полезни поне за преодоляване на психози. Доколкото депресията... музика, рисуване, някакво хоби са някакво решение. Да изразяваш емоциите си чрез някое от изкуствата. Важно е да се научиш да бъдеш честна със себе си.
Освен това си млада и имаш време да подредиш живота си.
С това наистина приключвам. Евентууално.
Тук имам и описани психози, заедно с някакви анализи.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5281
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 10 апр 2017 11:12

Даже и на суицида донякъде изнамерих решение тези дни. На мен най - голямата болка ми е, че чувствам брака си като провал.
Да речем, че все още не понасям съпруга си, но дълбоко се съмнявам, че ако бях с друг нямаше да си "писнем", че щяхме да се обичаме и т.н., и т.н.
Всъщност и да е можело, това не е от значение.
По примера на Ериксон, който определя няколко етапа в развитието на човек, а именно:
детство
пубертет
младост
зрялост
старост...
човек просто трябва да "вземе" от всяка възраст по нещо, изживявайки по възможност пълноценно всяко значимо събитие.
Много деца нямат детство поради най - различни обстоятелства, но в крайна сметка всеки има само настоящето, бъдещето в ръцете си.
Ако можеш да се зарадваш например на пъпките на орхидеята си или да се разчувстваш от изпълнението на някой виртуоз, да можеш да се наслаждаваш на красотата на нещо, на децата си/дори не е нужно всеки ден/... долу - горе е сигнал, че си се справила с депресията.
Така ми се струва, да умееш да се радваш на малките неща означава, че ще преминеш през всичките етапи от живота, вземайки по нещичко, радвайки се.
В мен са се влюбвали, влюбвала съм се, независимо от изкривената картина, която често, винаги ме спохожда, поне съм почувствала всичко.
Живея в чужда страна, което ми е било мечта. Може би в близките години и Париж, евентуално Венеция и прочие ще посетим...
От тук нататък... :P музата ми слушала сръбско. Сарказмът, иронията, самоиронията са ми дружки от тук нататък.
:lol:
Обичам ви.
Просто измислете начин да си докарвате нормални доходи, от там нататък с депресията лесно се оправял човек.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Tamara33
Мнения: 27
Регистриран на: 03 апр 2017 15:40

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от Tamara33 » 10 апр 2017 17:57

Здравей!
Това е чудесно, дор рядко чувано, че осъзнаваш проблема си, било то и преди.
Аз например, докато съм в мания не разпознавам, че имам пролем. Аз съм супер, а който ми каже, че съм болна, то те са обяване за циклофреници от мен.
Аз през 2013 си спрях солиана. От там нататък стана това, че бях в мания и кризата ми беше рекордна от три години. Това сега ми разказва играта. Чувствам се отврат и ми тежи, че не съм взела мерки.
А иначе, това е моментът парите са ключ за изкарването от депресията. Доходите, много помагат, шопинг, пътешествия и много готино.
Но за съжаление сме в Бг, тук помощите са подигравателни я ти дадат 150 лв. , я не.
Иначе работата помага, но кой болни от тази специфична болест могат да си изкарват добри пари и да се задържат на едно работно място. Деликатно е.
Аз примерно изкарах следната депресия, един дем като мокте родители си отидат от този свят, всеки по реда си, аз как ще ср справя. Нямам деца, нито мъж, който да ме приеме такава, каквато съм

Tamara33
Мнения: 27
Регистриран на: 03 апр 2017 15:40

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от Tamara33 » 10 апр 2017 18:00

..., въобще е много гадно това чувство....не смея да споделям много за този проблем..., а едвали психолог ще ми каже какво да правя....и как да го реша, то ако е така всички щяхме да сме здрави и богати
Хайде, пишете бъдете по—активни!!! :P

fantagiro
Мнения: 5281
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 11 апр 2017 01:27

: Dше ти се изгубят постовете насред моите ако се изпущя.
Психологът ако е добър ще ти помогне да"върнеш лентата назад", за да установиш кое ги отключва. С неговия поглед над нещата постепенно би трябвало да си сложиш мислите в ред. Нещо сложно не са кризите, причините, нищо сложно за откриване. Малко трудно е да се научиш на постоянство. И други разни.
Книгите за самоусъвършенстване тласкат да мислиш обобщаващо за живота, да следваш големи цели, а това трудно става ако те възпитават същевременно в доброта.
Дъщеря ми имаше проблем 3 месеца, та си разбих съня и сега пак се чувствам напрегната. Но като цяло съм ок.
Аз не бих казала за себе си, че 3 години съм била в болестно състояние. Хората около мен реагират като мен, а дори не мислят, че имат проблем. Аз дори бледнея.
Някой посягал ли ти е физически?
Щом казваш, че е рядкост са си усеща някой болестното... ми поблазни величието.
Описала съм и кое отключи 2та криза. - мъжът ми щеше да отложи купуването на 1вите обувки на 2та ми дъщеря. Нещо на пръв поглед елементарно, но важно за мен.
И при теб е било така.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Tamara33
Мнения: 27
Регистриран на: 03 апр 2017 15:40

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от Tamara33 » 11 апр 2017 16:40

:x Това е хубаво, че гледаш с чувство за хумор върху проблемите.
При теб не е толкова сериозно, пак ти казвам рядкост е да отидеш сам на психиатър и да кажеш, нещо ме хапе щъркела.
Да, посягал ми е...последно беше в сточна гара, там връзваха почти всеки ден....и инжекции...много инжекции, аз обаче не бях доброволно...това беше януари 2016, както и една санитарка циганка. Тази жена се държеше отврат с мен. Оскуба ме зверски, мислех че ще остана без коса. Бях много оплашена.
Също така и на улицата започнах да се заяждам с един, и той си ме преби направо...камък в главата и шут в кофите, и ме нарита няколко пъти.
Иначе, гаджетата ми вече бивши не са ме удряли. Вече съм сама, така че изкарвам по—леко депресията си.
Знаеш ли, въобще не знам какво искам, лека подтиснатост и затвореност, тая в себе си. Сякаш търся себеподобни, и ми се искаше да отида за няколко часа в Корило да си поговоря с хора със сходни проблеми. Сигурно звучи странно.
Иначе за психотерапията е така, въпроса е на постоянство и пари..., с помощ от близки, моят баща мога и да ходя, но нещо чувствам терапията , как да ти кажа....като безполезна, сякаш няма полза, а и нещо ме мързи, което е най—лошото....
Сърдечни поздрави! :x :P

fantagiro
Мнения: 5281
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 12 апр 2017 19:18

:DАми аз понякога искам да ме затворят някъде да ми носят цигари кафе и храна и никой да не виждам с месеци. Но после ми минава.
Мен чужди хора не са ме били. В един сайт изнервих един с честността си,че не понасям пеенето му. Заплашиха ме малко с бой. Но пък като го гледам как се раздава... нито един човек не е само лош.
Мързелът е голям проблем. Аз не мога да си представя ежедневи в което работя 10-12 часа. Чудя се на мъжа ми какъв смисъл намира в това. Въобще някой на който му се налага да работи и от 6 до 23 и повече... как не им се умира бе?!
Все още не разбирам мисленето на тези хора.
Явно съм с по лека форма на Бар ако въобще може да се говори да това при мен понеже извън семейството и този сайт аз рядко съм предизвиквала агресия у някой. Не се заяждам.
Струва ми се че ако лекарите казваха че липсва възпитание,зряло мислене... дали нямаше да има повече излекувани.
Това което казваш да психиатрията
.. ти беше ли агресивна или ей така безпричинно?
Също не аз исках да ходя при пси. Но не съм се и противяла. Пия хапчета ктандартно докато възстановя способността да спя и след това спирам.
Но на мен ми е мек характерът.
В Германия имало диагноза бърн аут-накратко не издържане на напрежение. Струва ми се че на мен по ми подхожда това понеже когато спя съм на кебе си. В някои случаи при мен просто се налага да не спя.
Себеподобните ми се струват опасни от психично болен до психично болен има голяма разлика....
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5281
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Шизоафективно разстройство или БАР и самотата

Мнение от fantagiro » 16 апр 2017 14:02

Моме,да не се обиди?Да ти кажа,че ти липсва възритание е доста по-щадящо от неизлечимо болна си. В първия случай носиш отговорност за себе си,във втория можеш да олигоэреньсваш,колкото си искаш,оправдавайки се.
Също...аз все си мисля за тоя мързел и за Лаймска болест. Имам 2 спомена-как ми вадиха кърлеж и за някаква шарка на големи плюски. Чувствам,че просто нямам достатъчно енергия.
Иначе... очертава се,че не просто мразя празнициге-ужасявам се.
Мъжът ми ме изведе на дискотека и най после се се запозна с мен.:D
Не знам дали съм съпруга на нарцисист, но съм със сигурност дъщеря на майка,страдаща от това.
В интерес на истината не ми се занимава с чувства и други глупости. Да съм отделно и права или крива да ми е все тая ми е по-добре.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Отговори

Върни се в “Шизофрения. Циклофрения. Психично здраве”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост

cron