ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Природната дарба на светулката влиза в широка употреба (видео)
Инфекцията засяга най-често деца между 5 и 15 годишна възраст
Пийте чай от джинджифил

Лечение на Шизофрения

Модератори: админ, консултанти

fantagiro
Мнения: 5281
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Лечение на Шизофрения

Мнение от fantagiro » 04 май 2016 21:55

Неомен, на мен ми се струва, че преценката на сестра ти за родителите ти може да е по - адекватна от твоята, въпреки психозите й.
Първо... някои родители наистина използват децата си. Второ, те са на възраст. Аз самата, едва напоследък осъзнах, че са възрастни и вече не трябва да им се разчита много на разума. И ако аз съм сравнително самостоятелна спрямо родителите ми, то... това не е така от страна на мъжа ми. Свекър ми, свекърва ми все още имат тежест вкъщи, а не би трябвало. Вземат участие във възпитанието на децата... Че даже си позволяват да оспорват наши действия. И не само в моето семейство всъщност.
Майка ми на времето не ми помогна да замина на бригада в чужбина. Ако се окажеше успешна бригадата - защото имше години, в които вървеше и години, в които студентите се прибираха с малка печалба, щях да си ремонтирам кариесите по зъбите, щях да си купя компютър, а имах време и желание да изучавам програми и програмиране дори...
Когато започнах работа, веднага заговори за намаляне на сумата, която ми праща... Даже не изчакаха да получа първата си заплата.
И каквото и да било добро държание сега, не може да заличи факта, че в крайна сметка нямам никаква професия, която мога да практикувам с увереността, че я знам от - до, понеже на времето не са ми имали доверие, понеже ме сравняваха с леля ми, която се беше скарала с баща ми.
И понеже така или иначе съм нарочена, като направих това, от което най - много се страхуваха - попрекъснах взаимоотношения.... ми поолекна на душата. И без друго, каквото и да ми говорят, че си внушавам... Един близък се беше хвалил насам - натам, че ме изгонил от тях... а той не го беше направил директно, ами просто с непоносимо държание....

В последствие баща ми го изгони от нас на свой ред, защото явно му е станало обидно, че неговите деца години наред бяха гледани у нас...
Само защото не исках никой да ми държи сметка какво да съм и каква. Никой не задължавах с нищо.
Не е никак чудно, че по време на психозите, се карах с майка ми, с тия роднини, както и с мъжа ми.
Нищо по време на психозите не е току - така.
Да не говоря, че да накараш майка ми да си признае грешките не беше лека работа. Свекър и свекърва ми още са в недоумение какво толкова са били направили.
Един куп пенсионери да се издържат постоянно не е лека работа.
Аз съм много доволна, че съм далече от всички, понеже са се изпонатръшкали с хроничните си заболявания, а моят баща нали... за мое наказание си бил отишъл по - рано, според всезнаещите вярващи.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5281
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Лечение на Шизофрения

Мнение от fantagiro » 04 май 2016 22:39

Освен това... ето ти още личен опит... по подобен начин се чувства сестра ти, пък макар и заобиколена от само двама човека(ако през ден все за нещо се оплакват, че ги боли е същото долу - горе).
Откакто се омъжих за мъжа ми, постоянно имам досег до хора - тоест родителите му, баба му и дядо му, брат му, на които все нещо им се случва. И колкото и непукист да си, всяко тяхно нещастие, по някакъв начин ти се отразява, дори само, за да се стреснеш, че може да се случи и на теб, а именно:
- то не бяха блъскания с коли
- високо кръвно
- хернии
- скандалите да не ги броя
- подагри
- схванати кръстове
- гастрит
- ПР-то на свекърва ми
- стомашно - чревни разстройства
- кашлици
- изтръпващи ръце
- цистити
- гъби
- накрая и остеопороза
Като прибавиш и постоянното киснене по празници на цялото това количество хора...
И четири деца, които си боледуват разни настинки от детската, но все с високи температури...
В един момент човек се чувства в постоянен досег със смъртта. Депресира се, липсва му щастието да се усмихне, да е безгрижен поне за ден. Започва се постоянно мислене за смъртта... Съответно има ли бог, което обяснява част от налудностите.
Сестра ти е започнала да мисли за смъртта около техните постоянни оплаквания. А това, че мисли, че усеща лошите мисли на хората... е грешка на езика й... просто е чувствителен човек и не може да остане равнодушна, когато някой не се чувства добре.
Аз още се чудя как да спра да се впечатлявам от отношението на мъжа ми само. Да му се невиди, бях си обещала, че само той ако е, ще мога да го търпя, но... когато осъзная, че пропилявам живота си в това да търпя някого.... е същото като да си пропуснал да си намериш половинка, а да си на 34 и с диагноза шизофрения, да виждаш как другите живеят, а ти си надрусан с хапчета.
Няма кой да те подсети, че имаш и положителни черти, на които обществото държи.
Сдухваш в някакви непреработени детски спомени....
Между другото, майка ми въпреки че много ме боли за тия там неща от едно време... просто шапка й свалям за мерака, който има към деца. Това, което психолозите наричат "несъзнаван сексуален пренос", си нямат идея с какъв мерак да направиш градинката подходяща за деца е съчетан. Аз го наричам... ефекти от като цяло идиотската среда на село. Аз ако съм на половина като нея след време, ше е добре.
:P
Понякога мечтая да избягам като сестра ти. После се сещам, че стопиращите фактори са твърде много. Друг път ми се мре с чисто сърце, особено като си представя, че аз трябва все някой да търпя. Някой, който може да ме задължи да почиствам масата, вместо да изчака и да види... евентуално чудото сама да си стана и да прибера. Някой, който когато иска да гледа тв, няма проблем, но ако аз си кисна на компютъра - има.
Затова... ми е любопитна нейната гледна точка, понеже твоята изобразява гледната точка на родителите ти.
На мен братовчедка ми ми ги въртя тия. А аз винаги съм я подкрепяла, когато е била срещу родителите си за нещо.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5281
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Лечение на Шизофрения

Мнение от fantagiro » 06 май 2016 15:11

Ше си изям ноктите на краката, че психология нет не се отваря. Бясна съм. Ами ако съм права, че конспирация има, шизофренията, БАР и прочие са лечими в минимум 50% от случаите без хапчета?! Защото обясненията ми за халюцинациите си бяха просто перфектни.
Всеки, който ги прочетеше, можеше по някое време да се усети в каква самозаблуда се е поставил, чисто и просто вярвайки в глупости.
Моето е БАР. С изключение на социалната фобия, всичко друго си е чисто и просто "минало".
И не ми е зор толкова, че не се отваря, колкото че можеше да освести някой.
...
Евентуално ако ми останеше време да си направя преработване на постовете с отсяване на най - важното.
Тук... държа да ме предупредите ако ще затваряте "порти". На мен всеки един пост ми е ценен, дори само като имам време по някое време и се зачета, да направя сравнение как съм се променила във времето. И не само.
Аз се справих. Не е невъзможно да се бъгна по някое време и бели петна да имам в ежедневието, но това ще стане едва, когато мина поне 50 години. Което означава "излекувана".
Простотията, такава, каквато си я виждам аз, не ща да си я лекувам, няма нужда просто, тя се появява само в подходяща среда. :P
Бясна съм, че някой може да си направи пари, лично за себе си, вместо поне... оборудване ново на хайманите от СУ да купят.
Аз съм с БАР, с един куп психози, но съм в ремисия, почти напълно спокойна.... Адекватна съм, имам стабилен нощен сън....
Явно това не се понрави на някого ли, или... нямат пари за хостинга?
Някой знае ли?
БАР е преодолимо без хапчета, когато айкюто е над 122.
:P
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5281
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Лечение на Шизофрения

Мнение от fantagiro » 08 май 2016 00:39

ilia.ivanov написа:Съжалявам, че ви го казвам, но точно от такива като вас, докторите излизат "несъстоятелни". Дали са ви указание как и какво да пиете, но вие си саморегулирате хапчетата... Не става така. Конкретно на въпроса, пиете транксен от 20 дни, така че просто намалявайте дозата според това как се чувствате, за такъв кратък период със сигурност няма привикване. А относно Ремиртата, тя е много, много за предпочитане пред инсидона , който при това вече не е наличен.
Копирам това тук и ... ми просто няма да спра. Джери, ако искате, банвайте ме. Аз до този момент на банване ще се постарая да се изказвам точно по темата.
Когато отидох при Прокопиева, нямаше листовка, която да ме осъзнае, че съм била... жертва на насилие, пък макар и сравнено с жени, които са били потрошавани от бой, да изглежда смешно твърдението ми. Тук в Германия нещата са различни. И колкото повече сравнявам, толкова повече си мисля, че в България... ама верно нищо не е, както трябва. Дори... аз си мислех, че Мюнхен е един такъв тих град, но се оказа, че просто не сме ходили още в квартал с алеи с художници, музиканти и прочие.... Градът бил нещо като... психиатрията, която бих си създала аз :P , ама какъвто съм карък, пак съм у "кварталче".
Макар че не е ясно колко време съм я карала на "подсъзнание", с малкото ми останало съзнание ми беше ясно преди шест години, че тия хапчета не са за мен и не ги заслужавам. Когато попаднах на тази статия, която съм копирала от СДВР София, не остана следа от съмнение за нищо.
Не знам само... защо се позволява това да се случва? Или по - скоро, няма как израстването на населението да се случи от раз ли, това ли е обяснението?
Сдухала съм се от всякъде само по отношение на това.... искам да знам какво тук е противозаконно спрямо детето, някой може ли да ми каже? След като в България има дете, чийто баща го пребивал, когато имало оценка, различна от шест, на тия хора ако ми се наложи да обяснявам, как ще им обяснявам, че даже и по време на психозите си, докато съм можела да издържам, съм се стремяла да не викам....
Съжалявам, че на времето... съм дала шанс на мъжа ми, защото имаше случай, в който си бях събрала багажа, но той ме разубеди. Мисля, че два три месеца по - късно направих психозата.
Защо в страната се позволяват отношения, които предизвикват психични отклонения?
Мъжът ми също не е щастлив, така че... Никой от двамата няма ползи от това. Така и всеки друг на наше място.
А двамата имахме мерак да имаме деца, независимо че подбудите ни можело да бъдат тривиални ли се казваше - да сме като останалите, понеже това е нещо като символ на успех в живота и т.н.
И след раждането им не секна тоя мерак. Каквото и да е... да работи човек толкова, колкото мъжът ми.... е показателно, поне за отношението към децата. Просто имаме огромни проблеми с комуникацията, с две думи - тъп прост ориенталски манталитет.
Защо в страната не се прави нищо по тези въпроси?
Никой няма да загуби от това, че хората имат по - интелигентни взаимоотношения. Даже, вместо зомбита в автобусите, ще се срещат усмихнати хора...
Има много лъчезарни хора тук - немци. Такива, без задръжки, усмихнати, самоуверени ни повече, ни по - малко... Да не беше тоя страх от миналото и какво биха казали социалните за всичко това, най - вече какво биха направили.... сигурно трябва да спра да се тревожа за нещо, което може и да не се случи.
Радвам се, че не съм си пила хапчетата. Такива проблеми с кръста имам винаги, когато пия тая помия. И както винаги, винаги съм казвала.... хапчетата не са чип, с който да се вкара нормално мислене в мозъка. Не мога да повярвам, че при наличие на Фройд, психотерапия, към която могат да се добавят моите открития за халюцинациите... някой ще продължи да трови хора.

Ето ви статията за насилника. Специално неомен да си я прочете, че току виж се окаже, че сестра му е била насилвана.



ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ И ПОМОЩ НА ПОСТРАДАЛИЯ
С този материал не претендираме, че изчерпваме темата, и че в детайли е описано всичко което би могло да бъде в помощ на пострадалите. В настоящата публикация ще се постараем да опишем какво преживява жертвата, как да разпознаем, че наш близък е подложен на домашно насилие, как можем да му помогнем и КАК ТОЙ МОЖЕ ДА СИ ПОМОГНЕ?
Какво представлява домашното насилие?
Ако някога сте били удряни, наранявани физически или заплашвани с нараняване от партньора ви, когато той е бил ядосан, вие сте били жертва на домашно насилие. Дори заплахи, които не са свързани с физическо насилие, са знак за проблем.Ако партньорът ви чупи или хвърля предмети, когато е ядосан, той е агресивен към вас.Ако често ви обиждат или ви крещят, вие сте жертва на словесно насилие.Запитайте се дали се страхувате да се приберете вкъщи, защото може да бъдете наранени. Ако отговорът е „Да”, имате проблем. Ако Вашият приятел или партньор: Отнася се с Вас като с предмет, който му принадлежи; Постоянно Ви контролира, заповядва Ви, взима еднолично всички решения, не се съобразява с Вас и не се интересува от Вашето мнение; Държи се жестоко с Вас, лесно губи контрол, хвали се с това, че се държи лошо и с другите; Налага сексуални отношения против Вашето желание и Ви заплашва; Опитва се да Ви манипулира, да Ви изнудва: " Ако ти наистина ме обичаш, ще …" ; Употребява наркотици и алкохол и склонява и Вас да ги употребявате; Счита, че Вие сте длъжна винаги да отстъпвате и да бъдете “послушна“. Ако дори едно от изброените неща се случва с Вас, може да се говори за насилие. Партньорът Ви има склонност към насилие, ако: почти винаги е агресивен; агресивен е по отношение на домашните животни; в миналото му има криминални епизоди; подвластен е на бърза смяна на настроението си – от спокойствие до ярост; обвинява Вас за всички проблеми; заплашва да се самоубие, ако го напуснете; винаги е ядосан на някого или на нещо, чупи и хвърля вещи.
Като говорим за домашно насилие, можем да го систематизираме по следния начин:
Физическо насилие
Блъска Ви, нанася Ви удари;Хвърля предмети;Заплашва Ви с оръжие или Ви наранява с него; Физически възпрепятства опита Ви да напуснете дома си; Заключва Ви някъде; Отказва да Ви помогне, когато сте болна, наранена, бременна; Възпрепятства опитите Ви да потърсите медицинска помощ; Бие децата; Заплашва с физическо насилие Вашите роднини и приятели;
Сексуално насилие
Принуждава Ви да се събличате против волята Ви; Принуждава Ви към полово сношение против Вашата воля; Принуждава ви към полово сношение след побой; Извършва половите сношения с особена жестокост; Умишлено Ви лишава от сексуален контакт; Проявява изключителна ревност и Ви обвинява в любовни връзки с кого ли не; Принуждава Ви да гледате и/или да повтаряте порнографски действия;
Емоционално насилие
Постоянно Ви критикува, крещи и/или отправя всякакви обидни думи или квалификации Игнорира Вашите чувства; Подиграва се на Вашите убеждения; Забранява Ви да ходите на работа; Манипулира Ви, използвайки лъжа; Обижда Вашите роднини и приятели, за да ги отстрани от живота Ви; Отказва да излиза с Вас и да се срещате с други хора; Пречи Ви да поддържате отношения с Вашите роднини и приятели; Не Ви позволява да се обаждате по телефона; Изцяло контролира семейния бюджет и сам взема финансовите решения; Присвоява си всички семейни доходи, въобще не дава или дава не достатъчно пари за домакинството; при това самият той не пазарува, но Ви обвинява, че не се грижите за семейството; Унижава Ви пред хора; Заплашва да си тръгне или да Ви изгони от къщи; Заплашва да Ви вземе децата; Системно и несправедливо наказва децата или не Ви допуска до тях;
Защо не бива да се премълчава домашното насилие?
Има няколко повтарящи се сценария при които жертвите се опитват да убедят себе си, че не са били жертва на насилие:
Мислите, че той е прекалено мил, за да е насилник. И вероятно той е такъв, когато не ви наранява, но това не означава, че не сте наранявана. Някои изглеждат толкова мили с другите хора, когато са в добро настроение или когато прикриват гнева си, но когато изгубят търпение, са склонни към жестокост. Смятате, че вината е Ваша. Това се среща много често. Хората обикновено обвиняват жертвата за насилието, на което тя самата е подложена.
ЖЕРТВИТЕ НЕ СА ПРИЧИНАТА ЗА НАСИЛИЕТО!
Дори и единичен случай на физическо насилие или заплаха с физическо насилие би могъл да е достатъчен, за да се установи контрол над партньора. След това тази власт би могла да бъде затвърдена чрез контролиращи поведения, които изключват физическо насилие. По този начин устните заплахи са достатъчни, за да може насилникът да затвърди своя контрол, без фактически да нарани тялото на жертвата.
В много от случаите на домашно насилие жертвата си повтаря, че той ще се поправи и ще стане по-добър. Това става, когато сте осъзнала, че сте жертва на домашно насилие, но смятате, че то е единичен случай. Много е опасно да мислите по този начин. Ако някой е дръзнал да Ви нарани веднъж, той ще го повтори Въпросът не е дали това ще се случи отново, А КОГА? Единственият начин да се прекрати порочната практика е да потърсите квалифицирана помощ.
Преди всичко разберете, че Вашият мъчител в крайна сметка е слаб, а не силен. А ако Вие понасяте неговото унижение мълчаливо и покорно, то Вашето търпение може още повече да го раздразни и да укрепи чувството му, че всичко му е позволено.
АКО НАСИЛИЕТО ВЪВ ВАШЕТО СЕМЕЙСТВО СЪЩЕСТВУВА ОТДАВНА и насилникът вече е свикнал с Вашата покорност, съпротивата може само да го провокира за по-решителни действия – може да се стигне дори и до убийство, породено от страха, че неговата “вещ” се е изправила срещу него. В такава ситуация преди всичко си изяснете за себе си какво Ви е заставяло толкова дълго време да живеете с човек, който през цялото време е издевателствал над Вас. Време е да се замислите за това, как да се отделите от Вашия насилник. И дори ако сте финансово зависима от него - решете кое Ви харесва повече: да бъдете материално осигурена, но да Ви унижават, или Ви е време да станете самостоятелна и силна личност.

Как да бъдем полезни на човек, станал жертва на домашно насилие?
1. Да бъдем разбиращи
Да изслушваме, да не осъждаме жертвата. Да й покажем, че сме на нейна страна. Да й покажем, че смятаме нейните чувства за разумни и нормални. Да дадем време на жертвата да вземе собствените си решения, без да я съветваме да се върне при партньора си и да се опитва да оправи отношенията си с него. Да не я притискаме да взима бързи решения. Да я оставим да говори за емоционалната страна на своята връзка с партньора. Да не я критикуваме за това, че живее с този партньор-насилник. Да опитаме по-скоро да й обясним, че ако не бъдат взети някакви мерки, насилието ще прогресира.
Да й помогнем да наблегне на позитивното в това, което се случва. Не трябва да й казваме, че е длъжна да стои при партньора си заради децата, напротив. Трябва да я поздравим за това, че е намерила сили и смелост да говори. Защото това показва, че тя усеща семейството си като вредно и неподходящо както за собственото й психично здраве, така и за нормалното израстване на децата й. Фактът, че тя споделя, означава, че извървява първите крачки за осигуряване на по-добър живот за себе си и за децата. Трябва да уважим потребността й да запазим казаното от нея в тайна, ако тя ни помоли за това.Да и помогнем да се свърже със служби, които подкрепят хора, преживели насилие Проучете какви организации за подпомагане на жертви на насилие са на разположение в града или в региона. Разкажете й за тях. Съобразете се с потребностите на човека и се информирайте, дали организациите могат да се погрижат и за децата, ако има такива. В случай, че се опитвате да помогнете в ситуация на психологическо или физическо насилие, убедете жертвата да потърси помощ от полицията.
Какво бихме могли да и кажем?
Изразявайте ясни и кратки послания, като например:Насилието винаги е неприемливо. Никога няма основателно извинение за него. Сигурността на жената и на децата е от първостепенно значение. Жертвата не е причина за насилието. Отговорност за това носи единствено партньорът. Жертвата няма да успее да промени нито насилника, нито неговото поведение. Извиненията и големите обещания няма да прекратят насилието. Жертвата не е сама с проблема си. Насилието не е загуба на контрол. Това е поведение, с което си служат хора, за да контролират другите. Насилието носи травматични последствия за децата.
Съгласно Закона за защита срещу домашното насилие, да биеш партньора си е престъпление. ЗАЩИТА ПО ТОЗИ ЗАКОН МОЖЕ ДА ТЪРСИ ВСЯКО ЛИЦЕ, ПОСТРАДАЛО ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ, ИЗВЪРШЕНО ОТ: СЪПРУГ ИЛИ БИВШ СЪПРУГ; ПАРТНЬОР, С КОГОТО ЖИВЕЯТ НА СЪПРУЖЕСКИ НАЧАЛА; ПАРТНЬОР, ОТ КОГОТО ИМА ДЕТЕ И ДР.
Възможно е жертвата да e уплашена и объркана и да не може експедитивно да вземе мерки. Самият факт, обаче, че се опитва да търси помощ и съдействие, е окуражителен. Всеки път, когато полага усилия в тази посока, тя става по-уверена във взимането на по-смели решения.
План за безопасност
Обмислете детайлно своите действия при опасност от повторно насилие, направете си план за безопасност и се подгответе за неговото изпълнение. ПРИ ОПАСНОСТ ВЕДНАГА ПОЗВЪНЕТЕ НА ПОЛИЦИЯТА. Ако нямате възможност да направите това, съседите могат да го сторят вместо Вас. Договорете се със своите съседи да извикат полиция, ако чуят викове от Вашата къща или апартамент. Научете телефоните на местните служби, които могат да Ви окажат необходимата подкрепа (кризисен център за жени, телефон на доверието и др.). Разкажете за насилието на тези, на които се доверявате (приятели, роднини).Подгответе си място, където бихте могла да отидете в случай на опасност. Ако не можете да избегнете спора или инцидента, постарайте се да изберете такава стая за провеждането му, от която можете лесно да избягате в случай на необходимост. Старайте се да избягвате споровете в стаи, които нямат достъп до външни врати (като например банята или кухнята, където има остри и режещи предмети). Обмислете как можете бързо и безопасно да напуснете дома си. Определете кои врати, прозорци, стълби подхождат за това най-добре. Предварително оставете при Вашите приятели или роднини резервни дрехи, важни документи, номера на телефони, необходими лекарства, и др. Постарайте се да унищожите всички възможности, които биха помогнали на Вашия насилник да Ви намери (бележници, пликове с адреси и т.н.).
Ако ситуацията е критична, напуснете дома си незабавно, дори да не сте успели да вземете със себе си необходимите вещи. Помнете, че Вашият живот е в опасност! Когато напускате дома си, направете всичко възможно да вземете децата със себе си. Ако сте бита или насилвана, незабавно си извадете медицинско свидетелство. Какви са естествените реакции на жертвата на домашно насилие?
Страх, безпомощност, тъга, вина, срам, гняв, разочарование, надежда за бъдещето, за по-добри времена.
Вие може да имате и физически усещания, които да са свързани или не с описаните чувства. Понякога те възникват много месеци след дадена кризисна ситуация. Някои общи усещания са: умора, безсъние, кошмари, неопределено безпокойство, неясни мисли, влошаване на паметта и концентрацията, виене на свят, сърцебиене, треперене, затруднено дишане, пристъпи на задушаване, тежест в гърлото, мускулно напрежение, което може да доведе до главоболие.
Вероятна е промяна и в социалните отношения
Може да се появи напрежение в отношенията с вашите роднини. Добрите отношения с децата могат да преминат в конфликтни. Може да чувствате, че даже и незначителните неща ви изваждат от равновесие, вие не можете да реагирате така, както очакват от вас любимите ви хора и смятате, че в общуването от вас се изисква твърде много.
Последици от насилието при жените
Мълчанието:
Насилието се превръща в тема–табу. Жените, жертви на насилие полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живее единствено в съзнанието на жената.
Причините:
Вменяване на чувство за вина у жертвата. Признаване на собствената слабост първо пред себе си, а след това и пред външния свят.
Резултатът:
Отключване на психично заболяване. Жертвата се превръща в насилник. Изграждане на идентичност на жертва.
Вътрешното противоречие:
Породено, от една страна, от желанието на жената да “забрави” за насилието, да го изтрие от съзнанието си и да продължи да живее така, сякаш то никога не се е случило. От друга страна, потребността да говори за него и по този начин да започне да се разделя с тежките спомени.
Вината:
Общоприетата норма, че жертвата е виновна, се преживява като лично убеждение. Жената, която е била обект на насилие, живее с мисълта, че тя го предизвиква. Вярва, че ако се промени и стане “по-добра”, насилието ще спре.
Загуба на вярата в себе си:
Жената се чувства безпомощна и пасивна, неспособна да се справи сама. Това предопределя и ниското й самочувствие. Жертвата е “смачкана” психически, чувства се унизена, недостойна, „дефектна“.
Състояние на зависимост:
Жените, жертви на насилие, се намират в положение, от което могат да предвидят насилието, но не могат да избягат от него. Силната емоционална, родова или финансова зависимост са причината жената да остане при насилника.
Противоречиви чувства:
Често жената, жертва на насилие, все още обича партньора си, но тази любов е съпроводена и със страх за физическото и психическо оцеляване. Това състояние на силна обърканост я прави нерешителна.
Промяна в междуличностните отношения:
Поражда се недоверие в отношенията между хората, което често се изразява в убеждения като: “Всички мъже са еднакви”; ”Дори да си намеря друг мъж, той ще е същият като предишния”; “Никой не може да ми помогне” и не на последно място МИСЛИ И ОПИТИ ЗА САМОУБИЙСТВО!
Кризата:
Емоционалното състояние, в което изпада жената след акт на насилие, често се описва като криза. В такова състояние емоциите са много интензивни, страховете са засилени и жената е объркана. Не забравяйте, че винаги може да намерите човек, който да Ви помогне. Затова Ви молим, когато сте жертва на домашно насилие, да потърсите помощта на полицията и на специализираните организации, които оказват съдействие на претърпели насилие лица.

Когато си напиша въпросчето, отговорът си идва почти сам, като факс. :P Тая статия за насилника трябва да си я изпринтя.
Понякога ми се иска да не бях се раждала.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5281
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Лечение на Шизофрения

Мнение от fantagiro » 12 май 2016 16:11

И за вагинита имам концепция. И за Паркинсон. А също и за заекването, БАР, шизофрения и прочие.
Каликан, къде изчезна :P ? Гледам вчера влизаш, но нищо не казваш.
Мисля да завърша с... такова спокойствие ме наляга от време на време, каквото не ме е спохождало най - вероятно от 5-7 клас.
С подобни взаимоотношения като посочените в другия ми пост, целият организъм работи в друг режим.
А психозите... психозите.... добре че успях да избегна хапчетата, за да разбера, че те са опит на подтиснатите чувства, тоест на подтиснатото чувство за самосъхранение и собствено достойнство да излязат наяве.
:P
Все още имам какво да извадя наяве от мисловната ми книга, но... да бяха ме взели :P в БАН.
"Несъстоятелен" е всеки лекар, който навира хапчетата като основно средство за лечение на шизофрения, БАР, ПР, ОКР и прочие.
Те трябва да са само средство срещу безсъние.
Освен това в края на една терапия трябва да са се извели и причините за безсъние, с премахването на които то да бъде увладяно.
Макар че, както казвам, чувствам как целият ми организъм работи в друг режим, нямаше нито едно хапче, което да ме накара да се почувствам добре.
Не стига че страдам от ниско кръвно, а с тия отрови, които ми изписваха съвсем ходех като свободен електрон. :P
На мен ми трябваше нещо, което да ме кара да се чувствам свежа.
За моя радост, такива хапчета са незаконни, което пък остави като единствена възможна алтернатива:
- хранене, вода, упражнения, хоби, "отваряне на очите" какво ме тревожи преди сън(в 90% от случаите да не изпаднат децата от леглото по време на сън или настинките им).
Човек трябва да си обръща внимание навреме.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5281
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Лечение на Шизофрения

Мнение от fantagiro » 12 май 2016 23:32

https://www.youtube.com/watch?v=Sm_VJmxuWxA

Виден представител на академията. :P Нито СУ, нито ВИНС, нито всякакви други измишльотини не могат да се сравнят с Академията. Както винаги, тя е била и ще бъде в златната среда в пряк и преносен смисъл. :P

Знам всички отговори.
Като роден град ми е.
Мисля, че отсрамих академията.
:lol:
Както казах, нашите едновремешни изпълнения нищо не представлявали пред СУ.
:lol:
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

marina hope
Мнения: 6
Регистриран на: 07 окт 2017 18:24

Лечение на Шизофрения

Мнение от marina hope » 07 окт 2017 18:43

Здравейте група,
имам дълга история с психични проблеми, последната ми диагноза е шизоафективно разстройство. Имах няколко по сериозни кризи и кратки престои в психиятрия, за съжаление и опит за прерязване на вена. в момента съм на Експлемед, изключила съм всякякъв стрес и функционирам. все още се чувствам много ранима и бързо се уморявам. имам малко приятели, затворена съм, но се старая да не се изолирам и излизам. ходя на танци, поработвам почасово. Ужасява ме мисълта, че съседи, приятели, и тн. знаят или ще узнаят за заболяването. вземането на лекарството от аптеката всеки месец и ходенето на преглед при психиатър много ме депресира. за съжаление при мен беше налице много стрес, травми и дисфункционални отношения между родителите. има и известен наследствен характер.
Бих желала да комуникирам с хора, страдащи от това заболяване и да получа съвет как мога да го преодолея. засега наблягам на спорт и диета, изключваща глутен и мляко. зная, че е важен соц. контакт с хора. избягвам го, защото се чувствам неадекватна и с бавна мисъл и реакции. хората го виждат и реагират, и това ме наранява.
Моля за становище дали трябва да пия лекарствата си доживот. като страничен ефект получих и заболяване с обмяна на веществата и надебелях.
Благодаря

Отговори

Върни се в “Шизофрения. Циклофрения. Психично здраве”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост

cron