ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Не всички последствия се усещат на момента!
За мъжете, които искат да станат бащи на здрави деца
Бета глюканът е сред най-мощните имуностимулатори

Търся себеподобни с моето заболяване-БАР

Модератори: админ, консултанти

dolce_gale
Мнения: 2
Регистриран на: 05 мар 2015 22:49

Търся себеподобни с моето заболяване-БАР

Мнение от dolce_gale » 05 мар 2015 23:23

Здравейте,аз съм момиче на 27 години от гр.Русе и страдам вече близо 7 години от биполярно афективно разстройство...За пръв път влизам в този форум и незнам много как стоят нещата.Пиша тъй като напоследък ме е налегнала депресия основно когато стане вечер,но по принцип съм почти винаги във фаза на мания и също така съм и психотична...Ще ми е интересно да обменя мнения с различни хора с моето заболяване и дори да намеря приятели тъй като съм много самотна и не излизам често от нас...Чувствам се добре от лекарствата,които взимам,но за съжаление те не могат да ми намерят приятели или гадже :lol: Като човек съм много затворена,много самотна,най-вече от страх да не бъда отхвърлена от хората,тъй като много малко знаят,че съм с такава диагноза и се притеснявам...Искам да попитам другите как се справят със заболяването и какво предприемат,за да се чувстват по-добре?

violeta_ilieva
Мнения: 1
Регистриран на: 16 авг 2015 15:47

Re: Търся себеподобни с моето заболяване-БАР

Мнение от violeta_ilieva » 16 авг 2015 15:56

Здравеи ! И аз имам това заболяване от 2010 година,но имах симптоми мн по-рано. И аз нямам приятели и по4ти не излизам. Пьрво пиех Сетинин , а после Абилифаи. Сега не пия ни6то,но симптоми 4есто пак си имам. Ако иска6 ми пи6и на violeta_ilieva@mail.bg . Мисля , 4е можем да сме си мн полезни !

fantagiro
Мнения: 4952
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Търся себеподобни с моето заболяване-БАР

Мнение от fantagiro » 16 авг 2015 18:38

Бъдете внимателни при срещите. Особено, когато става въпрос за мъж. На такива биполярни попаднах... недое...ни, фанатични, че видиш ли, всички жени са развратници. И уж биполярните сме малко по - умни от останалите, ама... не обръщат внимание, че зад тоя целия разврат всеки търси somebody to love. : )
Важно! Следващия път като имате симптоми, първо си измерете температурата на тялото. Във всички случаи, когато съм имала начало на симптоми, а това е едно особено чувство, в което ми е малко трудно да мисля и все едно се рея някъде между реалното и нереалното, съм имала температура 37 градуса и нагоре. При условие, че назад във времето съм чела, че ние уж психично болните иначе сме със здрава физика и боледуваме рядко, нищо чудно всеки път да изкарвате някой летен или зимен вирус на крак, без дори да се усетите, мислейки че имате симптоми на биполярно.
При мен поне това се оказа - симптомите на биполярно или на психоза, тези най - началните, са били всъщност симптоми на настинка.
:P

Във връзка с "преследванията"... задайте си въпросите: "Кой и защо ще ме преследва? Коя е основателната причина, с кое съм чак толкова важна, че да ме преследва?" И все такива въпроси, които да ви накарат да мислите адекватно. Ако имате основания да смятате, че сте преследвани, чисто и просто мислите как да се почувствате сигурни. При първа възможност бих записала боен спорт, душици. : )
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

_DS_
Мнения: 4
Регистриран на: 04 сеп 2015 15:54

Re: Търся себеподобни с моето заболяване-БАР

Мнение от _DS_ » 04 сеп 2015 20:33

Здравей, dolce_gale!
Аз съм с БАР вече доста години - 25. Започна също някъде около 20-те ми години. Заболяването протича индивидуално, при някои е по-леко. Имам предвид по-леки мании, с възможност човек да се контролира, или съответно депресии. Важно е кой те лекува. Според мене трябва да е лекар, който се съобразява с твоите оплаквания и преживявания.
Ако изобщо мога да давам съвети, смятам, че криенето на заболяването не е добре. Точно това правех години наред и едва наскоро се отпуснах и споделих какво имам на други хора. Трябва да прецениш на кой, обаче. Това винаги е важно.
Не е добре, че не излизаш и не общуваш. Направи всичко възможно да се срещаш с приятели. Сподели им какво ти е, хората могат и да те изненадат. Добре е да посещаваш група по психологична помощ. Тогава ще видиш, че всички хора се смущават и притесняват от другите, и болни и здрави.
Желая ти късмет!

fantagiro
Мнения: 4952
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Търся себеподобни с моето заболяване-БАР

Мнение от fantagiro » 04 сеп 2015 21:31

Знаеш ли, аз пък вече съвсем не гледам на диагнозата си като на заболяване. Абсолютно всяка фаза може да се нарече състояние. Единствената мания, която имам обикновено във всичките й аспекти, е възпята в песни, приказки, притчи и прочие като основна цел в живота. Да наречеш нещо такова болест е меко казано смешно. Има една песен на Хиподил - "Болест", която е точно и на място за диагнозата "БАР". :P
Освен това маниите са всъщност период, в който се учат нови неща. Точно като в училище по няколко на веднъж./Аз какво съм виновна, че не е имало заделени средства на времето, за да изучавам това, което ме интересува извън училище, а тогава нямах компютър, за да си набавя уроците сама?/ Ако на това някой му каже вредно, болест... ми... то затова медицината ни е на такова ниво често, понеже се учи само едно. :P Примерно.
Когато реша да науча нещо, в крайна сметка се оказа, че не може да ми се опре, което ми е повод за гордост. Смятам, че с повечето истински биполярни е така.
Освен това... ами оказа се, че аз просто не съм познавала глупостта в целия нюанс, в който може да се срещне дори при хора, които изглеждат изключително интелигентно, така че освен да вляза в конспиративни теории, друго не ми е оставало. :P
Извинявай, но в тази къща, в която живея, висшето ми образование беше осмято по един или друг начин, след като по принцип аз съм от типа хора, които осъзнават, че ако например няма чистачки и "Чистота", това все от някой трябва да се прави... Самият ми брак доказва точно това. Комично е, колкото пъти се връщам назад, толкова пъти стигам предимно до здравето и щастието на децата си. Няма да задълбавам повече, в крайна сметка трябва да се примиря, че не всички разсъждават като мен.

Не е полезно да знаят всички. Принципно около мен повечето подхождат с разбиране, освен тези, на които казах, че по едно време наистина ме бяха заплашили... : )
Най - добрата ми приятелка, когато й разправях за всичките си заключения и наизплували спомени, каза, че слушайки ме, не може да повярва, че ми се е случвало всичко това, все едно слуша част от филм. То и аз така реагирах, когато погледнах историята си през очите на неутрални хора... Има си защо да съм имала проблеми. И понеже си има основателни причини, за мен не е психично разстройство, а грешки във възпитанието, които винаги могат да бъдат коригирани, стига човек да иска и да има насреща си точния специалист.
Освен това тази "мания" да изуча психотерапията наблюдавам при всички учени, които в историята са посочени като откриватели на най - различни уреди... Всеки си има своя мания - едни пият, други чистят, трети обожават работата си, други се влюбват лудо и т.н. Аз уравновесени хора не съм срещнала, а това че се чувствах изгубена сред такава грубост, си е друга тема на разговор. Освен това много хора ги гони "вяло протичащата шизофрения", което на мен ми изглежда по принцип смешно, макар че днес като се замислих, когато реша да "познавам бъдещето" ама как ги нацелвам събитията, та пак си придадох едни такива по - специални качества... :P
Четете повече за емоционалната интелигентност. : )
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

_DS_
Мнения: 4
Регистриран на: 04 сеп 2015 15:54

Re: Търся себеподобни с моето заболяване-БАР

Мнение от _DS_ » 05 сеп 2015 22:15

Интересен поглед. Може и да е така. Аз също имам необичайни теории. Психологията винаги ми е била много интересна и съм чела много неща, но вече почти ми писна.
Това, че БАР не е болест, а състояние, няма как да е вярно. Първата ми мания, ако не ме бяха вкарали в болницата, щях да се съсипя и физически. Може би знаеш невъзмовността да се спи нощем в истински психотичен период. Това, до което съм стигнала в разсъжденията си, е, че психичните заболявания са едно голямо, хронично страдание. Никой не го казва у нас, дори и психиатрите. Оттам и много изкривената представа на хората. Те просто се страхуват. Да не попаднат в същата ситуация. Знанието винаги е много по-добро от незнанието.
Разбира се, че не е нужно да разгласявам на всички за болестта си или състоянието си. Доскоро бях точно като теб. Настоявах, ядосвах се, убеждавах себе си, че съм същата, като другите. Но не съм. И тези ужасни депресии... Сега приемам, че имам заболяване и голяма тежест падна от плещите ми. Нямам нужда вече да се бунтувам. И нямам нужда да доказвам, че не съм различна. Не съм различна и съм различна едновременно. Поздрави! :)

fantagiro
Мнения: 4952
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Търся себеподобни с моето заболяване-БАР

Мнение от fantagiro » 05 сеп 2015 23:28

Естествено, че съм го минала това с невъзможността да заспиш. Разликата е, че като дете си можела да наваксаш, тогава, когато не си изразходила енергията си през деня и това е попречило да заспиш навреме през нощта. Просто си спяла до по - късно сутринта, или пък следобяд на следващия ден.
С времето човек се научава да спи по - малко, но все пак явно 6-8 часа са оптималните часове.
А това за описанието на жертвите на насилие и на насилниците, чете ли го? Не вярвам родителите ти по някакъв начин да не са отговаряли на този профил. Чисто и просто проблемът е, че за да бъде приучено дете на някакви навици, по някакъв начин трябва да му се приложи или насилие или манипулиране, просто няма как да се мине без това. Когато родителят не се усети, че греши на време, се получава БАР, ПР и прочие.
Например... мъжа ми ужасно прилича на майка ми, която на времето, за да млъкна ми стискаше рамото. Нищо повече.
Тогава тирадата продължаваше като се приберем вкъщи, а не на публично място и тогава имах право да се изкажа.

Ей сега ще ти проведа едно ясновидство, без да те познавам и после за пореден път няма да ми е последен пост. :P

Майка ти и баща ти са били знатни хора, в смисъл, с положение в обществото, майка ти е била взискателна към теб.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 4952
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Търся себеподобни с моето заболяване-БАР

Мнение от fantagiro » 05 сеп 2015 23:37

Преди да получиш психозата си имала някакво сериозно събитие, говорим за между година две назад, а може и за месеци да става въпрос. Ще можеш ли да се сетиш? :P
Аз се радвам, че не съм като другите. Извинявай, ама се сравнявам с някои майки около мен... пусто, да имах свестен мъж до себе си, да ми осмисля живота и да не лежа на леглото, мислейки си, че заслужавах свестен, който да ме обича, както аз мога да обичам и какви мераци имах и колко себеотдайна бях... на мене чисто и просто ми липсва любвеобвилен и мил мъж. Има такива, видяла съм. Че не са идеални, не са, но... надали всичките препоръчват да се даде повече антибиотик на детето, за да му подейства по - бързо, когато това ще да се е случило преди втората му година, когато беше първата психоза.
:P
Ма как няма да получа психоза, бе, само като преповтарям миналото си, пишейки и изпадам в потрес що за малоумни и безхаберни хора има, които само, за да се покажат, че и без висше, могат да мислят, могат да направят сума ти бели, от които после ще си страдам пак аз, горката Шашмагюл.
:P
С тия диагнози... я държавата да ми отпусне 1,80-1,90 и нагоре психотерапевт на БАП денонощно в помощ за отглеждане на децата, пък да видим дали ще остане следа от пси заболяване?
:P
Не ма погвай с диагнози, това, че си имам работа с необразовани и трудномислещи хора често, е друга тема.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 4952
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Търся себеподобни с моето заболяване-БАР

Мнение от fantagiro » 05 сеп 2015 23:51

Не халюцинирам въобще за всичко това, което съм описала. Когато пишех при маг Селена/ако напишете в нет, ще ви излязат двама крокозъбела, другият - маг Живин/, това ще са поне 6-7 години назад, ме беше страх, че при нея постовете не се триеха, което беше причина да питам за себе си, питайки уж за приятелка. Ако успеете да намерите чаве, питащо за лице, виждащо модели на рокли в облаците, язе съм. :P
Сега не ме е страх да говоря от първо лице, понеже преди можеха да се трият постове, а сега... съм напълно сигурна в себе си и мога да докажа най - важните си постове, ако се наложи, а това ще е само ако ми цъфнат ДС на вратата. :P
Имам страхотна фантазия, която е приложима от медицината през дизайна на дрехи до архитектура... и заниманията с ток не ме плашат, стига да знам кое как да направя.... та напълно приложим практичен ум навсякъде, с изключение на комуникация с идиоти, а тая комуникация навсякъде се търси в днешно време да му се невиди.
А разбиранията ми за децата напълно отговарят на законовите, просто не ми беше оставено пространство, зада се придържам към закона напълно. Натрапливостите са ми били чисто и просто... спомени, критика, която е била запратена в подсъзнанието , понеже е отправена към най - близките и не съм била сигурна дали не "издребнявам"... ами съвсем малко издребнявам по принцип. По - добре да имаше една идея пренос на несъзнавани позитивни чувства, отколкото тази открита враждебност сега, че са ми се качили на главата. Аз бях толкова щастлива, че са живи и здрави в ръцете ми, да му се невиди, да знаете какъв страх съм брала по време на двете бременности без да споделям с никой, щяхте да ме обявите за светица за себеотдайността и чистотата на абсолютно майчинските ми чувства, оплескани от незнание и изкривявавания, които наблюдавам при всички по - възрастни, без значение дали са свои или чужди.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 4952
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Търся себеподобни с моето заболяване-БАР

Мнение от fantagiro » 06 сеп 2015 00:19

Между другото, Фройд е израсъл без баща и е бил в депресия. Няма депресия, която да не е биполярна бе! Да стигнеш до това да се мъчиш да обясниш сукателния рефлекс и удоволствието от него... доста трябва да си задълбал в чувството за вина, че ти харесва да сучеш от там, откъдето детето пие мляко. :P :P :P
И макар че на мене дълго време ми беше гнусно, а с тия натрапливости направо се бях пошашавила... накрая разбрах за какво иде реч, тогава, когато наредих "пъзела" на психозите си и най - вече, когато не бях спала с дни, да оставям децата при родителите на мъжа ми, колкото и несигурни да са...
Става въпрос за това, че детето изпитва удоволствие от сукането и храненето, така се успокоява. След време към това се добавят нови удоволствия, но удоволствието от сукането си остава, под формата на любов.
Това кое е добро, кое лошо, разбираме от близките си... първоначално и за дълъг период от време. За това сочи на дъщеря ми бебешкото разбиране, да нарече един мъж, на който и на мен милото изражение ми допадаше много, но не беше мъжа ми :P , "тати". Значи... за дъщеря ми, която е нямала година, тогава "тати" е било синоним на хубаво, мило, на обич, на радост.
Това е така и след време... аз съжалявам, че поради това, че музикантите са едни такива, хайманетини, и им шарят очите :P , се ориентирах към мъж, който прилича на майка ми, а не на баща ми. До известна степен заради конфузни ситуации от детството и предпубертета точно с него, съм се чувствала недостойна за такъв като него... а баща ми беше чудесен човек да му се невиди, но баба ми беше властна. Между две властни жени.... и на него не му е било лесно.
Съжалявам, че мъжа ми е симпатяга де, но... прилича на него само по количеството алкохол, което може да изпие.
Баща ми дори, когато се напиеше не ставаше особено агресивен... Едва накрая и то колкото да не е без хич. Я съм си позволила една бира от сигурно три месеца насам, че последния път като видях алкохола какво може да причини, ми се отщя да пия и глътка даже.
Съжалявам, че нямам мъж, приличащ на баща ми, всъщност мъжа ми прилича на него само по пиенето и ревността. Баща ми, доколкото знам, никога не е посягал на майка ми. И много ядосан да е бил, никога не съм го чула да крещи, както тук се крещи тук... "нормално".
Просто с майка ми са се водели от "трябва". А на него последно му се е губел смисъла от всичко и е карал на доизживяване.
Баща ми беше нещо средно между Димо Станчев, Слави Трифонов и Тодор Тодоров. И по характер има нещо от тримата, и от визията. Аз приличам на него, почти изцяло, дори ако не е изцяло.
На него оплакванията му бяха:
болки в краката... понеже поостарях и ако едно време можех и на земята да спя добре, стига да ми е топло, то сега съм станала капризна, както по отношение на леглото, така и по отношение на мъжете. :P
сезонна депресия... струва ми се, че през лятото болките в краката се засилват заради топлото време,и заради неудобното легло, на което и баба ми, която последно от крака се оплакваше, а и дядо ми спеше на това легло... явно след определена възраст е много важно къде спи човек. :(
Майка ми му вадеше очите за цигарите, а на него му беше основен проблем алкохола,чиято редовна употреба беше възприел-.... заради възпитание и околна среда. Там няма един мъж, който да се въздържа...еле пък, ако няма пари, а има лозе, съвсем.
А дядо ми, на който прилича баща ми и на който съм кръстена аз, е олицетворение за пример за етично държание спрямо дете. Значи един път не ме е ощипал, един път не ме е разревал, един път не ме е дръпнал да ме пита "какво имаш у гащите", но за сметка на това ми е правил люлки, играл си е с мен, когато е можел и ме е учел на това, което е можел... То почти настъпи време да го спомена пак и него по случай годишнината му....
Пий си хапчетата, след определена възраст сърцето е по - слабо и трудно могат да се издържат "катарзисите"... още преди години имах кръвоизливи в очите, които е спорно дали са от катарзиси или от зле ремонтирани зъби, ама... организмът е система и когато се лекува, трябва да се лекува като такава, а не като да си правиш експерименти в лаборатория с част от организма - клетки или пък с мишки.
Хапчета бих препоръчала на хора над 40 години заради това, че както и да се самозалъгваме, организмът и с природосъобразен начин на живот с времето се амортизира.
Та.... в поредно заключение... предпочитам да се различавам от средата си, по отношение на децата си. Старая се да се възстановя такава, каквато бях напълно, иначе в момента е наказуемо, ако бях частен, а не обичаен случай.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 4952
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Търся себеподобни с моето заболяване-БАР

Мнение от fantagiro » 06 сеп 2015 00:35

Чакайте да ви поговоря за дядо ми, пък който трябва може и да се сети. Че кака като реши да го удари на майчинство, не се спира, докато не се погрижи, както трябва. Да се чете между редовете.
Дядо бил с права коса... Ефектът на правата коса и аз го знам, понеже я имам. При мъжете ефектът се усеща по - осезателно. :P Беше със сини, малки очи, не ококорени като моите, които са от баба ми - жена му и майка ми.
Такива личности като дядо ми, когато силно ги критикуват и тормозят заради добротата им, имат навика да дезертират, което означава да се отдадат на алкохол и раздаване за всичко и всеки, само не и вкъщи. За да се държат в "изправно положение", не трябва да им се мърмори. Щом са видели, че нещо има да се върши вкъщи, ще го свършат при първа възможност, стига да не ги ядосат достатъчно. Зависимостите си ги контролират, докато не ги ядосат. Когато зависимостите са в норма, даже последната статия в пулс, на която попаднах, доказва, че... застоелият начин на живот е много по - вреден от пушенето.
:P
Много обичам да дам мнение и после да го срещна в статия. Преди получавах симптоми, сега знам, че съм изключително интелигентна и наблюдателна, аналитична и пресметлива личност.
Та... късметлийка. То по очите се чете. : )
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

dolce_gale
Мнения: 2
Регистриран на: 05 мар 2015 22:49

Re: Търся себеподобни с моето заболяване-БАР

Мнение от dolce_gale » 27 юни 2016 02:47

Хора,помогнете ми,от ден на ден ставам все по-зле..особено когато стане вечерно време изпадам в много тежка депресия и постоянно ми се иска да умра,въпреки че постоянно съм на хапчета,но имам чувството,че въобще не помагат.Вземам ламиктал и експлемед...И имам въпрос,гледам в интернет има сайтове за онлайн консултиране с психолог,някой дали е пробвал и дали има смисъл да се консултирам,иначе ходя на психиатър редовно,но само колкото да ми изпише рецепта и да ми направи протокол....

fantagiro
Мнения: 4952
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Търся себеподобни с моето заболяване-БАР

Мнение от fantagiro » 27 юни 2016 07:48

Ами че на мене мазоли на пръстите ми ше излязат вече :P от писане. Опитай сякак. Само провери трябва да е член на БАП, че вариантът да попаднеш на болен пси е по - малък :P . Последно, когато Членът на БАП пишеше, профилактично един вид един на друг си правеха прегледи. Аз не си пия хапчетата и се чувствам перфектно. "Еуфорията" за мен е символ на вдъхновение, радост, въодушевление, не я чувствам като болестна. Ако тръгнеш да ги спираш, трябва да е по схема. И преди, и сега съм на мнение, че колкото и хапчета да изпия, те не ми решават проблемите с околните, освен това смятам, че химичния баланс го променят към трагично.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Отговори

Върни се в “Шизофрения. Циклофрения. Психично здраве”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост

cron