ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Биотинът е част от витамините от група В (В7)
О, да, има разлика, убедете се сами
Пийте чай от джинджифил
Чупенето на ноктите през зимата има решение

Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Модератори: админ, консултанти

be polar
Мнения: 1
Регистриран на: 08 фев 2013 00:44

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от be polar » 08 фев 2013 01:19

Здравейте, като чета всичко написано имам чувството, че във всеки от вас има част от мен. От година и половина съм в тежка депресия, от която не искам да изляза. Не мога да намеря силите да се преборя. Не работя, което допълнително ме убива и кара да се чувствам безполезна.Не пия лекарства, защото не се чувствам добре от тях, не посещавам лекари, всичко спрях. Изчетох толкова много за БАР и се радвам за хората, които успяват да живеят с това или поне така си мислят. Това, което съм в момента няма нищо общо с това, което бях преди. Загубих много неща, които не знам как да си върна и това ме убива. Някога бях много жизнена, енергична, лъчезарна, всеотдайна, винаги бих помогнала на всеки. Сега не мога да си помогна на себе си. Това е ужасно, който не го е изпитал не може да разбере. Дори най-близките ти хора, които се опитват по някакъв начин да те извадят от това положение не могат да се поставят на твое място и накрая се отказват от теб....

comandira55
Мнения: 1
Регистриран на: 09 фев 2013 23:37

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от comandira55 » 09 фев 2013 23:41

rinki,май не си пиеш хапчетата редовно.

pe6eto87
Мнения: 3
Регистриран на: 05 яну 2013 13:13

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от pe6eto87 » 11 фев 2013 12:18

Мили хора не се отказвайте, не вярвайте, че няма лечение. Дълго време бях в това ужасяващо положение, но вече изплувам, направих някои крачки в живота си, които ме върнаха към истинската ми същност- весела, положителна, усмихната, обичаща и помагаща. Достигнах до информация, която промени живота ми завинаги, в живота ми започнаха да се случват прекрасни неща, започнах да обичам отново живота и себе си и съответно хората около мен също започнаха да ме обичат отново. Толкова бих искала да помогна на хора били в моето положение. Ако някой се интересува какво ми е помогнало на мен с радост бих споделила по -подробно. Надявам се,че знаете английски, защото информацията ми е на такъв език, но ако не разбирате ще се опитам да ви обясня доколкото мога. Желая на всички ви късмет и Бог да ви благослови!

marko23
Мнения: 95
Регистриран на: 20 дек 2012 19:45

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от marko23 » 15 фев 2013 12:06

Taзи седмица се запознах с едно момче станахме приятели за няколко дни , един го тормозеше в един форум , и аз му помогнах - защитих го , след това си писахме няколко пъти , беше казал да се самоубие , аз го разубидих , но после и аз реших да се самоубия , щях да го направя , просто да се отърва. Но когато стигнеш до там те обзема страх , или нещо ме спря - по точно друго момче Антоний , който всякаш някой го прати към мен за да ме спре. Жалък съм защото нямам с кой да си пиша , онзи ден на 14 , ругаех в един форум и се почувствах доста по - добре , разбирате ли аз ако ви кажа нещо обидно , ругая или пък заплаша не го мисля , просто съм такъв болеста ме направи такъв.... Минал съм през десетки лекари и в психодиспансера ми казаха че ще живея до края на живота си с тази болест , няма лек , нито съм убиец , изнасилвач - защо трябва да съм такъв , ако са направил нещо някого тук , обидил или заплашил , се извинявам....

Защо ли се раждаме да се мъчим и умрем....

marko23
Мнения: 95
Регистриран на: 20 дек 2012 19:45

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от marko23 » 15 фев 2013 12:30

извинявайте за втория пост , но нито има къде да отседнеш - близките ме дразнят , психодиспансера ме неискат , в хоспис трябва да имам направление за там и те дърпат по 240 лева за цели 7 дена , неща в хосписа що то е гадно , в психодиспансера имало лоши хора , незнам къде да отида , дразнят ме вкъщи , не ми се стои там , освен да тръгна по улицата и правя зулуми , абе аз бях в хосписа , ама тогава научих че цигарите ми помагат за състоянието - знайте изпуша две цигари сутрин и се оправим , не мисля за лоши неща после, иначе искам да отида в психото или хосписа , ама близките ми не дават , мразя ги просто , не ми се занимава с тях

john333
Мнения: 1
Регистриран на: 30 яну 2015 01:12

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от john333 » 30 яну 2015 01:43

Здравейте БАРчета, за хипотезата че болните са на голяма далавера и че е супер модерно да си болен...едва ли! Едва ли към момента има трайно разреешение на болестта, но истината е че страдащите са свръхактивни. Вместо да се крием вкъщи и да чакаме нещата да се оправят сами -трябва да ги провокираме. Няма как да правим нещата по един и същи начин и да очакваме различен резултат! Да си болен от БАР не е привилегия, но не е и инвалидност! Не ти се почва работа-значи трябва да почнеш! Не ние имаме болестта-тя си има нас. Труда, спорта, физическото и умственото натоварване с разумни граници са истинските ни приятели! Най -големия приятел-съня в нощно време колкото повече-толкова по-добре! Съня е мега важен за хормоналния баланс, който пък влияе на настроенията. Лекарствата са гадно нещо и все пак именно чрез физическа активност спомагаме да се чистим по-добре. Веднъж влезнали в ритъм -просто трябва да поддържаме инерция! Болестта е много тежка,но има и по-тежки, мамка му! Терапиите са особено важни и доста скъпи, минимума е да се чете и всеки да разбере кое го тласка към отключване. Себеопознаването е най-най-ценното! В пзихиатричните клиники не се решават проблеми. Там се работи с лекарства , без тях не може но е важна психологическата оценка-такава май не се прави на много места. Иска ми се да не вярвам че е умишлено, защото тази болест я има с цял свят. 4% от населението на планетата страда от нея. Няма време за меланхолии и т.н. :P

fantagiro
Мнения: 5274
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от fantagiro » 30 яну 2015 09:54

Еуфория, а? :P Аз смело мога да ти заявя, че ако се съберем още двама, трима на вълна няма невъзможни неща, ПР-тата ще превъзмогнат ривотрила. :P

Аз съм на мнение, че между биполярно при човек с основно и средно образование и човек с висше има разлика от небето до земята.

Терапевтирана правилно, с този хъс за учене, който имам по принцип, няма местенце, на което да ме цвъкнат и да не измисля нещо.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Marin_TM
Мнения: 3
Регистриран на: 06 фев 2015 10:37

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от Marin_TM » 06 фев 2015 11:25

Здравейте!И аз имам диагноза БАР.Най-лошото при мен е загубата на емоциите и интереса към всичко.В момента работя, но на много ниско ниво на полезност в работата, а от друга страна хората около мен се държат дружелюбно, но аз не мога да откликна със същото.Сутрин съм на ръба да отида ли на работа или да си остана в леглото, като ставам с мъки в последния момент,с мрачно настроение недоспал и насила лутайки се някакси тръгвам с нежелание за работа.Вечер трудно комуникирам с детето си и усещам желание да се затворя сам със себе си постоянно.Това е някакъв омагьосан кръг на ада....Някой бил ли е в подобно положение и как се е преборил с него?На медикаментозно лечение съм, но не мисля че има някакъв положителен ефект ,а по скоро задържа нещата на едно положение.

fantagiro
Мнения: 5274
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от fantagiro » 06 фев 2015 13:00

Отговори си на следните въпроси:
Какво си обичал да правиш едно време? Какви хобита си имал?
Какви стресови събития са предшествали отключването на биполярното?
Какво си чел преди да го отключиш и в какво си вярвал?
Какви са били взаимоотношенията с родителите ти?
А със съпругата ти? Какви са в момента? Какво би искал от нея?
А относно детето... Имал ли си някакви съмнения, че ще полудееш и може да му направиш нещо лошо?/Почти 100% сигурна съм, че си имал. Това е ОКР - симптом. Малко страшничко е, но се получава от претоварване и несигурност в себе си, докъде може потенциално да полудееш. Преодолява се с осъзнаване и добиване на сигурност в себе си... постепенно./

Моето непрофесионално мнение е, че хапчетата подтискат емоциите./Прочети си листовката за страничните им ефекти и ще видиш "липсата на емоции", " халюцинации" във възможните странични ефекти./ И освен ако не си изпаднал в състояние на несъзнателност и си пребил някой, мисля, че с помощта на специалист, трябва постепенно да ги намалиш и спреш, за сметка на това обаче задължително същевременно да си проведеш психотерапия.

Аз... за четящите, целенасочено на ходя при последния психотерапевт, за който ви споменах, че е много хубав лъмбърдсексуален мъж : D, защото щях да се уплаша по някое време, да се свия и да не подема инициатива "хора с житейски проблеми и жертви на насилие" вместо "психично болни." Всъщност.... ако не беше Мафу да ми разправя за наказателната психиатрия, можеше и да продължа да ходя. В един момент реших, че ако ще ме наказва някой, само, защото съм решила да се справя с проблемите си, поне да си завърша това, което съм наумила, а то е... да си доразкажа историята, а пък после каквото ще да става. :P

Отиди на психиатър - психотерапевт. Така намалянето на хапчетата ще бъде съчетано с психотерапия. Според мен, за биполярно е най - добре комбинация от психоанализа и някое от другите направления на психотерапията, според личностните характеристики :P . Аз лично бих се скрила в подразделенията на психотерапията :P :P :P и не бих излязла от тях дълго време.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5274
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от fantagiro » 06 фев 2015 13:05

Сега.... една рецепта от мен междувременно. Най - важното е, ако ще е биполярно, да е еуфория. :P Колкото по - дълго, толкова по - голям купон.
:P

https://www.youtube.com/watch?v=ywX3vZa ... GyPuey-1Jw

Пробвай да ставаш с тази песничка сутрин. Ако другите около теб не слушат, изслушвай със слушалки.

И после пиши как се чувстваш.
:P
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Marin_TM
Мнения: 3
Регистриран на: 06 фев 2015 10:37

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от Marin_TM » 06 фев 2015 21:54

ХЕЕЙ СТРАХОТНА ПЕСЕН!!!Много дива и надъхваща :lol: Виж и на мен ми е готино в манийните епизоди,но уточнявам дотолкова доколкото мисля бързо действам светкавично и ми е готино,но сега другото но....развалих си семейството в такъв кризисен епизод,държах се арогантно и застрашително,агресивно ....Последваха намеси на полиция ,съд загубих една хубава работа,загубих всички приятелства....животът ми се обърка тотално.Започнах да се държа като животно,спях в колата,пропилях всички пари без изобщо да мисля за работа или някакво успокояване на нещата...родителите ми се видяха в чудо накрая с мен.На детето си не съм посягал но е достатъчно шока който е изпитало от няколкото му срещи с мен в онова състояние....въпреки че с него се държах добре, самото ми превъзбудено състояние не му е повлияло добре.После уж се успокоих започнах работа, но не подхождах сериозно към работата и когато започнах да изпускам сроковете за свършването й преминах в тежка депресия продължила почти година,която не лекувах с нищо.Март 2014г. близките около мен забелязаха промяна в настроението ми към манийност,но аз не обърнах внимание на думите на никой,докато лятото не настъпи втората криза.Един месец живеех като вълк единак,изпокарах се с всички около мен не се интересувах дори от детето си накрая ме хоспитализараха за един месец...не бях в родния си град докато се случваше това.Август отново си бях в града,но не се интересувах от никаква работа няколко месеца бях като недосегаем....от няколко месеца се лекувам с медикаменти но освен тоталната апатия към всичко друго не усещам....това е цялата история.А отношенията с жена ми не бяха цветущи и като бяхме заедно.Самия аз никога не съм можел да изпитвам силни позитивни емоции (освен към сина си),сякаш съм живял с тази апатия през целия си живот.Водил съм един престорен фалшив живот и сега затова ми е тази награда БАР.Лошото е ,че не виждам вече изхода имам чувството че става все по зле,като обратна еволюция е ,деградиране!

fantagiro
Мнения: 5274
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от fantagiro » 06 фев 2015 22:38

Аз ще говоря за себе си, а ти ще си дадеш сметка дали при теб е било така:
- на мен някъде на 11-13 годишна възраст ми казваха - съученички на сестра ми, с 5 години по - възрастни от мен, че разсъждавам много повече, отколкото децата на моята възраст. Моята най - добра приятелка/руса със сини очи/също ми е казвала, дори последно пак, че и преди, чак досадна съм й била колко разумно съм разсъждавала... докато не станахме студентки. :P Макар че и тогава... аз търсех своята половинка, така че несериозно отношение не е имало при мен.

- тъй като аз самата съм считала себе си за по - разумна от останалите, едва последната година успях да си простя за грешките си,тези от детските години а и от пубертета, като си признах, че наистина е имало моменти, в които съм действала, не съм мислела... и това е било нормално, била съм дете. Всъщност понеже имах нещастието да си напълня допълнително главата с глупости, бях чела една книга, в която пишеше, че не било правилно да се оправдавам. И до скоро го правех! Обаче като се огледах... политици, съпруг, родители, бащата на мъжа ми каза, че понякога човек като бил ядосан казвал неща, които не мислел... Ами аз, колкото и ядосана съм, няма нещо, което да кажа и да не мисля... Например: понякога ми писва от децата да. В такива случаи ми се ще да не бях се омъжвала, и то не заради това, че децата са тежест, а защото ме обезсилиха. Но е факт, че ми писва и същевременно ги обичам. Сигурно за тези "моментни чувства" става въпрос.
- общественото мнение, влияние на околните... Едва след психотерапията, тази тук онлайн, знам какво наистина съм търсела, но поради ниско самочувствие и грешки от едно време, които не бях си простила просто не съм имала самочувствие за повече. Но пък мъжа ми не е чак толкова лош. Вярвайте ми, и половината на половината от това, изписано тук, не сме си говорили. И не че аз съм се крила, просто той беше вечно при майка си, бе хора!

- майка ми от най - ранна възраст ми е говорила, че съм по - умна от останалите, по - разумна, изречения от рода на:"Как може да направиш това, ти си разумно, умно дете, не е НОРМАЛНО!" Като се има предвид и за колко други физически особености като левичарството не ми е било нормално нещо, е как да не се килна в някое психично разстройство накрая, ми кажете? :P

Та обобщението е, че винаги съм възприемала себе си като възрастен човек, а не съм била. Тази една година, въпреки многото изпростяване, бих нарекла чисто и просто скоростно помъдряване.

Ами аз не съм скачала да бия мъжа ми. Според мен това идва от възпитанието ви, мъже, че е нормално като не ви изнася някой, да го шамаросате. Децата ми... от няма накъде съм удряла по дупето, всъщност, малката. И получих юмрук в лицето в замяна. От тогава като се прибере от детска, сядаме четем книжка, обръщам и внимание и сякаш взеха да се нареждат нещата.:P
Между другото, децата не живеят в идеална обстановка и колкото и да е навредило неуравновесеното държание на детето ти, не е толкова фатално. Може би ще е малко по - голям реалист.

- налагало ли ти се е да работиш преди 10 годишен? На мен да. За разлика от градските деца, на мен лятото никога не ми е било безгрижно.

- за силните емоции или изпитване на щастие... Ами някой опитвал ли се е да те направи щастлив досега? Децата... са друга тема на разговор. : )
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5274
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от fantagiro » 06 фев 2015 22:41

обезсилиха ме околните, не децата. Аз и досега не считам за ненормално да се изпокарам малко с всички. И вярвай, ако обясня нещата подробно...... :P но няма. Ако някой обаче ме нарече психично болна, ще го вкарам някъде си, тоест в пандиза ще го вкарам за обида, защото никое от нещата, срещу които роптая, не е маловажно.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5274
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от fantagiro » 06 фев 2015 22:51

А и този стереотип: да се оженя/омъжа, да имам деца и т.н....
Ние, баровците, сме малко свободолюбиви личности. Аз се чудя що и мъжът ми изпаднал малко в депресия ми се вижда. :P Като е казал и той, че ще пести пари.... Вярвате или не, аз въпреки всичко се грижа за мъжа си, натискам го да излиза поне веднъж в месеца. А дали не съм жена мечта, а? :P :P :P
Сега към теб, специално... свободолюбиви сме. Това установих. Което означава, по веднъж поне в месеца да правиш нещо, което си обичал да правиш преди.
Тия хапчета... единственото, което ме притеснява е, че при спирането им има вероятност да направиш нова криза, защото се е променил химичният баланс в мозъка от приема им. И докато се изчисти организма.... на мен общо за пет години ми се събира някъде около половин година пиене и едва сега смея да твърдя, че разсъждавам трезво. Една година след като въобще не съм пила. Повече от трезво, ако можех и с по - малко думи да се изказвам... :P
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

Marin_TM
Мнения: 3
Регистриран на: 06 фев 2015 10:37

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от Marin_TM » 08 фев 2015 12:11

Четейки как си била като малка сякаш чета за мен.Като бях малък всички около мен ми казваха ,че не разсъждавам като дете на моята възраст ,а като по-голям.Сега като се замисля това може да се отдаде на по-голямата ни чувствителност и изобщо на склонността ми към разсъждения в тази възраст докато другите деца просто са си живеели и не са се задълбочавали толкова като нас.Което може би е довело до силни преживявания в последствие на всяка ситуация в живота ни.Поне лично аз съм така и това по-скоро ми пречи,не че е лошо да се замислиш над нещо но аз го обръщам дълго време под различни ъгли и го премислям всячески което затормозява мозъка.Питаш дали съм работил преди десет годишен -постоянно и аз нямах детство от тази насока.Децата си разказват какво са правили почивните дни ,на какво са играли а аз и двата почивни дни съм бил на агрофитнес....това продължи до тинейджърска възраст, когато когато започна бунтът ми срещу родителите и тогава се оплетох в това кой съм и кой искам да бъда .Нямам предвид ,че станах лош или съм се повел с такива хора просто късайки оковите на несвободата започнах да ставам по-безотговорен и сякаш сам си обърках идеалите и ценностите и за напред.Не знам доколко са се опитвали да ме направят наистина щастлив-предполагам ,че е имало такива хора в живота ми и след като не са успели започвам да си мисля дали не съм се превърнал в социопат....Виждам доброто навсякъде около мен ,искам да го изпитвам да го давам на околните, но сякаш едно мощно течение ме влачи по стария път и аз не мога да започна да се движа в правилната посока.Заживях в омагьосан кръг на ограничения и мисля ,че няма излизане от него.Намалих лекарствата и напрежението ми се усили ,а нали не пристрастяваха...до живот ли ще съм зависим от тях?!?А за собствени занимания дума да не става-просто не ми се занимава с нищо дори и с приятели не ми се вижда..нямам какво да си кажа с никой, а не ми се хленчи как се чувствам пред никого.

Отговори

Върни се в “Шизофрения. Циклофрения. Психично здраве”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта

cron