ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Кръвен тест показва дали е преборен окончателно
Пийте чай от джинджифил
Формула дава резултата според пол, ръст, тегло и възраст

Биполярно разстройство - моят случай

Модератори: админ, консултанти

bipolar1
Мнения: 1
Регистриран на: 22 яну 2016 08:36

Биполярно разстройство - моят случай

Мнение от bipolar1 » 22 яну 2016 09:33

Да напиша малко и за мен. Страдам от БАР от 3 години, лекуван съм с променлив успех и все още търся точните медикаменти и дози. Състоянието ми е колебливо, с хипо манийни и депресивни епизоди. В момента пия Депакин Хроно 500 МГ, 1 и 1/2 сутрин, 1 и 1/2 вечер. (При 2 сутрин и 2 вечер, валпровата киселина беше в норма в кръвта, сега ще видим при 3 на ден как ще е.) Клопиксол 10 мг по 1 вечер и мендилекс 2 мг на обед. Онзи ден бях при нова психиатърка, която ми назначи изследване за литий на кръвта и може да добавим литий към цялата схема, а ако не е нужен ще добавим ламиктал. Тя разкритикува предишните ми психиатри, които ми изписваха андидепресанти - противопоказно е антидепресанти при БАР, поне повечето. Аз пих малко време ксетанор и съм много недоволен. Малко антидепресанти са подходящи за БАР и те са от ново поколение като например валдоксан, но ще видя дали ще се стигне до него. Според вас има ли нужда от още лекарства? Или някакви забележки към схемата ми? Мисля да добавя и хедонин за съня.

fantagiro
Мнения: 5274
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Биполярно разстройство - моят случай

Мнение от fantagiro » 23 яну 2016 13:23

Ами не знам... аз помня само, че един депакин и една еголанза бяха достатъчни, за да ме зашеметят и да заспя. Тогава си мислех, че е от хапчетата.
Сега да ти кажа, съжалявам, че въобще съм пила нещо, като се връщам назад, просто имах нужда понякога да оставям децата на някого, за да се наспя.
Може би понякога хапче за сън, когато през деня съм прекратила пак някакви взаимоотношения.
Освен да ти кажа, да се "изнасилиш" :P и да четеш целия бъркоч от мисли, за да си помогнеш, с друго не мога да ти помогна. На мен това ми е наистина... прощален пост. Може би след време ще се включа да ви кажа какво ново има при мен.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5274
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Биполярно разстройство - моят случай

Мнение от fantagiro » 23 яну 2016 13:49

:P Айде, пак се почна... сетих се нещо.
Едно време на хипоманията и депресията не им ли казвахме "весела съм" и "мъчно ми е"?
Когато лекарят ти е авторитет, може да те убеди, че си болен и без да си.
Така че... имай едно на ум, че ако не чувстваш радост, когато ти се случи нещо хубаво или ти направят ако щеш... свирка :P по твое желание, или не ти се плаче, когато прекратяваш дългогодишни взаимоотношения или пък загубиш някой, на който държиш, ще си един пън.
Как да ти го обясня - например... баща ми. Когато почина хем ми беше мъчно, хем ме беше яд, да не говоря, че когато беше в кома се чудех какво да му говоря, за да го стимулирам да се събуди, след като и преди това му казвах, че има хубава жена, ние сме с деца, дори да се бях развела с мъжа си, той щеше да спечели от това... общо взето нямаше какво да му говоря, понеже той и иначе нямаше "очи", за да види, а какво остава когато изпадне в кома. Към всичко това добавям и че е можело да бъде доста по - любящ баща, вместо да ходи само за риба или в последствие да се събира с приятели, за да пие. Ако го сравня с паплачта на село, е уникален и съвършен. Но му се губи мъжкото внимание към мен, тоест да ми обяснява как ги чувстват нещата мъжете, както и още много други неща, но въпреки всичко имам прекрасни спомени. Същевременно, когато почина, с целият този куп от чувства, каквито чувства съм изпитала на мъка, те не са били провокирани от това "какво ще си кажат хората ако не се разплача" или пък "трябваше да плача повече, как не ме е срам". Колкото го чувствам, толкова. Освен това никой вкъщи не е спазвал някакви традиции, най - вече той, за мен беше по - скоро отдаване на чест, когато се прибрах в софия, да си хвана китарата и да свиря.

Доколкото успях да разбера... важно е поне в личния си живот, а не в професионалния си, да се заобиколиш с хора, с които можеш да разговаряш и ти е приятно, но не и с хора, които постоянно те критикуват и тормозят за нещо. Ако все пак ти се налага да траеш жена си, поне игнорирай всички останали, че по - лесно се понася. :P
В професионалния тепърва предстои да видя, но все си мисля, че когато вкъщи ми е уютно, няма да ме травмира чак толкова някой колега - идиот.

Разбираш ли? Нито да се насилваш да чувстваш, нито пък да подтискаш. Същевременно, винаги си имай едно на ум, че колкото и да ти иде да праснеш някой по главата, за да се оттървеш... не си струва да лежиш заради него.

Ако ти влезе в къщата или те нападне на улица без да има отличителни черти на полицай, който трябва да те предупреди, че се води разследване, да се легитимира и т.н., или бягаш или удряш с все сила, където можеш.
: )
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5274
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Биполярно разстройство - моят случай

Мнение от fantagiro » 23 яну 2016 14:13

Освен това... хубаво е да се знае!
Доста пъти, включително няколко дни след като изпадна в кома, се усъмнявах в себе си дали мога да извърша нещо без да нямам абсолютно никакъв спомен за него, тоест да съм го бутнала.
Значи... брутално е направо, когато хората около теб нямат толкова силна памет като твоята, но все пак ти си ходиш с диагнозата.
На няколко пъти мъжа ми се прави или на забравил или наистина забравяше, та едва след въпроси от моя страна си припомняше какво се е случило или пък какво е казал. :P
Майка ми пък... или забравила, или ще се направи на забравила. Абсолютно същата история. Между другото не бях виждала досега мъж като моя, който да надмине И майка ми по мърморене. :P Но работят мазохистично много.
Свекърва ми се измъкна с идеята, че ставала като бабата тук и била забравила, при което й казах, че ако смята и занапред да забравя какво съм забранила, значи е време да не оставям децата сами при нея. И почна да помни, да ви кажа.

Направо да си ходя с диктофона и камерата и да записвам какво ми казват и какво върша или вършат хората.

Важен индикатор за състоянието ми е факта, че първо не се докарвам до състояние като от висшето, когато се бях напила до степен да имам бели петна в паметта, които като отмина малко време и ми припомниха какво съм правила, се възстановиха. Хубаво е, че след това съм спряла да пия за известно време.
Нямам сомнамбулизъм.
Може да измествам темата, но я помня.
Ще забравя дали съм дала пари за Коледа в училище, ако са ми искали 2-3 пъти пари за различни неща и за двете деца. :P
Паролата си я забравям, ако не съм спала с дни и не мога да се концентрирам, за да си припомня как съм я кръстила.
Ако имате бели петна в паметта при пиене... първо си прочистете организма и си сложете горна граница на грамажа.
А разликата в това, че пиша веднъж "ти", веднъж "вие" произтича от факта, че първоначално водя диалог с тебе, биполар, а в последствие се обръщам към всички, когато абзаците станат прекалено много.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5274
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Биполярно разстройство - моят случай

Мнение от fantagiro » 23 яну 2016 14:55

:P Освен това държа да бъда цитирана, ако ще бъда ползвана в книги под името "Шашмагюл", "Фантагиро" и DG са номер едно.. :P
Емджей, джей джей, ши... са си моментни хрумвания. За Емджей тоест mjjj... при условие, че го бях издигнала култ като малка... обяснява много неща.
Най - вече... ако някое бедно чаве се възползва от всичко това и забогатее... :P поне да черпи след това.
Терапист ако е - само на моите си двама позволявам..... всичко.
:P :P :P :P
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5274
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Биполярно разстройство - моят случай

Мнение от fantagiro » 23 яну 2016 15:17

Освен това... имайте едно на ум от кого приемате критика.
Кумата ми преди време ми беше казала, че за разлика от мен, когато се бракувала, не мислела нито къде ще живеят, нито при кого, смятайки най - вероятно, че заради бъдещата къща и възможността да се устроя в София, съм го взела.
Аз карах мъжа си до последно да теглим кредит за апартамент, след като той ми сподели намерението си за къща. Исках да излезем на квартира, той ми каза, че финансово според него било по - добре да стоя при леля си, в по - късен момент при него. И това къде ще живеем, откакто сме заедно, сме си го говорили.
Та... бях готова на всичко, любов да има само.
Тя тази кукувица това не го знае. Не ме познава, нито сме си говорили кой знае колко задълбочено.
Точно такъв тип хора, непознаващи ме, но даващи ми тон в живота, съдещи ме не ми трябват.
Майка ми... значи каквото и да ми каже, различно от одобрение, най - често ме съсипва. :P
Обичлива съм аз, и ми се качват на главата заради това.
Чакам този път тя да си докаже обичта към мен, защото 33 години се свивам от обич.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5274
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Биполярно разстройство - моят случай

Мнение от fantagiro » 23 яну 2016 17:07

Схематично:
възстанови чувството спокойствие и го направи навик
после колкото и да лавираш между еуфория и депресия, те няма да са психиатрични симптоми, а нормалните ти чувства.
осъзнай как изглеждаш в очите на хората и отсей чие мнение е наистина важно, другите - прекрати взаимоотношения с тези, които те изтормозват.
По отношение на майка ми... правя последен реверанс, защото не помня да съм заставяла някой да ми доказва колко ме обича. Мъжа ми съм заставяла да оцени колко обича децата си и къде стоят в неговата "стълбица" с важни елементи от живота.
И съм на мнение, че съм абсолютно права.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5274
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Биполярно разстройство - моят случай

Мнение от fantagiro » 26 яну 2016 20:05

:P Ей, мушмурок, къде изчезна?! Аз биполярното няма да си го лекувам, обаче... изпитвам недоумение сега пък как да се справя с двете си разлигавени деца. Значи... ама ще си замълча, ще го измисля.
Само исках да подчертая, че имам подобрение. Цял ден съм си мълчала относно точно две теми... :P като прочета, че някой психолог е разтърсил пациент по невероятен начин, мигновено се сещам за терапист 1.90 и кусур как може да ме разтърси по необикновен начин и всички черни мисли ми се разсейват. :P :P :P :P Отделно... онзи пък! цели 5-6-7-14 пъти на ден... чи на тебе остава ли ти време да ядеш бре младеж?! :lol:
Кака ви е повече от нормална, просто по рождение са й вменили чувство за ненормалност, вкарвайки я в някакви коловози, плюс стандартния въпросоотговор: Това не е нормално, нормално ли е умно момиче такива да ги върши?! :P Когато хормоните говорят явно, мозъкът мълчи.
:P
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Отговори

Върни се в “Шизофрения. Циклофрения. Психично здраве”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост