Точно същото за "златните ръчички" съм го чувала и аз. Подкрепям мнението за д-р Влади Джамбазов. Много добър човек, оперира майка ми, за съжаление положението беше безнадеждно

, но докторът си свърши работата отлично, доколкото беше възможно. Разбира се, това беше преди 11 г.и надявам се да не се е променил! Другият персонал в отделението по гръдна хирургия към белодробната клиника бяха ужасни, сестрите в операционната и реанимация - лошо отношение, граничещо с грубост и подигравка, към човек с такава тежка операция, с рак в 4-ти стадий и на всичкото отгоре колега, майка ми беше старша мед.сестра в друга болница. "Айде, сестрата, старша ли си , каква си, де да те знам, ставай, че тряя се раздвижваш днес! Оо, то пък кръвното ти много ниско, я легай, легай, че ша земеш да паднеш, легай бързо!" Никога няма да забравя тези думи, които мама ми препредаде на другия ден след операцията. Беше в реанимация, с излизащи от нея дренажни маркучи и буркан към тях, да се събира някаква течност там. Плачеше, майка ми беше най-твърдият човек, когото съм познавала, никога, по никакъв повод не бях виждала да плаче, но тази мърша я беше докарала до там. Бях твърде заета да се грижа за нея и не направих нищо да узная името на това същество. Всъщност всичките бяха такива. Единственият свесен човек там беше д-р Джамбазов!