ФорумФорум       ФорумСправочник       ФорумТест     |     Вход
Аптека онлайн


Форум

 
Начало Въпроси/Отговори Регистрация Влез Разширено търсене
Ето кои са подходящите грижи за кожата.
Откри френски научен екип
Доколко правилно е да се отрича който и да е от двата вида?
Опасността идва от жената кръводарител.

Принудително настаняване за лечение

Модератори: админ, консултанти

elito
Мнения: 57
Регистриран на: 05 апр 2008 17:55

Принудително настаняване за лечение

Мнение от elito » 01 окт 2010 22:56

Здравейте. Имам брат, в момента е на 48. От дълги години има страхова невроза и мания за преследване. Не излиза никъде, стои затворен. Не работи и не поддържа никакви социални контакти. Просто се е изолирал от целия свят. Винаги е отказвал да се лекува доброволно. Първоначално предписаното му лекарство е халоперидол. Това му даваме и до момента, при това тайно от него, с храната, защото иначе отказва да го взима. Когато е в период на криза не приема никаква храна и течности, просто нищо. Страхува се да не го отровят. От известно време обаче състоянието му рязко се влоши, ругае всички около себе си, държи се грубо, все по-често прави опити да посяга на майка ни. Няма да ви занимавам с подробности за това как се живее с такъв човек и колко е тежко за околните, но съм сериозно притеснена. Виждам че става опасен както за себе си, така и за майка ми /която е поела изцяло грижите за него, за да не натоварва мен/. Не ми се иска дори и да мисля какво би могло да се случи. Въпросът ми е, къде към дадения момент има подходящи лечебни заведения и какво можем да направим ние за да го настаним за принудително лечение, каквото очевидно е необходимо.

nelly313
Мнения: 109
Регистриран на: 14 окт 2008 13:32

Re: Принудително настаняване за лечение

Мнение от nelly313 » 03 окт 2010 07:54

Положението Ви наистина е трудно,още повече,че той отказва доброволно да се лекува,но в същото време не съм убедена,че това е правилната диагноза,а що се отнася до халоперидол-медикамент с отвратителни странични ефекти,при това доста остарял.
Според мен е добре да се срещнете с психиатър и да обсъдите ситуацията и какви възможности съществуват за лечение.

Vascko
Мнения: 37
Регистриран на: 31 авг 2010 14:19
Местоположение: sofia

Re: Принудително настаняване за лечение

Мнение от Vascko » 15 дек 2010 19:38

savetvam vi nezabavno da potarsite le4ebno zavedenie...bez otlagane,zastoto kolkoto po rano tolkova po lesno....

д-р Цончев
Мнения: 33290
Регистриран на: 27 юни 2006 14:51

Re: Принудително настаняване за лечение

Мнение от д-р Цончев » 16 дек 2010 17:18

Моля, пишете на кирилица!!

polaana
Мнения: 4
Регистриран на: 15 авг 2010 11:06
Местоположение: sofiq

Re: Принудително настаняване за лечение

Мнение от polaana » 15 фев 2011 22:25

Ако отказва доброволно лечение, трябва негов родственик да отиде при прокурор и да подаде молба за принудително лечение, тогава болния се отвежда с полиция . Изключително трудно решение е за близките, казвам го от собствен опит, но понякога това е единствената възможност когато човека не се потдава на никакви увещания да посети лекар. Има и малко по-лека процедура, пак с молба от родственик, но при нея на болния първо се изпраща писмо доброволно да се яви за освидетелстване, едва при отказ се намесва полиция, за точния ред може да се информирате във всяка психиатрия на информация. Колкото по рано близките се решат на тези стъпки, толкова по-рано има шанс да се помогне на човека, аз чаках близо 10 год преди да се намеся и да принудя сестра ми да се лекува и цял живот ще се обвинявам за това, не повтаряйте моята грешка.

vesinik
Мнения: 45
Регистриран на: 29 яну 2011 13:46
Местоположение: sofia

Re: Принудително настаняване за лечение

Мнение от vesinik » 20 фев 2011 00:47

Здравейте много добре ви разбирам.моят брат сьщо е така.Ругае и посяга на майка ни,но когата е в пристапи,а това се случва когато не си пие лекарствата.Когато ги пие не е така,по-спокоен е.При вас как е?

meriteri
Мнения: 1
Регистриран на: 27 май 2011 00:09
Местоположение: София

Re: Принудително настаняване за лечение

Мнение от meriteri » 27 май 2011 00:58

Принудително настаняване...да но да не са тези кошмари,преди настаняването.
ИСКА МИ СЕ ДА СПОДЕЛЯ И МОЯ 30ГОД.ОПИТ.
Изучих ги болестите може би колкото докторите.
Бях на28год.,когато мъжът ми изпадна в криза,залежа се,не можеще да отиде на работ,и аз ,като добро негово другарче му издействах -болничен лист но за друго заболяване.Измина този период ,но той не можа да излезе от ситуацията и го обвиниха че е мързелив - не може да си концентрира,промени ивъншния си вид,нямаше желание за нищо,не се бръснеше не се къпеше и беше заприличал но клошар.
Срамувах се от него а и за децата си,как да кажеш, като я приемат тази болест за лоша иза родствено обременена.Криво ляво прикрихме от близки ипозноти.Водих го на всички лекари,лазпитвах за болестта и не ми се вярваше че това ми се случва на мен.
Изплаках си очите и си мислех че ще мине време и аз като съм добра с него ,той ще се оправи и всичко ще се забрави.
Този кошмар продължи 5г.
Следвяшите 5г.-мания ,ужас,това е по страшно и от депресията - стават приповдигнати,лоши и раздразнителни,влизат в контакт много бързо и завързват сексуални връзки ,безразборни,започва лудо харчене на пари...по жени и ресторанти,не се интересуват от близките си...
И така 30г.,сега е отново в апогей и иска развод...за да бъде свободен...

Съветвам жената със същия случай ,да се разведе докато си млада,за мен вече е късно...
Но живота ми е празен...

elito
Мнения: 57
Регистриран на: 05 апр 2008 17:55

Re: Принудително настаняване за лечение

Мнение от elito » 27 сеп 2011 18:36

Мина много време откакто пуснах темата. От тогава се случиха доста неща. Реших се на трудната стъпка и написах молба до прокурор. Някъде месец след това се наложи да повикам полиция, с тяхна помощ процедурата протече по-бързо и брат ми беше настанен на тримесечно лечение /максималния срок/. Диагнозата му не е добра - параноидна шизофрения с епизодично протичане и нарастващ дефицит. Лекарите казват, че никога няма да се излекува напълно. Преди около седмица срокът на лечението изтече и брат ми се прибра вкъщи. Сега е значително по-добре, но отново не желае да приема лекарства и няма съзнанието, че е болен. Така че не зная до кога ще запази това по-добро състояние. Казва, че се чувства зле, че главата му "бучи". Записах час при психиатър за утре, но ще видим дали изобщо ще успея да го заведа. От известно време се замислям за лечение в чужбина. Някой има ли информация по въпроса, или поне някаква идея къде да насоча търсенето първоначално.

polaana благодаря за съвета, но се страхувам че и аз чаках прекалено дълго. Заболяването на брат ми също е с 10-годишна давност. Надявам се, че лечението на сестра Ви е имало успех. Как протекоха нещата при Вас след първоначалното и лечение?

vesinik и при нас беше така. Правеше го когато е в пристъп. Но тъй като той не приемаше изобщо никакви медикаменти, пристъпът на практика се беше превърнал в едно постоянно състояние.

Gongo
Мнения: 30
Регистриран на: 12 ное 2011 15:08

Re: Принудително настаняване за лечение

Мнение от Gongo » 12 ное 2011 17:39

ХАЛОПЕРИДОЛ! -- за страхова невроза!?!?!! Че кои е тоя кретен които ви е предписал това.
Всъщност не ме учудва в България има всякакви "лекари".
Жал ми е за брат ви!
ПРИ едно по-правилно лечение и търпение от страна на роднините можее ио да не стигне д о психиатрия.
Е, то нали знаете роднини различни...някои нарочно имат интерес и искат да те затворят за известно в реме.
При симптомите които описвате страхове, социална фобия и пристъпи на агресия има десетки ако не и стотици други лекарства които биха му помогнали и нямаше да се наложи да влиза в психиатрия, (освен ако вие не сте държали разбира се)
Наи- малкото диазепам , грандаксин , някои антидепресанти, неуролакс и т.н и тн. Варианти колкото щеш!

В България има хиляди, ако не и стотици хиляди алкохолици които системно малтретират и бият домашните си и никои не ги вкарва НИКЪДЕ!!!!!
Блока е наш'та психоза!

www.antipsychiatry.org/

raunavh
Мнения: 2
Регистриран на: 08 юли 2015 13:32

Re: Принудително настаняване за лечение

Мнение от raunavh » 09 юли 2015 15:43

Майка ми изкара лек исхемичен инсулт на таламуса през декември 2010 г.,без парези.От началото на февруари 2015 г.е с изведнъж изразен психоорганичен синдром.Тайничко й давам сетинин 200 мг и сперидан 1 мг на ден.Като ги пие,е по-спокойна.Най-вероятно този синдром е от атеросклероза на мозъчните съдове,необратим процес.Но иначе от 4 г насам кръвното й е 120/80,рядко до 140/90 или 100.Лошото е,че тя проявява и агресия-хвърля предмети от балкона,налита на бой,а е много подвижна в момента,чука по вратите с тояга на децата в блока,докато родителите ги няма,настоява да й давам пари,а тя всъщност ги "складира" някъде и аз не знам къде,ходи в община, в полиция,в банките в града и не могат хората да работят от нея,говори пред съседи,че съм я пребивала от бой.Но,тъй като сестра ми категорично отказва да се занимава с нея и я вижда за 2 часа на 2 месеца,аз живея сама с нея в едно жилище,дори спя в една стая с нея.Мога да сменя бравата на някоя стая,но считайте,че докъдето има достъп всичко ще изпочупи,правила е опити.Как да я накарам да се лекува и изобщо лечение има ли,знам за реда чрез прокурор и съд,ако не иска да се лекува,но лошото е,че аз като съм сама с нея нямам свидетели,а съседи не подават оплакване.Какво да правя,просто вече не знам.Моля,ако може някой да ми помогне.

fantagiro
Мнения: 5005
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Принудително настаняване за лечение

Мнение от fantagiro » 09 юли 2015 16:05

Мисля, че с теб си говорихме и на друго място...
Хрумна ми, че може да намериш някой приятел или приятелка за свидетел и да помолиш да дойде вкъщи...
А същевременно... едно време нямала ли е някакво хоби, с което да й привлечеш сега вниманието и да си намери занимание, с което да се успокоява?
Честно казано, на мен да развия тези хобита, които едно време бях зарязала поради ред причини, се оказаха един от важните фактори, за да дойда на себе си.
Нямам представа дали е обратимо или не, но можеш да опиташ още нещичко, преди тези кофти мерки.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

fantagiro
Мнения: 5005
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Принудително настаняване за лечение

Мнение от fantagiro » 09 юли 2015 17:57

Между другото,не е зле да си помислиш как можеш да я накараш да се почувства значима, нужна... Тъй като имаше период, в който много трудно се съивземах и почти нищо не вършех вкъщи, а и поради ред други причини се чувствах... ненужна, което е смешно при условие, че имам две деца.
И все пак се чувствах ненужна.
Нямам представа дали е необратим процес атеросклерозата, но знам, че наред с всичко останало, от значение за мен беше да се почувствам отново нужна, кадърна, способна жена, която може да разчита на себе си за всичко.
Възлагаш ли й задачи вкъщи? Да опиташ да й уплътниш времето със занимания, след това да й благодариш и да й кажеш, че ти е голяма отмяна?
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

raunavh
Мнения: 2
Регистриран на: 08 юли 2015 13:32

Re: Принудително настаняване за лечение

Мнение от raunavh » 14 юли 2015 12:59

Опитвам се да й давам задачки,но тя казва-после ще ги свърша.Основното й занимание е да гледа извън прозореца и на балкона да раздава права и задължения на минувачите.Притеснява ме това,че й давам кавинтон форте 10 мг и сперидан1 мг едновременно,а и от двете се понижава кръвното.Като й мине дозата,онзи ден е крещяла по главното шосе,махайки с бастун,а след това си е пеела в църквата.

fantagiro
Мнения: 5005
Регистриран на: 05 яну 2015 16:44

Re: Принудително настаняване за лечение

Мнение от fantagiro » 14 юли 2015 14:31

Ами ще ти го обясня така. Психолозите наричат психиката на дете от 0 до 7 години шизофренна, а самият период шизофренен. Смятам, че за никой няма да изглежда странно едно дете до тази възраст да стои самичко, да си играе, да си говори, да си нарича с разни имена куклите, или пък да имитира учителката си, да има въображаеми ученици и прочие. Едно дете не съзнава, че ако например си тананика по улицата, но като възрастен, хората ще го считат за луд.
Така си мисля, че се чувства майка ти, като дете, не се съобразява с чуждото мнение и прави това, което й е на сърце.
За твое сведение, на улицата не си тананикам : ), но до скоро вкъщи си пеех, танцувах, независимо дали децата са при мен или не. Четох, че според един мъж, тананикащите жени били секси, даже беше увековечил тананикането в стих. : )
Също така, жените, които искали да отблъскват мъжете си вързвали и опъвали косите така, че чак да им изпукат ушите... :P Този ме е следял и описвал. : )) Малко лирично отклонение.

Доколкото мога да си спомня обяснението, при шизофреноподобните състояния, се наблюдава регресия, човек променя държанието си, издирвайки свои черти на характера, които по - рано му носели ползи. Явно майка ти се вдетинява от една страна - пеенето, но от друга явно е била по - активен гражданин преди? или й се иска примерно хората да спазват ограниченията на пътя?
:P
Аз съм правела забележка на кмет, че форсира колата си в населено място... :P
Дразнещо е, би трябвало, когато човек стане полицай или кмет, да бъде добър пример за околните, а не обратното.
Имала съм всъщност своите неадекватности, но мисля, че са напълно обясними. Държавата е неадекватна.
Опитай се да запазиш хубави взаимоотношенията си с нея, въпреки всичко. Аз загубих баща си преди десет дни и се радвам, че въпреки общо взето промененото му държание в последно време, отношенията ни бяха близки до края му.
Дали ако й кажеш, че хората ще я счетат за луда, когато си пее сама навън, както и когато крещи навън, това ще я осъзнае? Нещо като да се засрами от поведението си, после някак да я успокоиш, че е преходно състояние...
Какво дири в църква, църквата е такова промиване на мозъка,особено пък в подобно състояние, може да оплеска мислите й съвсем.
Пушенето в умерено количество е полезно. :P

ani.rs.bg
Мнения: 2
Регистриран на: 04 яну 2016 16:41

Re: Принудително настаняване за лечение

Мнение от ani.rs.bg » 04 яну 2016 16:58

Здравейте,това което се случва с близките ви наистина е неприятно и знам че трудно се минава през този период.Аз също имам проблем с маика ми,която има шизофрения,и това беше първата диагноза преди 11-12 години.Обаче на всеки 2-3 години лекарите си сменяха мнението,добавяха още болести в картона и,сменяха и хапчетата и вече за трети път болеста се връща,започват да и се привиждат хора,да говори глупости и несвързани неща,брат ми е на 20 години и не може сам да се оправя с нея,мн му е трудно,аз не съм в българия и също ми е трудно отдалеко да решавам какво и как да се случи,а както знаете парите играят важна роля във всичко това , а ние не разполагаме с много . Въпросът ми е : Какво можем да направим ,каде трябва да я пратим? Удачно ли е да влезе в болница,какво се случва след това.Много е трудно да се живее с такъв човек,тя не може да работи,брат ми мина през няколко нервни кризи заради случващото се ,а е още дете.Майка ми много пие и не може да спре.Как да и помогнем.Незнам към кого да се обърна вече,много ще съм ви благодарна ако ми дадете съвет. Благодаря предварително

Отговори

Върни се в “Шизофрения. Циклофрения. Психично здраве”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост

cron