ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Оптимално решение за бели зъби и здрави венци.
Ацетилсалициловата киселина може да предпази от усложнения при...
Дефицитът на витамин B3 може да доведе до безсъние

Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Модератори: админ, консултанти

Потребителски аватар
spider123
Мнения: 140
Регистриран на: 06 окт 2011 21:42

Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от spider123 » 15 ное 2011 19:38

Страдах от биполярно шизотипно разстройство, или по точно Биполярно афективно разстройство
Не помня точно, но беше ужас защото то разгражда психиката на човека. Започнах прием на лекарства, но след време леко се пооправих. 8) Повярвайте ми, беше ми много тежко, тъй като лежах в психиатрия и ми пълниха устата с едни гадни лекарства , беше ужасно. Мисля че ми даваха някакви странни лекарства сутрин и вечер и бях под наблюдение. Един приятел в същата психиатрия реши да се обеси, но не го направи защото си помисли че има решение на проблема му.

А ето и какво намерих в уикито за това заболяване!
Биполярно афективно разстройство (понякога наричано с остарялото си име манийно-депресивна психоза или циклофрения) е заболяване от групата на т.нар. афективни разстройства и е класифицирано като психично заболяване, психично отклонение, което се характеризира най-вече с промяна в настроенията. Епизоди на депресия и меланхолия са последвани от периоди на еуфория. Именно това състояние психиатрите наричат мания. Тези епизоди са циклични, но между тях може да има периоди от време без никакви признаци на заболяването.

Бях в психиатричната клиника близо 2 седмица и след това ме пуснахаа. Постепенно започнах да се въстановявам. Разберете че не е лесно да пребориш този вирус и да държиш психиката си добре, защото то я разяжда и тя отслабва. :roll: :roll: :roll: Аз постепенно осъзнах че не само аз съм виновен за това нещо в мен, но и околните, защото постоянно бях в един кризисен период. :P

Единственото нещо на което се опрях когато бях болен е любовта,надеждата, вярата в божествена същност в нас, добрата храна и разбира се доброто самочувствие

Надявам се повече да не постъпвам в психиатрична клиника тъй като е ужасно там. :x :x :x :x :x :x :x :x :x :x :x :x :x
А да не споменавам че съм млад.
Успех в борбата на хората с това коварно заболяване. Със намерение и воля всичко се постига. :P

rinki
Мнения: 8
Регистриран на: 26 апр 2012 08:44

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от rinki » 26 апр 2012 08:56

мисля че прекалено много се вживявате в това заболяване, аз съм с БАР и си живея чудесно, да не казвам колко пъти това заболяване ме е изтласквало пред всички останали, много известни личности са имали БАР и са останали в историята на човечеството, гледам на заболяването си като дар от Бога а не като проклятие, ти си това което мислиш....

Потребителски аватар
spider123
Мнения: 140
Регистриран на: 06 окт 2011 21:42

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от spider123 » 26 апр 2012 13:55

Кое му е чудесното

rinki
Мнения: 8
Регистриран на: 26 апр 2012 08:44

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от rinki » 04 май 2012 21:54

ами чудесното му е, че за разлика от теб, умнико, аз мога да спя по 3 часа на денонощие в продължение на месеци и да съм свежа като репичка, мога да мисля и говоря три пъти по-бързо от тебе, мога да чета четири книги паралелно една с друга и да следя сюжета им, мога да изпия кило водка и дрегера да ми отчете 0,24 промила и ченгетата да ме мислят за извънземно, мога да приличам на превъзбудена наркоманка а въобще да не съм употребявала и кафе, мога да виждам всичко позитивно докато за теб проблемите ти изглеждат страшни, на мен са ми смешни, мога да изчислявам дати, цифри и сложни математически задачи в 3 през нощта като в някакъв транс без да зная как го правя, мога да помня десет пъти повече от теб и след това за секунди да възпроизвеждам информацията която ми трябва....и не на последно място, ставам магнит за хората тъй като съм много енергична и всеки иска да пие от тази енергия....кое ли да му е чудесното наистина....

писнало ми е биполярни да мрънкат само за диагнозата си, тя е дар от бога, почти всички исторически личности са се родили с такива диагнози и са допринесли много за света, за мен, за теб, за това да пишеш дори на тоя компютър сега....всички са творци...Катрин Зита Джоунс е с БАР и какво й е? магнетична, харизматична, енергична, известна и богата....

alexes
Мнения: 1
Регистриран на: 22 юни 2012 11:40

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от alexes » 22 юни 2012 11:53

Здравейте, д-р Янева. Бих искала да Ви задам въпрос относно и моето състояние на болна от БАР.

От 2 месеца страдам от лека депресия и се лекувам със Золофт, но той има много характерни странични ефекти - огромно вътрешно напрежение, раздразнителност, гняв, безразборно пазаруване, много високо ниво на сексуално влечение и д.р. Опитвам да го заменя със Сероквел от 600мг. (до скоро пиех 400). Смятате ли, че е уместна тази доза спрямо Золофт от 50мг. + Литий 1-1-1?

Само още нещо. Бихте ли ми препоръчали наистина добър психиатър, който да посещавам амбулаторно.

Благодаря Ви за отговора!

Поздрави,
Александра

nuna
Мнения: 71
Регистриран на: 31 мар 2009 15:24

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от nuna » 26 юни 2012 16:42

Браво Ринки,браво!Много ме кефиш ,честно!Такава си ми една всесилна,всезнаеща и всеможеща,че направо ти завиждам.Та можеш ли да ми кажеш как така се случва,че БАР-овци в своята ,,гениялност,, пребиват децата си,харчат последните семейни пари за безмислени неща,имат рискови сексуални контакти,създават конфликти навсякъде и смятайки се за богове мачкат всички около себе си.
И после виждаш същите тези хора смачкани,треперещи,без капка самочувствие,самообвиняващи се за всички злини на света,а в очите им страх и отчаяние и една голяма болка.И големият въпрос:Дали да се гръмна или да изчакам ремисия и да събера каквото е останало от мен?Мога ли да живея така в лутането си между рая и ада,стъпвайки плахо на пръсти върху земята,оглеждайки се в очите на другите и пиейки си лекарствата с всичките им прекрасни странични ефекти.
Та питам кое му е сепер на тая ситуация?А,може би единствено стиховете,които пиша в мания,но ите не са кой знае колко качествени.

д-р Цончев
Мнения: 33268
Регистриран на: 27 юни 2006 14:51

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от д-р Цончев » 26 юни 2012 20:46

Д-р Янева от доста време не отговаря на този форум.

simona 123
Мнения: 5
Регистриран на: 29 ное 2012 17:16

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от simona 123 » 30 ное 2012 18:29

Rinki , naistina e strashno vduxnovqvasht tvoq otgovor ,napravo da ti se poiska da si bolen ot BAR .No i Nuna e napulno prava ti si opisala samo periodite na maniq i az izkam da sam neprekusnato v maniq , no depresiqta naistina te sravnqva sus zemqta .Az imam BAR ot 7 g. i kogato sum v depresiq nikoi ot moite blizki ne mi vqrva che mi e zle i ne me razbira , no kogato sam v maniq , povedenieto mi ne im iznasq i chak togava tarsqt lekarska pomosht. Neznam dali tova se sluchva i pri drugite bolni , no pri men nastroeniqta se menqt po nqkolko puti na den , tu sum v pripovdignato nastroenie , tu sum mn. otchoqna. Ako moge nqkoi da spodeli opita si kak se e spravil s bolestta bez lekarstva ponege az veche reshix da ne gi piq zaradi stranichnite efekti. Mislex si neshto za psixonaliza , no neznam v BG dali ima dobri spezialisti ...

Forum admin
Мнения: 2591
Регистриран на: 10 авг 2008 01:43
Местоположение: София

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от Forum admin » 01 дек 2012 00:12

Моля, пишете на кирилица!
Ако искаш да узнаеш бъдещето - изследвай миналото!

marko23
Мнения: 95
Регистриран на: 20 дек 2012 19:45

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от marko23 » 02 яну 2013 10:33

Mоже да имаш някой периоди на затишие , например от както счупих телефона си минаха някъде 2-3 или 4 седмици без конфликти с майка ми , нямам никакви изблици и тем подобни, иначе аз от малък се водя в психо-диспансера , защото не бях добър ученик и майка ме водеше на консултаций и това е. Лошото е при мен че не мога да се котролирам, биех се в училище , не съм се карал много с учителите , обаче започнах да пия алкохол на 18 години , а когато пия това ме тласка в конфликтни ситуаций още повече. Парите също пилея , пенсията си я похарчвам за 1 ден , живея при майка ми която ме храни . Но аз съм наследствено обременен , което според мен е по лошо. Например баща ми когато имаше светли периоди идваше при мен да ме види , е той беше шизофреник обаче не съм го виждал болен . Но с течението на времето намразих баща ми , писах му писмо това беше преди 7-8 години от тогава не знам жив ли или умрял. Той беше лош родител , майка ми малко по-добре се справя , не съм виновен и той не е виновен просто болестите не търсят кого да хванат .... Глупаво е да смяташ че си ,, избран '' с това заболявание , аз може би 6 месеца и повече спях по -малко от 5 часа до 3-4 сутринта пишех , четях , гледах телевизия почти едновременно след това се сринах - скандал след скандал , викане , блъскане събаряне и хвърляне на предмети... Който желая ще му отида на гости , и ще пием бири , няма да си вземам лекарствата два - три дни и да види какво е БАР , що то не може да се опише ....

simona 123
Мнения: 5
Регистриран на: 29 ное 2012 17:16

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от simona 123 » 04 яну 2013 20:34

Marko Kato gledam samo az I to pishem vuv foruma. Bix te pokanila da poiem bira kakvoto pravq I v moments obache az mn dobre znam kakvo e BAR.

pe6eto87
Мнения: 3
Регистриран на: 05 яну 2013 13:13

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от pe6eto87 » 05 яну 2013 16:59

Много време ми отне ,за да реша дали изобщо да пиша нещо тук по тази тема. Има ли смисъл да споделям състоянието си с непознати хора, изобщо някои ще го прочете ли, ще помогна ли на някого с нещо, ще ми олекне ли по някакъв начин, ще успея ли изобщо да си подредя мислите и т.н безброй въпроси с незнайни отговори. Още повече, че в момента съм в стадий на лека депресия, поради което мисловния ми процес е по-затруднен и забавен, а и социалната ми изолация, в която сам се поставила и нежеланието ми за общуване с хората допълнително затруднява изказването ми. Миналата година ми поставиха диагнозата БАР. Преди това съм имала няколко епизода на депресия с два опита за самоубийство, за добро или лошо неуспешни. По време на тези епизоди не съм постъпвала в клиника, но след като миналата година изпаднах в мания се наложи хоспитализиране, на което не се съпротивлявах и дори ми беше интересно това, че покрай мен ще има психолози, с които да мога да разговарям, тъй като самата аз винаги съм се интересувала от психология, съзнание и подсъзнание и тем подобни. Не помня точно какво лекарство ми даваха, но то ме свали на земята много бързо и може би за учудване на много хора там не ми беше толкова зле и дори много пъти се забавлявах и смях с другите пациенти. Дори повечето хора там си изглеждаха абсолютно нормални. Стоях там по-малко от седмица , но за мое разочарование ги нямаше разговорите със специалисти, от които се надявах да науча нещо и да извлека полза. Докато бях във мания разбира се не си давах сметка, че нещо не ми е наред. Но след като излязох от болницата и се възстанових започнах да осъзнавам, че наистина съм била в някакво странно състояние. Не бих го нарекла лудост, нямах халюцинации, но това не бях аз. Имаше редица положителни неща в състоянието ми като енергичност, приповдигнато настроение, висока мисловна дейност, общителност, чувствах се жива. Но постепенно нещата започнаха да излизат извън контрол. На моменти ставах прекалено емоционална и агресивна, придобих нереално самочувствие, мислих си че имам способности на екстрасенс, че съм специална, че имам някаква мисия, можех да вървя с часове, да не спя. Най-лошото обаче беше, че започнах публично да обиждам близки за мен хора, бях се настроила против много хора, правих неща, които принципно никога не бих направила като рискови сексуални контакти. След осъзнаването на всичко това започнах да отивам в другата крайност. В мен се засили чувството за срам и вина и разбира се изпаднах в депресия. Според специалистите е много вероятно след като премине епизода на мания човек да изпадне в депресия. Беше ми трудно да поискам прошка от близките си, а още по трудно сама да си простя. За мое щастие съм заобиколена от прекрасни и разбрани хора, които ми влязоха в положението, но до колко са ме разбрали не знам. На мен самата ми е трудно да се разбера. Как, защо и какво точно се случва с мен и има ли решение на проблема?Депресията сама по себе си е достатъчно сложно и противоречиво заболяване, а когато диагнозата стане Биполярно разстройство нещата се усложняват много повече. Не знам кое състояние е по коварното - манията или депресията. Докато човек е в мания върши и говори куп глупости, но се чувства жив, иска да общува, има висока самооценка. Докато в депресията човек е всичко друго, но не и жив. Лично аз с манията лесно се преборих, но с депресията не знам дали някога ще успея напълно да се преборя. Имала съм много по- тежки епизоди от сегашния, но тази апатия и безчувственост, тези лекарства, които приемам и в чието въздействие винаги съм се съмнявала до колко ми помагат и до колко ми вредят. Тази безчувственост симптом на болестта ли си е или по скоро страничен ефект от лекарствата. Неразбирането от страна на най-близките хора също е много тежко, когато ти казват неща от сорта- защо просто не се стегнеш, няма ти нищо, а просто си мързелив, лигавиш се, не ти пука за нищо, хората се справят с какви ли не по-големи проблеми и им се живее и се борят, а на теб какво ти е... Понякога родителите обвиняват и себе си, в безсилието си и опитите да помогнат на болния като му говорят разни неща с цел да го мотивират всъщност влошават нещата. При мен лично, когато близките ми разговарят с мен, а в някои случаи дори са агресивни с мен, това което се получава е че просто чувството ми за вина и срам се засилва, чувствам се безполезна и само в тежест на хората около мен. Карат ме да започна работа, защото в момента съм безработна. Слава богу миналата година въпреки тези ми състояния успях да завърша висшето си образование успешно, но и до сега не съм поискала да започна работа, въпреки че знам ,че това по принцип е добро решение, защото ще ми помогне да се чувствам отново полезна и куп други неща. За излизането от епизод на депресия преди ми помогна много точно намирането на работа. Близките ми всеки ден ме питат защо не искам да работя, а аз не им давам конкретен отговор и през повечето време мълча и не споделям с тях какво мисля и чувствам. И проблема е, че през повечето време наистина не мисля и не чувствам нищо. Дори точно за да не мисля и не чувствам нищо през повечето време гледам филми и играя игри на компютъра, много рядко излизам навън и си въобразявам, че съм добре и че нищо ми няма. Може би просто съм се примирила, че никога няма да бъда щастлива и доволна от себе си и че просто имам нужда от спокойствие и нищо друго, мисля си че каквото и да правя винаги ще правя грешни избори, че няма да имам късмет в нищо и изобщо, че нищо няма смисъл. Не знам до колко това си е симптом на болестта и до колко наистина го вярвам. Та на въпроса защо не искам да работя ... Да ,хората имат всякакви проблеми къде по-малки, къде по-големи. Е ,моят проблем съм си аз самата.Някой ще каже- какво толкоз, кое му е страшното на това, това не е никакъв проблем. Но има ли нещо по-лошо от това да не обичаш себе си и живота, постоянно да се самообвиняваш и самосъжаляваш, нищо да не е способно да те зарадва, да се чувстваш празен,всъщност по-скоро да не чувстваш нищо, да нямаш емоции, да си си изгубил волята и духа си, да нямаш цели и мечти, да виждаш само една безсмисленост и безнадеждност, да знаеш, че проблема си е в теб самия, да се чудиш до колко това състояние е болест, до колко е част от характера ти.Хората около мен ми дават примери за други хора в тежки състояния, които се справят и продължават напред, но едно е да имаш физически проблем, съвсем друго е да имаш психически. Когато имаш физически проблем ти не губиш желанието си за живот, волята си и самочувствието си. Всичко това се случва, когато си в депресия и когато изгубиш тези неща, губиш всичко.Може би само човек бил в моето състояние би могъл да ме разбере. Като повечето хора като съм в депресия имам ниско самочувствие по отношение и на външния си вид, по отношение на интелектуалните ми способности и личността ми като цяло. Когато съм в такова състояние не искам да има хора около мен, защото по принцип смятам че съм положителен човек и истински съм щастлива тогава, когато карам хората да се чувстват добре, помагам им ,разсмивам ги. Всъщност, ако успея да се справя с тези си състояния , бих се радвала ако след това бих помогнала на някой със същите проблеми. Та в такова състояние аз отбягвам дори близките си хора, които ме познават и разбират донякъде, не искам да излъчвам отрицателна енергия, не искам да натоварвам никого, не искам да изглеждам като човек който не може да се забавлява и не обича живота. Истинската ми същност не е такава. Какво остава тогава за непознати хора и средата, в която бих попаднала при една нова работа. Хората, които си търсят работа би трябвало да са уверени в себе си и целеустремени, да имат желание за нови запознанства и връзки. Хората с диагноза биполярно разстройство не притежават тези качества или поне аз ги нямам поне не и в момента. Преди да поискам да започна работа смятам, че имам много работа върху себе си. И преди всичко трябва човек да поиска сам да си помогне и да промени нещо. Иначе никой психиатър, никои близък или познат човек, никое лекарство не могат да помогнат. Човек сам трябва да си е лекар, трябва сам да поиска да направи първата стъпка, колкото и трудно и дори безсмислено да изглежда. Признаването на проблема и споделянето му и опитите да се вникне в същността му мисля, че са добра първа крачка. Но когато човек си има работа с такова сложно и коварно заболяване като БАР , с което дори специалистите не са напълно наясно относно причините за възникването му и лечението му, тогава е наистина сложно. На няколко места дори прочетох, че всъщност лечение и пълно излекуване няма. Това не е никак добър старт, но все пак реших по- скоро да пренебрегна тези твърдения. Прочетох също и, че доста известни личности са имали това заболяване и дори някои от тях са смятани за гении и много талантливи хора. Но не мисля, че това е някаква утеха или повод за гордост. И така ... как можем да си помогнем сами освен с приемането на подходящи лекарства, споделянето на общия проблем с други хора би ли помогнало по някакъв начин, как да разберем себе си и как да ни разберат и околните, как да преодолеем срама от това, че сме били в психиатрична клиника ... ? Бих се радвала, ако някой иска да сподели мнение...

marko23
Мнения: 95
Регистриран на: 20 дек 2012 19:45

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от marko23 » 05 яну 2013 20:17

Здравей , много полезен не бих могъл да ти бъда , защото аз работа не съм работил , не само заради БАР , но и други заболявания , на 23 години съм и все пенсия съм взимал... Както да е , бих те посъветвал да търсиш приятелства в социалните мрежи или по форумите, така правя , а и нещо да се занимаваш , например аз играя карти , конзолни игри, зарове , книги-игри , е такива приятни неща... Мен сутринта днес ми беше тежко на душата но се разходих , пих малко хапчета погледах филми и така. И аз лятото исках да скоча през терасата но неуспях , просто нещо се прекърши в мен , де да знам. Но преди всичко трябва да имаш стимул за живот , аз например си купувам нещо , това ме развлича и си продължавам. Карал съм се с майка ми , така е , лоша е болеста няма лек , трудно е да останеш човек , ако има хора до теб , не е задължително да работиш , още повече ще се дразниш с това. Но както си решиш , живей си , аз си като ми е тягастно си хапвам , пуша малко и ми става по добре.... Преди стоя и все ме дразни нещо , но когато си пуша и се успокоявам , от хосписа пропуших , що то имаше един приятел в една стая и той палеше и така , а той бе с инсулт .... Каквото и да пиеш , цигарата за мен нищо не заменя , просто добивам тонус , усещане , не знам как да го определя... Това правя , не се тъпча с хапове нон стоп , а гледам да намеря някакъв стимул , е по някога не се получава и става грозно , започвам не толкова да избухвам и така , но не се получава винаги , да... Малко се повтарям що то пих хапове и мислите много се лутат , и мисля за 100 неща , не ми се получават работите , малко

pe6eto87
Мнения: 3
Регистриран на: 05 яну 2013 13:13

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от pe6eto87 » 05 яну 2013 23:15

Не искам да приемам, че няма лечение и мисля, че никой не трябва да го приема. Излизала съм и от депресия, излизала съм и от мания. Вярвам, че отново в мания няма да изпадна, но за депресията не мога да съм сигурна дали няма да се върне отново и отново и с каква сила ще е. Спирала съм лекарствата, когато се почувствам по-добре , а и както казах не съм убедена до колко ми помагат и до колко ми вредят,но след време депресията пак се връщаше и лекарите твърдяха, че не е трябвало да спирам хапчетата. Може би са прави, но аз не искам да пия някакви химии със съмнително действие.Искам да намеря други начини. Преди посягах често към алкохола без да ми пука, че е несъвместим с лекарствата, които пия, но това определено не е начина. Вече нямам никакво желание да пия освен ако не е бира или вино, но разбира се не в големи количества.Цигари не пуша, макар че съм опитвала. Наркотици, трева и тем подобни никога не сам взимала. Това, което правех до сега, за да се чувствам уж добре беше да гледам филми и играя игри на компютъра, да ям шоколад и просто да си седя на спокойствие вкъщи без никой да ме занимава с нищо. Но това ли е живота? Истинският живот е навън и общуването с хората лице в лице, а не само по интернет. Но да дойде това желание за истински живот при депресиран човек е много трудно...

marko23
Мнения: 95
Регистриран на: 20 дек 2012 19:45

Re: Страдах от биполярно шизотипно разстройство

Мнение от marko23 » 06 яну 2013 20:28

Значи моя психитър ми каза че с годините болеста се влошава , например аз до 18 -19 годишна възраст не взимах никакви лекарства , ако пък ги взимах нямаше да завърша образование. След това откриха , ходих на такова дето ти снимат главата , откриха че съм болен от церебрална парализа , обаче аз никога не съм имал проблеми с крайниците. За 5 години някъде , се изкриви единия крак и ръка и сега вървя с патерици , но никой не знае точно от какво съм ги получил , след това ми сложиха и диагнозата БАР... Заради множество мозъчни увреждания и сега имам 5-6 диагнози , освен основно церебралната парализа , БАР . Според мен тук в България е яка обърквация , не можеш да отидеш и като видят от какво си болен да кажат неличимо е и това е. Ходил съм при няколко невролози, ортопеди , нищо сега не мога да ходя без да съм с помощни средства , банята си я направих така да мога да се къпя , иначе след като се влоших не ставаше за ползване... Баба ми ме обличаше до скоро време , но аз се научих и сам мога. Но до 18 -19 години нищо ми нямаше , избухвах и се биех в училище , но сега абсолютно не мога нищо , сякаш не съм на 23 , а на 50- 70 години. Пиша с една ръка , защото другата е болна , не знам какъв е живота , но за мен живота е свършил , или ще свърша в някой хоспис или ще се убия , за мен си знам.

Държава с нищо не помага , пишат в някакви листове и тва е , аз по това е което съм видял не би трябвало да съм жив , това не е живот , да си осъден без присъда... Бог има ли , ама въобще , що то една дебела книга не прави бог , или свещениците - злато , скъпи коли и т.н. На мен да ми дадат кола за 200,000 лева да блъстна няколко хора , аз съм осъден , какво ще ме съдят втори , трети , пети път , да опитат ? Ти искаш хубав живот , живота ни отнеха е такива алкохолни - наркомазирани свещенеци - грешници , депутати -олигофрени , ние с теб нямаме живот , и никога няма да имаме живот... По добре да умра , отколкото да дойде поредния скапан ден , нито ме кефят хората , нито и околната среда.... Даже не си струва да разстрелям хора , защото и те не са виновни , кой е виновен тогава и какъв е смисъла въобще ??

Отговори

Върни се в “Шизофрения. Циклофрения. Психично здраве”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта

cron