Търся добър психолог - психотерапевт

[1313]

Може ли някой да сподели добрите си впечатления от индивидуални консултации с психолог - психотерапевт? Става въпрос за София.

[viptrener.irka]

Майка ми известно време се нуждаеше от психотерапевт. С познати намерихме такъв и тя го посещава няколко месеца веднъж седмично. Диагнозата й беше депресия. Мисля, че резултатът беше много добър. Възвърна си доброто отношение към живота, подреди си мислите, изчисти си някои тревоги, доби по-голяма жизненост и осъзнатост. През този период с брат ми също посещавахме терапевта отвреме-навреме, за да се научим да бъдем по-ефективни у дома в общуването и помощта към майка ни. Не мога да преценявам дали един терапевт е добър или не. Но резултатът, който заедно постигнахме, е удовлетворителен за нас. Така че сме благодарни. Ако не сте намерили до този момент психолог, на който да се доверите, мога да ви препоръчам нашия.

[1313]

Благодаря. Приемам всякакви мнения и препоръки. Имам 4 - 5 неуспешни опита за установяване на сполучлив контакт с психотерапевти. В смисъл, че още от първите посещения се усещаше, че не сме попаднали на подходящия за нас. Става въпрос за тревожност, неувереност в себе си и страх от неодобрение на личното мнение от околните.

[medea]

Мисля че имате по скоро нужда от психиатър, а не психолог или психотерапевт. Оплакванията, които описвате, се лекуват изключително успешно със съвременните медикаменти. На запад има истинска революция в тази област. Сцените от филмите на Уди Алан и Сопрано са все повече с историческа стойност. Потърсете квалифициран психиатър в тази област. В София бих препоръчал Д-р Канов. Потърсете в Гуугъл с тези ключови думи:
“ Д-р Любомир Канов консултации“ .

[1313]

А ти ходила ли си при д-р Л. Канов? С какви лекарства те лекуваи колко време ги пи?

[medea]

Препоръката е професионална. Не съм пациент но това е единственият психиатър в България, който е със защитена специализация в САЩ и по настоящем подържа активна практика в Лонг Айланд, близо до Ню Йорк.

За продължителността на лечението - тези заболявания понякога изискват продължително лечение, понякога за цял живот. По-важният въпрос е има ли успех от лечението. Ако има, и за това е необходимо да се приема даден медикамент, целта е постигната. Още повече, че съвременните медикаменти са с изключителна добра поносимост и малко или липсващи странични ефекти.

Ако пациента има диабет или хипертония, всеки без проблем би приел факта, че е необходима продължителна, в повечето случаи доживотна терапия. При заболявания като вашето принципа е същият - ако липсва вещество в мозъка, която липса води до наблюдаваните симптоми, заместването му решава въпроса и позволява нормално функциониране. Психотерапията може и да доведе понякога до временно подобрение, но няма ка да повлияе основният проблем и поради тази прична търпи бърз залез, особено при пациентите, които имат сериозен проблем.

[iwa]

Ако седнете затворите очи и няколко минути си представяте как ядете лимон ще усетите, че устата ви се напълват със слюнка.
Ако обаче си затворите очите и си представите как ваш близък загива най- вероятно ще настръхнете , ще усетите сърцебиене , задушаване , главоболие и тн.
Ако си представите каквото и да е застрашаващо събитие мозъка ви ще реагира с промяна в хормоните.Ние определено контролираме хармониите чрез мисленето.Да се опитваме да коригираме тяхното излъчване само с медикаменти е доста неразумно.Дори и днес в Пулс Бг има две статии които показват как посредством мисленето ние не само се разболяваме , но и лекуваме. http://www.puls.bg/health/relax/news_2082.html
http://www.puls.bg/health/relax/news_2053.html
http://www.puls.bg/health/relax/news_2043.html
Дори ще дам и цитат от едното

Резултатите показват, че негативните мисли активират префронталния отдел в дясното полукълбо на главния мозък, докато позитивните водят до повишена активност на същата зона в лявото полукълбо. Това потвърждава съществуването на връзка между тези реакции и активността на имунната система - 6 месеца след ваксиниране в кръвта на "песимиста" има значително по-ниско ниво на антитела срещу вирусите, отколкото при "оптимиста".


Работата на психотерапевта е да подпомогне тази промяна в мислите , която е нужна за успокоението и лечението на тревожността и депресията.Защото в противен случай наистина изхода е доживотна терапия с медикаменти.

[1313]

В този форум и в други подобни в нета има много /най-вече млади/ хора, които дълго време вземат антидепресанти, но не са решили успешно проблема си. Хапчето може да играе ролята на бастунче, на което временно да се подпираш. Депресията, паническите атаки и тревожността, липсата на самочувствие и др. се влияят от промянана на начина на мислене, т.е. от човек, който ще ти помогне да преодолееш стереотипа си на мислене. Затова напълно се съгласявам с Ива.
Добрият психолог или психотерапевт е длъжен да намери правилния път към мисълта на пациента с цел да я коригира. Може да е с хиляда дипломи, публикации, научни трудове и пр. и пак да не може да направи това.
Затова бих искала да чуя мнение за успешна психотерапия от самия пациент.
Между другото американците са луднали по антидепресанти и тем подобни. Даже има натиск от страна на големите фармацевтични компании върху учени-психиатри с цел измисляне на нови диагнози, подходящи за новите им разработки.

[iwa]

Дори и у нас фирмите ,, стимулират'' психиатри за това че изписват повече антидепресанти.
Познавам психиатърка коята за изписани определен брой опаковки ходи на почивка в Плама де Майорка за сметка на фирмата.

[medea]

Няма човек, който с мисъл да се е излекувал от инфекция, инфаркт или рак. Мислълта, психотерапията, хипнозата, хомеопатията определено моагт да помогнат при някои функционални заболявания, които обикновено не са смъртоносни сами по себе си.
Съвременната психиатрия е напреднала много и непрекъснато се откриватнови средтсва, които реално лекуват дадени състояния. Същевременно продължават да съществуват проблеми за които няма адекватна терапия. Мисълта ми е, че ако има психотерапевт, който ви помага да водите нормален живот, това е отлично. Ако обаче има подходящ медикамент, който може да свърши същата работа, то тогава е въпрос на личен избор и предпочитание.

За това, че безскрупулни лекари предписват безсмислени лекарства съм напълно съгласен. Поради това много отговорно бих препоръчал който и да е специалист.

[iwa]

За сипа на мисълта---
Нищо не може да илюстрира по-добре това от един знаменит случай, описан от психолога Бруно Клопфер. Той лекува мъж на име Райт от напреднал рак на лимфните възли. Всички стандартни лечения били изчерпани и изглеждало, че на Райт му остава малко време. Неговата шия, мишници, гръден кош, корем и слабини са изпълнени с тумори с размер на портокал, а черният му дроб и далакът са толкова уголемени, че два литра млечна течност трябва да бъде дренирана от неговите гърди всеки ден.
Райт обаче не иска да умира. Той е чул за някакво страхотно ново лекарство, наречено кребиозен, и започва да моли своя лекар да му го приложи. Отначало лекарят отказва, защото лекарството е прилагано само върху хора, на които им се дава живот поне три месеца. Но Райт бил толкова непримирим в своите настойчиви молби, че лекарят му накрая се съгласил. Инжектирал му кребиозен в петък, но дълбоко в себе си не очаквал Райт да изкара уикенда. След това докторът си отишъл у дома.
За негова изненада в понеделник той открива, че Райт е станал от леглото и се разхожда. Клопфер отбелязва, че неговите тумори "са се стопили като снежни топки върху гореща печка" и са се смалили до половината от първоначалния си размер. Това е далеч по-бързо смаляване, отколкото дори най-силното рентгеново лечение може да постигне. Десет дни след първото лечение на Райт с кребиозен, той напуска болницата и е, доколкото лекарите могат да кажат, без рак. Когато постъпва в болница, му е била необходима кислородна маска за дишане, а при напускането бил достатъчно добре, за да лети със своя самолет на 3600 м, без да изпитва някакви неудобства.
Райт остава добре за около 2 месеца, но тогава се появяват статии, които твърдят, че кребиозенът в действителност няма ефект върху рака на лимфните възли. Райт, който е праволинейно логичен и научен в своето мислене, изпада в силна депресия, пак заболява и е върнат в болницата. Този път неговият лекар решава да направи един експеримент. Той казва на Райт, че кребиозенът е също толкова ефективен, колкото е изглеждал, но че качеството на някои от първоначалните доставки на лекарството се влошило при транспортирането.
Обяснява му обаче, че разполага с нова силно концентрирана версия на лекарството и може да го лекува с нея. Разбира се, лекарят няма никаква нова версия на лекарството и възнамерява да инжектира Райт с чиста вода. За да създаде подходящата атмосфера, той дори разработва една усложнена процедура, преди да инжектира Райт с плацебото.
Отново резултатите са впечатляващи. Туморните маси се топят, течността от гръдния кош изчезва, Райт бързо се изправя на крака и се чувствува превъзходно. Той остава без симптоми още два месеца, но тогава Американската медицинска асоциация обявява едно представително национално изследване за кребиозена, което разкрива, че това лекарство е безполезно при лечението на рака. Този път вярата на Райт е напълно разклатена. Неговият рак отново се развива с пълна сила и той умира след два дни .
Историята на Райт е трагична, но в нея се съдържа едно мощно послание: Когато имаме достатъчно късмет да заобиколим нашето неверие и да се доберем до жизнените сили вътре в нас, ние можем да накараме туморите да се стопят за една нощ.

[medea]

Предавам се. Все пак ми се иска никога да не се разболявате от рак (а и от каквато и да е друга сериозна болест) и да се наложи да пробвате този метод.

[1313]

Благодаря много на Ива за личното съобщение.
А що се отнася до антидепресантите - не мога да ги понасям. Имам много силни странични симптоми, които ме закопават още повече. От тук правя извода, че лекарствата не са за мен.

[ilieva81]

Zdraveite,az imam problem za koito ne se govori 4esto da ne kaja 4e za pove4eto hora e nepoznat ili ne mogat da go razberat.Za horata bolni kato men a imeno ot pani4eski ataki i po lo6oto agorafobiq i sapatstva6ta depresiq,ni e sram da spodelim imeno zaradi ne razbiraneto kam nas ot horata starh 4e 6te ni pomislqt za ludi kakto v pove4eto pati stava.Hodila sam na lekar pieh edna godina COAKSIL posle gi sprqh po preporaka na lekara.Trqbva6e da zapo4na po silni i se otakazah.ve4e 7g.sam taka ne mi e priqtno da piq hap4eta i ne vqrvam 4e 6te se izlekuvam nqkoga,znam 4e e mnogo oporita bolest i smeq da kaja 4e me pobedi.Da ne vi razkazvam kakav 4ovek bqh i kakav sam sega korena promqna.Horata koito me poznavat ot predi ne mogat da povqrvat 4e tova sam az sa6tiq 4ovek.Iskah da spodelq s vas i ako ima bolni kato men neka pi6at 6te se radvam 4e ne sam sama i 4e ima nqkoi koito naistina me razbira i znae za kakvo govorq i prejivqvam. 6te o4akvam hora kato men da pi6at

[Rumii]

Имам паническо разстройство и натрапливости от 12 години и мога да кажа, че живота ми преминаваше в търсене на доктор или терапевт, който да ми помогне да се излекувам. Преди няколко месеца попаднах на нещо ново НЛП (невро лингвистично програмиране) и Хипнотерапия и реших, че след всичко, което съм опитала ще опитам и това. Много съм доволна!!! Посещавам консултациите трети месец и вече имам много повече чисти дни от преди и се чувствам много подобре. Терапевтът се казва Алекс Попов и на мен наистина ми помага. Препоръчвам го на хора с подобни проблеми.